Битка при Солун (1040 втора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Солун.

Битка при Солун (1040 втора)
Българо-византийски войни
The Thessalonians pursue the Bulgarian besiegers under Alusian, 1040.jpg
Информация
Период есента на 1040
Място близо до Солун, днес Гърция
Резултат победа на византийците
Страни в конфликта
България Византия
Командири и лидери
Алусиан неизвестен
Сили
40000 неизвестна
Жертви и загуби
15000 неизвестни

Битката при Солун се провежда през есента на 1040 близо до град Солун в съвременна Гърция между българите и византийците. Битката приключва с византийска победа.

Причини за конфликта[редактиране | редактиране на кода]

Новините за успеха на въстанието на Петър Делян, което започва в началото на 1040 в Белград, скоро достигат до Армения, където много български благородници са заселени след падането на Първата българска държава през 1018 г. Най-влиятелният от тях е Алусиан - втори син на последния български цар Иван Владислав (1015-1018). Преоблечен като наемен войник, той заминава за Константинопол, откъдето успява да стигне до България въпреки стриктния контрол.

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Неговото пристигане предизвиква повече напрежение в бунтовническия лагер, защото Алусиан също претендира за трона и пази произхода си в тайна, докато намери хора, които да го подкрепят. Петър Делян приветства племенника си, макар че знае, че Алусиан може да е потенциален кандидат за короната. Петър II дава на Алусиан 40000 армия, за да атакува Солун – втория по големина град във Византийската империя.

Алусиан доказва, че е неспособен генерал: когато достигна града, той атакува византийската армия с уморените си войници. Българите не могат да се бият ефективно и губят. Понасят тежки загуби – 15 000 души са избити. Алусиан напуска бойното поле, изоставяйки въоръжението си.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Катастрофата при Солун влошава отношенията между Петър Делян и Алусиан. Последният е засрамен от загубата и Делян го заподозира в измяна. Алусиан решава да действа първи и след угощение в началото 1041 ослепява царя. След това се опитва да избяга, за да продължи въстанието, но е победен още веднъж – решава да смени страната и изоставя армията си. Неговото предателство е богато възнаградено.

Макар и сляп, Петър Делян се изправя с остатъка от българската армия, но е победен в битката при Острово и въстанието е потушено.

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Salonica (2nd 1040)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.