Елена Анжуйска
Елена Анжуйска | |
кралица на Рашка и Зета | |
Родена |
1237 г.
|
---|---|
Починала | 8 февруари 1314 г.
|
Погребана | Градац, Рашка, Сърбия |
Религия | Сръбска православна църква |
Управление | |
Период | 1250 – 1299/1300 |
Семейство | |
Баща | Йоан Ангел |
Майка | Матилда дьо Вианден |
Съпруг | Стефан Урош I |
Деца | Стефан Драгутин Стефан II Милутин |
Подпис | |
Елена Анжуйска в Общомедия |
Елена Ангелина (на сръбски: Јелена Анжујска; * 1225, † 8 февруари 1314), придобила повече известност като Елена д'Анжу или Елена Анжуйска, е съпруга (от около 1250) на крал Стефан Урош I и кралица на Рашка и Зета (1250 – 1299/1300).
Име
[редактиране | редактиране на кода]Фамилията на Елена – д'Анжу или Анжуйска се дължи на неточен превод от византийски гръцки на фамилията ѝ Ангели, т.е. Ангелина. Науката отдавна е изяснила, че Елена е единствено далечна потомка на Анжуйската династия, като пряко по бащина линия е свързана с византийската управляваща династия Ангели. Британският историк Гордън Мак'Даниел пояснява, че Елена е внучка на сестрата на латинският император Балдуин II дьо Куртене.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Елена е по-голямата дъщеря на унгарския аристократ Йоан Ангел и Матилда дьо Вианден. Йоан Ангел е син на византийския император Исаак II Ангел и Маргарет Унгарска, която е дъщеря на унгарския крал Бела III и Агнес Антиохийска. Майката на Елена е дъщеря на Хайнрих I фон Вианден и Маргарита дьо Куртене-Намур, която е дъщеря на латинския император на Константинопол Пиер дьо Куртене и Йоланда Фландърска. Елена има по-малка сестра Мария омъжена в Албания през 1254 година за един от генералите на Карл I Анжуйски – Ансо дьо Кайо, син на барон Ансо дьо Кайо, регент на Латинската империя.
Елена чрез своя прадядо Пиер дьо Куртене (който е внук на френския крал Луи VI) е свързана с династията на Капетингите, и съответно е далечна родственица и с Анжуйската династия. Чрез Исаак II Ангел, Елена посредством Ирина Дукина е пряка потомка на Ароновия клон на комитопулите.
Управление и светица
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на съпруга ѝ, кралството е поделено на три, като Елена заедно със синовете си Драгутин и Милутин управлява едната част от него – Зета ведно с Требине и района на Поибрието. Седалището ѝ се е намирало северно от планината Мокра гора в горното Поибрие, където учредява сиропиталище с училище за момичета-сираци.
Елена е почитана светица от православната църква заради делата си по издигане и съграждане на много православни църкви и манастири. Тя се замонашава през 1300 година в манастира „Свети Никола“ в Шкодра, приемайки монашеското име Елисавета (Елизабет).
Умира през 1314 година и е погребана до дъщеря си в манастира Градец. Елена е първата жена канонизирана за светица от Сръбската православна църква. Архиепископ Данило II и съставя житие.
Титулатура
[редактиране | редактиране на кода]Съдейки от титулатурата на съпруга ѝ Стефан Урош I, който е „dux Bulgarorum“ и „rex Bulgarorum“, т.е. от латински дук на България и крал на България, Елена Ангелина е дукеса, а след това кралица и на България.[1]
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Елена и крал Стефан Урош I имат трима сина и една дъщеря:
- Стефан Драгутин
- Стефан II Милутин
- Стефан
- Брънча или Беренис, която умира млада
Елена е баба на търновската царица Анна Неда, първата съпруга на Михаил III Шишман, и прабаба на цар Иван Стефан.
Родословие на Елена Анжуйска
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Letter from Helen of Anjou 1267(1268)
- Letter from Helen of Anjou (1289)
- Letter from Helen of Anjou(1304)
- Srpsko nasleđe: Nemanjići i žene
- Manastir Gradac: Gradila ga Jelena Anžujska Архив на оригинала от 2012-02-06 в Wayback Machine.
- Portreti kraljevske porodice Nemanjića na istočnom zidu Sopoćana Архив на оригинала от 2017-02-19 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sainte Hélène d'Anjou в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Белослава Асенина | → | кралица на Рашка (1250 – 1276) | → | Каталина Унгарска |
… | → | кралица на Зета (1250 – 1299/1300) | → | Теодора Смилец |
|