Направо към съдържанието

Качичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гербът на рода Качичи

Качичи (на хърватски: Kačići) са влиятелен хърватски аристократичен род, чиито представители в историческите извори са сочени като благородници от жупания Лука около Задар и Биоград на Мору в периода XII-XVI в., също като князе на Омиш през XII-XIII в., а по-късно през XV-XVI в. и в крайбрежната ивица на Далмация – т.нар. Макарска ривиера[1]. Един от клоновете от фамилията се установява в Унгария.

Етимология на името

[редактиране | редактиране на кода]

Изказано е предположение, че фамилното име на рода произлиза от славянската дума kača (змия)[2]. Важно е да се отбележи, че този род трябва ясно да се разграничава от близкия по звучене също знатен род Кашичи (Kašići).

История

[редактиране | редактиране на кода]

Качичи са един от дванадесетте благородни рода, описани в Pacta conventa (договор сключен между унгарския крал Калман Книжник и хърватските боляри в 1102 г., касаещ статута на Хърватия в съюза ѝ с Кралство Унгария), както и в сборника Supetarski kartular от XII в., съдържащ грамоти и харти от 1080 – 1187 г.[3][4]

Първото споменаване на Качичи е от 1165 г. от византийския историк Йоан Кинам, който съобщава, че 57 града в Хърватия и Далмация, в това число и земи на Качичи, преминават под властта на Византия[5]. В документ от 1182 г. се изреждат поименно следните представители на фамилията – Мирош Качич и синът му Доброш[6], бащата на Мирош – Толян, който е съдия, а още Толиш Качич със синовете си Джураш и Дешко, Премко Качич със синовете си Драгош и Прибислав, и вероятно Отра със сина си Драгослав[7].

Родът Качичи произхожда от областта на Задар около река Кърка като по времето на крал Петър Крешимир IV някои негови членове изглежда се преместват при реките Цетина и Неретва. Родовото име Качичи може да се открие в топоними като Качина Горица (средновековно село, на мястото на което днес се намира село Ислам Гръчки), Качищина (предполагаемо друго наименование на Бистровина), Качичич и Качич[8]. Имената на всички тези села ясно указват чие владение са били.

Любопитна подробност е, че срещу някои Качичи има обвинения, че са патарени[9].

Представителите на рода в Омиш

[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта Пеовица, служила за основно скривалище на Качичи и пиратите от Омиш

Първото споменаване на княз на Омиш от рода Качичи, а именно Никола Качич, е през 1167 г. в мирно споразумение с Котор[10]. Същият през 1190 г. сключва мирен договор и с Дубровник, който подобно на предходното споразумение с Котор, гарантира свободно и безопасно корабоплаване във водите на Адриатическо море[11].

Следващото мирно споразумение на Качичи е от 1208 г. с Венеция и в него са упоменати следните членове на рода – Десислав, Радош, Драган, Богдан и Синко[12].

Известно е, че някои Качичи се занимават с пиратство и през 1279 – 1280 г. Венеция предприема успешна военна кампания срещу тях като превзема Омиш, ликвидирайки по този начин пречещото на търговската ѝ дейност пиратство в Южна Далмация. А първото споменаване на връзката на рода с пиратството е от февруари 1215 г.[13] Вследствие на войната с Венеция Качичи отстъпват лидерството си в района на Омиш в полза на аристократичния род Шубичи, но вероятно остават да живеят в този край[14].

По-известни представители на този клон на Качичите са:

  • Никола Качич, управлявал ок. 1167 – 1180;
  • Себена Качич, Малдуч Качич, Радош Качич и Богдан Качич;
  • Джурадж или Дуро Качич (ок.1234 – 1243), женен за дъщерята на сръбския крал Стефан Владислав и българската княгиня Белослава Асенина. Такива сведения дава едно писмо от 1276 г. на Дуро Качич, в което е отбелязано също, че съпругата му получава зестра от баща си[15][16].

Макарското разклонение на рода

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към Градац

В изворите от XV в. Качичи се появяват в т.нар. Макарска ривиера, като вероятно става въпрос за потомци на Омишкия клон на рода[17]. Към тези Качичи принадлежи поетът и философ Андрия Миошич Качич, чиято творба „Razgovor ugodni naroda slovinskog“ („Разговор угоден за славянския народ“), написана през 1756 г., остава едно от най-популярните хърватски литературни произведения за повече от век.

Според запазената от Миошич Качич генеалогия на рода един от братята се установява в Задар, друг в Шибеник, а още двама в Макарска ривиера, където построяват замъци в Градац и Търпан, а едновременно с това се отдават и на пиратство до Апулия[18].

През 1499 г. те стават васали на Османската империя[19]. От началото на XVII в. те отново могат да бъдат проследени из историческите документи като вече са се вляли в няколко фамилии, водещи началото си от князете по Адриатическото крайбрежие. Според родословното им дърво четирима сина на Вукашин Качич дават началото на нови разклонения, имената на тези синове са Вукмир, Грубиша, Радоя и Радоня като напр. наследниците на Вукмир са известни като Качичи от Градац докато тези на Грубиша и Радоня се наричат Качичи от Брист[20].

Едно от разклоненията на рода в Макарската ривиера са Митровичите[21]. Сред известните Митровичи от село Зеленград са Янко Митрович и Стоян Янкович Митрович[22][23].

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Majnarić, Ivan (2004), „Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća“, p.8
  2. ↑ Majnarić, Ivan (2009), Papers and Proceedings of the Department of Historical Research of the Institute of Historical and Social Research of Croatian Academy of Sciences and Arts, Vol.26 януари 2009, р.49 – 58
  3. ↑ Majnarić, Ivan (2004), „Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća“, Contribution to the genus Kačić in the second half of XII century, Biobibliographica (in Croatian), Miroslav Krleža Lexicographical Institute, 2: 7 – 37
  4. ↑ „The Noble Kučić Family: a Contribution to the Study of the Kačić Kindred of Nadin at the End of the Fourteenth and in the First Half of the Fifteenth Century“, Ivan Majnarić
  5. ↑ Majnarić, Ivan (2004), „Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća“, Contribution to the genus Kačić in the second half of XII century, Biobibliographica (in Croatian), Miroslav Krleža Lexicographical Institute, 2: 13 – 14
  6. ↑ Majnarić, Ivan (2004), „Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća“, р.11
  7. ↑ Majnarić, Ivan (2004), „Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća“, р.12
  8. ↑ Majnarić, Ivan (2005), „Kačići“, Croatian Biographical Lexicon[неработеща препратка]
  9. ↑ Marković, Mirko (2003), Hrvatsko plemstvo, svećenstvo i redovništvo: njihova uloga u političkom, kulturnom i nacionalnom životu Hrvata, Croatian nobility, clergy and religious life: their role in the political, cultural and national life of the Croats, Zagreb: Jesenski i Turk, ISBN 953-222-110-7
  10. ↑ Majnarić, Ivan (2004), „Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća“, Contribution to the genus Kačić in the second half of XII century, Biobibliographica (in Croatian), Miroslav Krleža Lexicographical Institute, 2, рр.14 – 17
  11. ↑ Majnarić, Ivan (2004), „Prilog poznavanju roda Kačića u drugoj polovici XII. stoljeća“, Contribution to the genus Kačić in the second half of XII century, Biobibliographica (in Croatian), Miroslav Krleža Lexicographical Institute, 2, р.17
  12. ↑ Majnarić, Ivan (2005), „Kačići“
  13. ↑ Majnarić, Ivan (2005), „Kačići“
  14. ↑ Majnarić, Ivan (2005), „Kačići“
  15. ↑ Bosna i Hercegovina: iseljenički kalendar, Matica iseljenika SR Bosne i Hercegovine. 1969. Hrvatski feudalac i gospodar Neretvanske krajine Đuro Kačić imao je za ženu kćerku srpskog kralja Vladislava. Ona je od oca dobila miraz. O ovome nas 1276. godine obavještava jedno pismo na srpskohrvatskom jeziku Đure Kačića.
  16. ↑ Journal of Croatian Studies, Томове 28 – 30, Croatian Academy of America. 1988. p. 124. The Croatian Cyrillic Letter of Duke Đure Kačić of Omiš (list OmiSkog kneza Đure Kačiča) to Dubrovnik was written in 1276.
  17. ↑ Marković, Mirko (2003), Hrvatsko plemstvo, svećenstvo i redovništvo: njihova uloga u političkom, kulturnom i nacionalnom životu Hrvata, Croatian nobility, clergy and religious life: their role in the political, cultural and national life of the Croats, Zagreb: Jesenski i Turk, pp. 36 – 37, ISBN 953-222-110-7
  18. ↑ Majnarić, Ivan (2005), „Kačići“
  19. ↑ Majnarić, Ivan (2005), „Kačići“
  20. ↑ Majnarić, Ivan (2005), „Kačići“
  21. ↑ Majnarić, Ivan (2005), „Kačići“, Croatian Biographical Lexicon (HBL) (in Croatian), Miroslav Krleža Lexicographical Institute
  22. ↑ Konačni dokaz o hrvatskom podrijetlu Janka Mitrovića, Ivan Stagličić
  23. ↑ Povijest Hrvata Krmpota, Medviđe i Zelengrada, Zvonimir Despot
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Качичи&oldid=12124984“.