Харалд Хардрада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Харалд III)
Направо към: навигация, търсене
Харалд Хардроде
крал на Норвегия
Harald Hardraades saga-Harald og Svein-W. Wetlesen.jpg
Харалд Хардроде, илюстрация от 19 в.
Управление 1046 - 1066
Роден 1015 г.
Норвегия
Починал 25 септември 1066 г.
Англия
Предшественик Магнус I
Наследник Магнус II Харалдсон, Олаф III Хюре
Брак Елисавета Ярославна, втора съпруга Тора Торбергсдоттер
Баща Сигурд Сир
Майка Аста Гудбрандсдатер

Харалд Хардроде, което означава Харалд Суровия, (на норвежки Harald Hardråde) е крал на Норвегия от 1046 до 1066 (до 1047 съвместно с племенника си Магнус I). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания. Харалд е убит при опита си за нашествие в Англия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Харалд III

Харалд Сигурдсон Хардроде е роден през 1015. Той е син на Сигурд Сир, норвежки конунг от потеклото на първия норвежки крал Харал Прекраснокосия. Майка му е Аста Гудбрандсдатер, която била омъжена за Харалд Гренландеца, от когото ражда Свети Олаф II, но останала вдовица след смъртта на мъжа си, се омъжва повторно за Сигурд Сир. По такъв начин Харалд Хардроде се явява полубрат на Свети Олаф II по майчина линия.

Още като дете Харалд се отличавал с войствен нрав. През 1030 г. на 15-годишна възраст участвал в битката при Стикластадир срещу Кнут Велики, в която Свети Олаф II загива. Самият Хардроде бил ранен и известно време се укривал докато се лекувал, а след това напуснал Норвегия. Извън границите на страната той събрал военен отряд и се прехвърлил в Киевска Рус на служба при Ярослав I.

Няколко години по-късно Харалд и хората му заминали за Константинопол, където били наети от императора. На византийска служба той се отличил в няколко военни кампании, в които ръководел относително самостоятелно викингски подразделения. Те участвали във войната с арабите в Сицилия. Във войната срещу цар Петър Делян, в която Византия повторно успяла да установи господството си над България в 1041 г., норманите имали решаващ принос в ключовата Островска битка, a старата Самуилова столица Преспа била съсипана от служещите на нашественика нормани, командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столица Осло викинга Харалд Хардроде, описан в една сага като „разорител на българите“ [1]. В началото на 40-те години на 11 в. Харалд се върнал в Киев, където се оженил за Елисавета Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри.

През 1045 Харалд Хардроде се върнал в Норвегия със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му Магнус I бил принуден да го признае за съвладетел. Харалд посветил следващите 16 години на опити да подчини Дания, отстранявайки от трона Свенд II. През 1047, по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд Хардроде станал самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания били прекратени едва през 1062, когато Харалд и Свенд взаимно се признали за крале на двете държави.

През 1066 Харалд предявил претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркирал в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски били разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг били убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпял поражение в битката при Хейстингс и Англия била завладяна от норманите.

Харалд III е наследен от синовете си Магнус II Харалдсон и Олаф III Хюре.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Sawyer, P.H. (1994).Kings and Vikings. pgs 118-20, 146-47. Barnes and Noble Books, New York.
  • Sturluson, Snorri (2005). King Harald's Saga (Part of the Heimskringla). pgs 45, 46, 47. Penguin Classics.
  • Waßenhoven D., Skandinavier unterwegs in Europa (1000-1250), Akademie-Verlag, 2006, ISBN 3-050-04285-0
Магнус I крал на Норвегия (1046 – 1066) Магнус II
Олаф III