Направо към съдържанието

Никифор Уран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никифор Уран
Νικηφόρος Οὐρανός
византийски военачалник
Византийците, предвождани от Никифор Уран, разбиват българите (миниатюра от хрониката на Скилица)
Роден
Починал

Религияхристиянство
Никифор Уран в Общомедия

Никифор Уран, известен още като Никифор Веста (на гръцки: Νικηφόρος Οὐρανός), е византийски пълководец, държавник и писател от последната четвърт на X и първите години на XI век, приближен на император Василий II. След победата си над претендента за престола Варда Склир през 979 г. императорът изпраща Уран в Багдад, по това време столица на династията Буиди, с мисия да накара местния владетел да предаде избягалия Склир.[1] Усилията на Уран са неуспешни и той остава пленник при Буидите години наред, а през 987 г. Склир се връща във Византия и отново вдига бунт срещу императора. След бягството си от Багдад Никифор Уран отново служи на Василий II и получава от него висшия дворцов сан магистър.[2] Играе забележима роля в българо-византийските войни от това време. През 996 г. българите начело със Самуил побеждават византийците при Солун и опустошават Гърция. С вързани ръце заради арабската заплаха от изток, Василий II назначава Уран за доместик на Запада (т.е. командващ западните войски на Империята) със задачата да се справи с българите.

В битката при Сперхей през 996 или 997 г. Уран нанася поражение на Самуил и слага край на българските нападения в Пелопонес и Солун.[1][3] През 997 г. Уран нахлува на свой ред в българските земи и ги подлага на опустошения, без да срещне съпротива.[4][5] През 1000 г., когато императорът повежда офанзива срещу България, Никифор Уран е изпратен на другия край на империята като дукс на Антиохия (в Сирия). Най-малко седем години той служи като върховен военен и административен управител по източните граници на Византия.[1] През 1001 г. разбива грузинците, нахлули в областта Тао, и поддържа мира в поверените му области. По този начин дава възможност на Василий II да съсредоточи усилията си срещу Самуил и да завладее обширни райони в България през 1001-1004 г.[1]

От писателя Никифор Уран е запазен военен наръчник („Тактика“), източник за военното дело във Византия по негово време. Принос за днешните познания за Византия има и съхранената част от кореспонденцията му.[1] Уран е автор и на агиографски текстове, в т. ч. житие на Св. Симеон Дивногорски (светец, живял през VI в. край Антиохия).[6]

  1. а б в г д Holmes, C., Basil II (A.D. 976-1025), in: De Imperatoribus Romanis (2.2.2008)
  2. Розен, В., Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского Архив на оригинала от 2019-04-14 в Wayback Machine., с. 12-14, 22, в: Библиотека Якова Кротова (2.2.2008)
  3. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 659-663
  4. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 668-669
  5. Розен, В., Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского Архив на оригинала от 2019-04-14 в Wayback Machine., с. 34
  6. Krausmüller, D., Fainting fits and their causes. A topos in two Middle Byzantine metaphraseis by Nicetas the Paphlagonian and Nicephorus Ouranos Архив на оригинала от 2009-11-27 в Wayback Machine., in: Golden Horn. Journal of Byzantium, Volume 9, Issue 1 (2.2.2008)
Йоан Халд дук на Солун
(996 – 999)
Давид Арианит