Стефан Владислав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Владислав
сръбски крал
Fresco of Stefan Vladislav, Mileševa, edited.jpg
фреска в Милешево
Лични данни
Управление 1234 – 1243
Роден
1198 г.
Починал
1 ноември 1267 г. (69 г.)
Погребан в Милешево
Предшественик Стефан Радослав
Подпис Seal of Stefan Vladislav.jpg
Семейство
Династия Неманичи, Ангели, Комнини
Баща Стефан Първовенчани
Майка Евдокия
Брак Белослава Асенина
Потомци Стефан, Деса и дъщеря
Стефан Владислав в Общомедия

Стефан Владислав е сръбски крал, наследил на престола брат си Стефан Радослав и управлявал Сърбия в периода 1234 – 1243 г. Той е син на Стефан Първовенчани и византийската принцеса Евдокия.

След Клокотнишката битка България е първа сила на Балканите. Като следствие от това, престижът и влиянието на брат му на престола, като зет на епирския владетел, намалява значително сред народа и сръбските властели. Стефан Радослав е принуден да емигрира в Дубровник, опразвайки трона. След битката при Клокотница Стефан Владислав предвидливо е оженен (под натиска на чичо си Растко Неманич) за Белослава, една от дъщерите на Иван Асен II.[1][2] Българското попечителство спомага за възкачването на Стефан Владислав на трона, създавайки и необходимата външнополитическа предпоставка за установяване на мирни отношения между Второто българско царство и Сърбия. Подкрепа за заемане на трона оказва и сръбското духовенство, оглавявано от архиепископ Св.Сава.

За близо десетилетие Сърбия е под българско политическо влияние. През 1235 г. Св. Сава умира в Търново на връщане от Ерусалим. След многократни и настойчиви молби до своя тъст, Стефан Владислав се принуждава да посети Търново, за да издейства пренасянето на тленните останки на чичо си в манастира Милешево.

След татарското нашествие през 1242 г. България губи значението си на първа балканска сила, като това води до отслабване на влиянието ѝ върху сръбските дела. Стефан Владислав е свален от престола и заменен от своя полубрат Стефан Урош.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Владислав е женен за дъщерята на цар Иван Асен II – Белослава и има от нея три деца:

  • Стефан (?-1281)
  • Деса, жупан
  • дъщеря, чието име е неизвестно, но за която има сведения, че е омъжена за хърватския княз на Омиш Джурадж или Дуро Качич от рода Качичи (ок.1234–1243). За това съобщава едно писмо от 1276 г. на Дуро Качич, който отбелязва и че съпругата му е получила зестра от баща си[3][4].

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Владислав посредством Ирина Дукина и династията на Комнините се пада осма степен пряк потомък на българския цар Иван Владислав и на комитопулите. Той е далечен потомък на комитопулите и по бащина линия чрез Константин Бодин, тъй като прадядо му Завида е свързан родствено с управляващата Зета династия.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Завида
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Първовенчани
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Владислав
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андроник Ангел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодора Комнина, дъщеря на Алексий I Комнин и Ирина Дукина
 
 
 
 
 
 
 
Алексий III Ангел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ефросина Кастамонитиса
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евдокия Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андроник Дука Каматер
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ефросина Дукина Каматерина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кируерна, сестра на император Гебре Мескел Лалибела
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fine 1994, p. 136
  2. Fajfrić 2000, ch. 18
  3. Bosna i Hercegovina: iseljenički kalendar, Matica iseljenika SR Bosne i Hercegovine. 1969. Hrvatski feudalac i gospodar Neretvanske krajine Đuro Kačić imao je za ženu kćerku srpskog kralja Vladislava. Ona je od oca dobila miraz. O ovome nas 1276. godine obavještava jedno pismo na srpskohrvatskom jeziku Đure Kačića.
  4. Journal of Croatian Studies, Томове 28–30, Croatian Academy of America. 1988. p. 124. The Croatian Cyrillic Letter of Duke Đure Kačić of Omiš (list OmiSkog kneza Đure Kačiča) to Dubrovnik was written in 1276.
Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите
Grb Nemanjica mini transparent.png
Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав

Крал Стефан Урош I

Крал Стефан Драгутин
Крал Стефан Урош II Милутин
Крал Стефан Урош III Дечански
Цар Стефан Урош IV Душан
Цар Стефан Урош V
Стефан Радослав крал на Сърбия (1234 – 1243) Стефан Урош