Венецианска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Република Венеция)
Jump to navigation Jump to search
Венецианска република
[[Византийска империя|]] 
697 — 1797  [[Първа френска република|]]
Знаме Герб

Местоположение на Венецианска република

Разположение на Венецианската република със своите владения в Средиземно и Черно море
Столица Венеция
Официален език Латински
 - Неофициални Венециански
Религия Католицизъм
Форма на управление Аристократична република
История Средновековие
Днес част от Флаг на Италия Италия
Флаг на Хърватия Хърватия
Флаг на Черна гора Черна гора
Флаг на Албания Албания
Флаг на Гърция Гърция
Флаг на Кипър Кипър
редактиране

Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.[1] Известна е като „Светлейшата република“ и съществува от VII век до XVIII век (1797) г. В различни етапи от историята си се сдобива с колонии по крайбрежието на Адриатическо, Егейско, Черно и Мраморно море.

История[редактиране | редактиране на кода]

Раждане на Републиката[редактиране | редактиране на кода]

Хуните, водени от Атила през 452 година, разрушават римския град Аквилея. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища – Градо, Хераклея, Маламоко и др.

След падането на Западната Римска империя, тези земи попадат под владичеството на остготите, Византия и др. При войните с лангобардите възниква необходимостта от общо управление и през 697 година жителите избират Паоло Лучо Анафесто пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла „ипат“, чиито латински еквивалент е „дук“. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните Венеция и Генуа титла „дож“.

Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През 742 година е преместено в Маламоко, а през 810 година е преместено на необитаемия дотогава остров Риалто, на който след това изниква град Венеция.

През 806 година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на Карл Велики, но съгласно мирния договор от 812 година е върната заедно с Далмация на Византийската империя.

Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против норманите и сарацините, както и срещу славянските пирати от Пагания на източния бряг на Адриатическо море.

Проникването на италианската търговия в Балканския полуостров личи по византийските хрисовули за привилегии за Венеция и Пиза от 1082, 1111, 1126, 1136 г.[2] 

Разцвет на Републиката[редактиране | редактиране на кода]

Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато дожът Енрико Дандоло (Enrico Dandolo) със съдействието на френските кръстоносци завладява Константинопол през 1204 година и при разделянето на Византия на Венеция са дадени три осми от империята и остров Крит. Венеция не успява да попречи на падането на Латинската империя през 1261 година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това, от 1256 година започва продължителна война между Венеция и Генуа, част от венецианско-генуезките войни, която се води с променлив успех.

Аристократическо-олигархическото устройство на републиката през 1297 година става още по-затворено, вследствие на премахването от дож Пиетро Градениго на Големия съвет, и превръщането на избираемата до този момент синьория в наследствена колегия, в чийто състав влизат само записаните в Златната книга фамилии.

Залез[редактиране | редактиране на кода]

Краят на републиката настъпва през 1797 г., когато войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между Франция и Австрия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://www.britannica.com/place/Venice
  2. Страшимир Н. Лишев, Географията на Идриси като исторически извор за българските градове през XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, вып. 10. 1973