Островска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Острово
Конфликт: Българо-византийски войни
Период 1041
Място край Воден до Островското езеро

днес в Гърция

Резултат победа на византийците
Територия тогава България
Воюващи страни
България Византия
Командири
Петър Делян Михаил IV Пафлагон, Харалд Хардрат
Сили
неизвестна
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни
Вигингската императорска гвардия на Харалд Хардрат единствено благодарение която византийците надмогват българите - миниатюра от Мадридския препис на хрониката на Йоан Скилица

Битката при Острово между византийците и българските войски става в 1041 г. край Островското езеро до гр. Воден при с. Острово в Егейска Македония днес в границите на Гърция.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В 1040 г. Петър Делян застава начело на въстание срещу византийците и е провъзгласен за цар на България. Той бързо освобождава западните български земи от Белград до Лариса, но на следващата година е предаден от братовчед си Алусиан, който на 10 юни го ослепил и изменнически избягал в Цариград.[1] Както и при предишното завладянане на българские югозападни земи, византийците насочнат удара си по пътя през Воден към Острово- Лерин- Битоля (днес там минава жп-линията Солун – Скопие).

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Лично византийският император Михаил IV Пафлагон повежда войските на империята срещу ослепения български Цар. Макар незрящ, след предателството, цар Петър II Делян застава начело на значително по-малобройни български войски и се изправя срещу навлязлата в българските земи византийска армия при Остров. Българите оказват яростна, изключително ожесточена съпротива и преминават в контраатака. Тогава ромейският боен ред е спасен от повелия напред норманите си византийски наемник и бъдещ норвежки крал Харалд III. Българите са отблъснати от варяжките отряди. Само благодарение "професионалните главорези на бъдещия норвежки крал"[2] - варвари стремящите се да попаднат във Валхала като бъдат убити в бой, ромеите успяват да установят контрол над полесражението. С не по-тежки загуби от ромейските, българската войска се оттегля от бойното поле в лагера си. Подробностите за самата, явно завършила без решителна победа, но в полза на империята, битка остават неясни. [1][3][4][5]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

След неутрализиране на българската атака в битката при Острово с внезапен маньовър в тил, заобикаляйки останалите след битката главни български сили, император Мануил IV се озовава пред Скопие, в града заради генералната битка е останал малоброен гарнизон и българската столица бързо е превзета.

По примера на Кракра, Мануил Ивац подготвя българските войски да отбият очаквания ромейски удар откъм Остров и Прилеп, но с бърз марш в дълбокия български тил императорът от Скопие овладява изненадващо Ниш, след което ромейската армия се разделя на две за да възвърне византийския контрол върху Средец и Белград.

Средец е превзет от византийците след тежък ръкопашен бой по улиците, а легендарния ръководител на съпротивата Боян (Ботко, Батил) влиза чрез Кекевмен в скандинавските саги като Бойон. Укреплението Бояна край Средец на този войвода Батил (Ботко, Боян) последно прекратява съпротивата си в 1041г.

Особено мъжествено се сражават значителни въстанически сили под командването на войводата Мануил Ивац, който укрепва пътищата към Битоля и Прилеп. След пълното овладяване на централните части на тема България, императорската армия се връща в нейния юг - Македония и потегля за Прилеп за да разгроми последните български сили на Мануил Ивац, който е преградил околните теснини, издигайки дървена стена. Ромеите щурмуват стената. В последвалата битка българите са разгромени и Мануил Ивац капитулира.

След тази победа ромеите продължават на юг и обсаждат Воден и Остров, където останалите български части под предводителството на слепия цар Петър II оказват яростна съпротива. В щурма на Остров отново норманите на Харалд Хардрад единствени успяват да победят българите и според едни източници лично Хардрад посича[6][3], а според други [1] императора пленява цар Петър II Делян, който е отведен в Константинопол и затворен в тъмница където вероятно умира малко по-късно, но това източниците не съобщават, а според трети [4] българсия Цар накрая се подвизава в последното огнище на съпротива - областта на Средец [4] и преданието разказва, че е погребан в старопланинския манастир 7-те престола.

Останалите свободни български крепости в Македония (Охрид, Битоля, Преспа и Дебър) продължават съпротивата, но са опустушени от норманите, които разрушават и гробницата на Свети Ахил в Преспа въздигната от цар Самуил. Съпротивата на отделни крепости и градове продължава дълго. Всичко това психологически сломява волята за съпротива на част от българските боляри и те подобно на Самуиловите се покоряват на императора. Последна пада силната българска крепост на Дунава - Белград, мястото откъдето избухва въстанието. Същата година на 10 декември Мануил IV умрял. [1]

 Харалд Хардрат - "Опустошителя и разорителя на България"[редактиране | редактиране на кода]

За решителната си роля в сражението при Воден на Островското езеро, и по-късно разоряването на българските крепости Дебър, Битоля, ОхридПреспа и накрая на българския царски замък на Острово сред едноименното езеро и т.н. викингът на византийска служба Харалд Хардрад е възвеличен в скандинавските саги и остава в историята като ”опустушителя и разорителя на България”.[6][3] Завърнал се в родината си с такава крупна бойна слава, той в 1046 г. става крал на Норвегия под името Харалд III.

Втора Островска Битка - 1043г.[редактиране | редактиране на кода]

В 1043 г. видният пълководец във войската на византийците начело на части с български произход Георги Маниак вдига бунт срещу империята и напълно разгромява армията на василевса в станалата битка с нея при Острово, но е убит от предател веднага след сражението.[1] На брега на езерото днес е с. Маняки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ιωάννης Σκυλίτζης, Σύνοψις Ἱστοριῶν - Ioannis Scylitzae, Codex Græcus Matritensis, 115. De Petri Deliani insurrectione. 116. Delianus oculis privatus una cum Ibatza Constantinopolim vehitur. 117. De Georgii Maniaci insurrectione. ГИБИ т.IV., БАН, С 1965, , с. 302-307
  2. Пламен Павлов, Самозванецът Петър Делян и царският син Алусиян, Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005.[1]
  3. а б в Динеков, К. Куев и Д. Петканова. Български апокрифен летопис. Христоматия по старобългаробългарска литература. С, 1967, с. 291—295:"И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му бе Оделян (Делян), много красив. И този прие българското и гръцкото царство.... И създаде три града на българската земя: 1. Червен; 2. Несебър; 3. Щип. И там царува 28 години, и посечен от другоплеменник на Овчо поле."
  4. а б в А. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова, „Сказание Исайево", „Историко-апокалиптична литература във Византия и в средновековна България”, С., 1966, стр. 155-156: „И през годината на цар Чигочин ще излезе 38 цар от заник слънце от Саровата земя, на име Гаген и по прякор Оделян (Делян). Той ще царува 5г. и ще бъде кротък и храбър, и воин, и при него ще дойдат християните с плач. А той ще възкръсне, като че ли се е родил от гроба, и ще бъде с извадено око, и ще събере западното и приморското войнство и ще вземе със себе си 37 товара със злато и багреница подобна на звездите. и като дойде ще укроти русобрадите и ще отиде в българската земя. И ще срещне първата скопска войска на Овче поле, във владенията на Чигочин. и ще я разбие и ще вземе оръжието им. и ще въоръжи своята войска цар Гаген, и пак ще тръгне срещу Чигочин. Тогава ще го срещнат измаитяните на Граово поле и ще го разбият, и ще го изгорят като полска трева, а самият той ще избяга в град Земен. И измаилтяните ще се разпръснат и ще плячкосват българската земя. Тогава цар Гаген ще изпрати на цар Чигочин: „Остави грабежите и си върви с измаилтяните, защото няма да ви оставим”. И цар Гаген ще остане молейки се на Бога , три месеца в Земен, докато събере 40 000 свои войници. И пак ще потегли срещу измаилтяните. В местността наречена „Пет могили” ще се пролее много кръв и тук  и ще погубят войската на цар Гаген, а самия той ще избяга в Перник. И ще остане 40 дни в Парник, цар Гаген,молейки се Бога и плачейки …”
  5. Петрински Иван, Къде е погребан цар Петър Делян?, Сега, 02 Септември 2010,:"В скандинавските саги за подвизите на Харолд Хардрад, чийто отряд от 500 тежковъоръжени варяги участва в битката на страната на император Михаил IV, се твърди, че Харолд "на бял кон" разсича с дългия си меч слепия цар Петър Делян, който в последния миг прогледнал, за да бъде свидетел на поражението си."
  6. а б Българска военна история през средновековието (част II, глава II, стр. 67-73). АИ "Проф. Марин Дринов", ISBN 954-430-200-X, 1994.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Ostrovo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.