Битка при Солун (995)
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Битката при Солун | |||
| Българо-византийски войни | |||
 Българската армия на Самуил разгромява византийските войски край Солун и убива дук Григорий. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 995 | ||
| Място | Солун, Византия | ||
| Резултат | Победа на България | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| |||
| |||||
| |||||
Битката при Солун от 995 година се състои близо до втория важен град във Византийската империя – Солун, между силете на България и Византия.
Причини за конфликта
[редактиране | редактиране на кода]След победата при Траянови врата и последвалата гражданска война във Византийската империя българският цар Самуил се възползва и започва нападения над ромейските крепости и градове на Балканите. През 995 г., след като овладява голяма част от Северните Балкани, той се насочва на юг.
Военни действия
[редактиране | редактиране на кода]Преди битката Самуил подготвя засада. Той нарежда на войниците си да изкопаят дълбоки ями, трапове и да поставят други капани, след което царят оставя по-голямата част от армията си настрана. Тогава Самуил напада града с малка група войници. Солунският дук Григорий Таронит изпраща войските си под командването на сина си Ашот Таронит, за да отблъсне българите. След кратко сражение Самуил започва да отстъпва, водейки византийците в капана, който предварително е приготвил. Обградените византийски войски са напълно разбити, а Ашот – пленен. Григорий веднага тръгва начело на останалата част от бойците си, за да спаси сина си, но той също е разбит и загива в битката.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
- Ioannes Scylitzes. Historia.
