Йоан Халд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоан Халд
Ἰωάννης Χάλδος
византийски военачалник
Роден

Религияхристиянство

Йоан Халд (на средногръцки: Ἰωάννης Χάλδος) е византийски военачалник на служба на император Василий II Българоубиец, дук (управител) на темите Вукеларион и Армениакон (в северна Мала Азия).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В края на 989 г., при потушаването на въстанието на Варда Фока и Варда Склир, Йоан Халд е изпратен със силна армия срещу съюзника на Фока – владетеля на южна Грузия Давид III, и го принуждава да се подчини на василевса.[2] Резултатът от похода е споразумението от 990 г., с което Василий II получава правото над земите на Давид след смъртта му и претекст за намеса в грузинските династически дела и още византийско-грузински войни.

Следващата мисия на Йоан Халд е да замени солунския дук Григорий Таронит, загинал в сражение с българите през 995 г. В Солун Йоан довежда със себе си контингенти от подвластните си малоазийски области, но не успява да спре нападенията на българския владетел Самуил. През 996 г. попада в засада и е заловен. Остава в плен двадесет и две години – до покоряването на българите през 1018 г.[1][3] Предаден е на император Василий II Българоубиец в 1018 година в Сяр от българския управител на Струмица Драгомъж.[4]

Споменат е за последен път в 1030 година, когато император Роман III Аргир не се вслушва в съвета му да не воюва с Алепо, което довежда до разгрома в Битката при Азаз.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Cheynet, Jean-Claude. Basil II and Asia Minor, стр. 84. Във: Magdalino, Paul. Byzantium in the Year 1000. BRILL, 2002. ISBN 978-90-04-12097-6
  2. Jenkins, Romilly. Byzantium: The Imperial Centuries, AD 610-1071. University of Toronto Press, 1987. ISBN 978-0-8020-6667-1, стр. 316
  3. Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, Издателска група „АГАТА-А“, 2000. ISBN 954-540-020-X. Стр. 118-119, 142
  4. Рънсиман, Стивън. История на Първото българско царство. София, Издателска къща „Иван Вазов“, 1993. с. 186. Посетен на 12 януари 2015.
Григорий Таронит дук на Солун
(995 – 996)
Никифор Уран