Андрия Качич Миошич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Андрия Миошич Качич)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрия Качич Миошич
Andreas Kačić Miošić 1892 Th. Mayerhofer.png
Роден
Починал

РелигияКатолическа църква
Андрия Качич Миошич в Общомедия

Андрия Качич Миошич (на хърватски: Andrija Kačić Miošić) (17 април 1704 – 14 декември 1760) е хърватски поет и философ, един от значимите представители на хърватското литературно възраждане.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Роден в село Брист в Южна Далмация близо до град Макарска[1] в аристократичния род Качичи. Като дете е даден за отглеждане на своя дядо, монаха францисканец Лука Томашевич и на 16-годишна възраст самият той е приет в монашеския орден. Изучава богословие и философия във францисканския манастир „Св. Мария“ в Заострог, малко селище на брега на Адриатическо море, а впоследствие завършва образованието си в Буда.

След завръщането си в родината през 1730 г. преподава философия в училище в Шибеник и в местната семинария. През 1740 г. влиза във францисканския манастир на остров Брач, където седем години по-късно става настоятел. Годините от 1750 до смъртта си през 1760 прекарва в манастира в Заострог.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Миошич Качич превежда на хърватски език библейски текстове включително Моисеевото петокнижие. Написва на латински език трактата „Elementa peripathetica juxta mentem subtilissimi doctoris Joannis Duns-Scoti“, публикуван във Венеция през 1750 г. Събира и записва автентичен народен фолклор.

Най-значителната му творба е „Razgovor ugodni naroda slovinskog“ („Разговор угоден за славянския народ“, другаде преведена като „Приятен разговор на славянския народ“), създадена през 1756 г. Това е историческо повествование написано на щокавско наречие в стихотворна форма, съдържащо и някои елементи от фолклора, което поражда спорове дали отделни части от произведението са дело на Качич или представляват предадено от него народно творчество. В „Разговора“ Качич описва историята на южните славяни от античността до неговото съвремие като отделя особено внимание на борбата с османските завоеватели. Определя славяните от Адриатическо до Северно море като една обща народност.

Дълго време неговата творба се ползва с изключителна популярност в Хърватия.

Значение за Българското възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Творбата на Андрия Миошич Качич изиграва важна роля и сред българските възрожденски деятели като служи за източник на т.нар. Зографска българска история. Качич засяга в книгата си не само историята на хървати и сърби, но и на българите с блестящите победи на техните владетели. Нарича българските царе „юнаци, витезови и славодобитници“ и „винаги за бой готови“[2]. Съчинението му съдържа песни посветени на българските царе: напр. „Песен за Орун и Ницефор“ („Писма од Оруна и Ницефора“), визираща Крум и Никифор или „„Песен за император Василий““ („Писма од Василия цесара“), която разказва за страшното поражение, което нанася император Василий II Българоубиец на цар Самуил. В тази песен Василий отправя следното искане към своя пълководец Никифор Уран[3].:

„Ницефоре, служителю верни,

ето вземи мойта силна войска,

поведи я срещу българите

и изсечи мало и голямо,

жив ми хвани царя Самуила

и с него син му Радомира...“

Въпреки че българите са разгромени, те са представени като юначни воини, а българският цар е наречен от византийския василевс „силен българин“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]