Битка при Анхиало (708)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Анхиало.

Битка при Анхиало
Българо-византийски войни
Битка при Анхиало, разпределение на силите
Битка при Анхиало, разпределение на силите
Информация
Период708 г.
Мястооколностите на Анхиало
РезултатПобеда на българите
Страни в конфликта
Дунавска БългарияFlag of Palaeologus Emperor - Libro del conosçimiento de todos los rregnos.svg Византия
Командири и лидери
ТервелЮстиниан II
Сили
неизвестнанеизвестна
Жертви и загуби
неизвестнизначителни
Map
Битка при Анхиало в Общомедия

Битката при Анхиало се състои през 708 г. близо до град Поморие, България.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

През 705 г. българският кан Тервел помага на отстранения от власт през 695 г. византийски император Юстиниан II да си върне трона след 10 години заточение. За да покаже благодарността си, Юстиниан възнаграждава българите със злато, сребро, коприна, дава високата византийска титла „кесар“ (цезар) на българския владетел, на когото издига и статуя в константинополския хиподрум. България получава и стратегическата област Загоре, разположена между днешна Стара Загора и Черно море.

Три години по-късно, Юстиниан II решава да си върне обратно подаръците, като си присвои отново Загоре.

Военни действия[редактиране | редактиране на кода]

През 708 г. византийските конни отряди достигат крепостта Анхиало и се разполагат на стан в полята около нея, като не подозират, че българската армия ги очаква скрита в планинските вериги в района. Сигурен в успеха си, императорът не взема мерки за защитата на лагера. Докато нападателите събират храна, българите, по разказа на Теофан Изповедник, „видели от планините глупавите разпоредби на ромеите“ и „неочаквано се нахвърлили като зверове и унищожили ромейското стадо, като взели много пленници, коне и оръжие освен убитите“. Императорът и малцина от хората му успяват да се доберат до крепостта и да затворят в нея. Българите „дебнели останалия в Анхиало Юстиниан II три дни“. Той успял да избяга тайно през нощта на третия ден с корабите и отплавал към Константинопол, където се завърнал „със срам“. За да покаже поражението си императорът заповядал „да се поставят трофеи на стените“ на Анхиало. Какви са били тези трофеи не е известно.

Следствия[редактиране | редактиране на кода]

В резултат от битката България утвърждава позициите си в новите територии южно от Стара планина.

През 711 г. Юстиниан II отново търси помощ от Тервел (за да си върне повторно загубения трон). Забравил за действията на бившия император, българският владетел праща само трихилядна войска, на които по-късно е даден безопасен, свободен коридор за да се завърнат в България. Юстиниан II губи главата си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Пейчев и колектив: 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
  • Йордан Андреев, Милчо Лалков: Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
  • Теофан Изповедник: Хронография (превод на В. Бешевлиев и Г. Цанкова-Петкова в Гръцки извори за българската история, том III, с. 267-268)