Фиоренца Сомарипа
| Фиоренца Сомарипа Fiorenza Sommaripa | |
| господарка на о-в Парос | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1518
|
| Семейство | |
| Род | Сопарипа по рождение Вениер по брак |
| Баща | Николо I Сомарипа |
| Майка | ... Пезаро |
| Съпруг | Дзуан Франческо Вениер |
| Деца | Николо Вениер Моизе Вениер Чечилия Вениер |
Фиоренца Сомарипа (на италиански: Fiorenza Sommaripa; † 1518) е господарка на гръцкия остров Парос, подвластен на Венецианската република.[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на Николо I Сомарипа и неговата съпруга, чието първо име не е установено, но е известно, че е принадлежала към фамилията Пезаро.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1479 г. Фиоренца се омъжва за венецианеца Дзуан Франческо Вениер, господар на остров Китира.[3]
Нейният брат Крустино наследява управлението на Парос след смъртта на баща им около 1505 г.[4] Брат ѝ умира без да остави наследници през 1517 или в началото на 1518 г. и поради тяхната вражда завещава острова на техен роднина, Полимено Сомарипа.[5] Това предизвиква редица спорове и претенции относно собствеността и в крайна сметка Венеция се намесва като обявява, че задържа Парос, докато въпросът не бъде решен от нейни съдебни заседатели. Скоро е обявено и решението на съда – той определя, че законни права над острова има Фиоренца и ѝ предоставя неговото по-нататъшно управление.[6] Още същата 1518 година управлението преминава в ръцете на нейния син Николо Вениер.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 1479 за Дзуан Франческо Вениер († 1518), господар на остров Китира, от когото има двама сина и една дъщеря:
- Николо Вениер, господар на Парос от 1518 до 1530 г.
- Моизе Вениер, ∞ за Елена Дона, от която има бъдещия дож на Венеция Себастиано Вениер.
- Чечилия Вениер, господарка на Парос от 1531 до 1537 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mihail-Dimitri Sturdza, Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris: Sturdza, 1983, p. 550
- ↑ Mihail-Dimitri Sturdza, Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris: Sturdza, 1983, p. 550
- ↑ Mihail-Dimitri Sturdza, Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris: Sturdza, 1983, p. 446
- ↑ Karl Hopf, Chroniques gréco-romanes inédites ou peu connues, 1873, p.483
- ↑ Jacoby, David (1971). La féodalité en Grèce médiévale. Les "Assises de Romanie", sources, application et diffusion (in French). Mouton / Éditions de l'École des hautes études en sciences sociales. p.306
- ↑ Miller, William. The Latins in the Levant: A History of Frankish Greece (1204–1566). London: 1908.
