Битка при Солун (1040 втора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Солун.

Битка при Солун
Българо-византийски войни
Информация
Периодесента на 1040
Мястоблизо до Солун, Византийска империя
Резултатпобеда на византийците
Страни в конфликта
БългарияВизантийска империя
Командири и лидери
Алусианнеизвестен
Сили
40 000неизвестна
Жертви и загуби
15 000неизвестни
Карта

Битката при Солун се провежда през есента на 1040 близо до град Солун в съвременна Гърция между българите и византийците. Битката приключва с византийска победа.

Причини за конфликта[редактиране | редактиране на кода]

Новините за успеха на въстанието на Петър Делян, което започва в началото на 1040 в Белград, скоро достигат до Армения, където много български благородници са заселени след падането на Първата българска държава през 1018 г. Най-влиятелният от тях е Алусиан - втори син на последния български цар Иван Владислав (1015-1018). Преоблечен като наемен войник, той заминава за Константинопол, откъдето успява да стигне до България въпреки стриктния контрол.

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Неговото пристигане предизвиква повече напрежение в бунтовническия лагер, защото Алусиан също претендира за трона и пази произхода си в тайна, докато намери хора, които да го подкрепят. Петър Делян приветства своя братовчед, макар че знае, че Алусиан може да е потенциален кандидат за короната. Петър II дава на Алусиан 40 000 армия, за да атакува Солун – втория по големина град във Византийската империя.

Алусиан доказва, че е неспособен генерал: когато достигна града, той атакува византийската армия с уморените си войници. Българите не могат да се бият ефективно и губят. Понасят тежки загуби – 15 000 души са избити. Алусиан напуска бойното поле, изоставяйки въоръжението си.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Катастрофата при Солун влошава отношенията между Петър Делян и Алусиан. Последният е засрамен от загубата и Делян го заподозира в измяна. Алусиан решава да действа първи и след угощение в началото 1041 ослепява царя. След това се опитва да избяга, за да продължи въстанието, но е победен още веднъж – решава да смени страната и изоставя армията си. Неговото предателство е богато възнаградено.

Макар и сляп, Петър Делян се изправя с остатъка от българската армия, но е победен в битката при Острово и въстанието е потушено.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Salonica (2nd 1040) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​