Магнус I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Магнус I
крал на Норвегия
King Magnus and Åsmund Granskjellsson.jpg
Магнус I, рисунка от 19 в.
Информация
Управление 1035 - 1047
Роден
Починал
Предшественик Кнут Велики
Наследник Харалд Хардроде
Семейство
Баща Свети Олаф II
Магнус I в Общомедия

Магнус I (на норвежки: Magnus Olavsson), повече известен като Магнус Добрия (на норвежки: Magnus den gode), (ок.1024- 25 октомври 1047), е крал на Норвегия от 1035 г. и на Дания от 1042 г., управлявал и двете кралства до смъртта си. Син на Свети Олаф II и на неговата наложница Алвхилда, той бил единствен син на Свети Олаф, който имал само дъщеря от брака си със съпругата си Астрид Олофсдотер.

След смъртта на баща си през 1028 г. Магнус напуска заедно с майка си Норвегия и се завръща през 1035 г., за да седне на престола едва 11-годишен.

Умира от болест на 25 октомври 1047 г. в Ютланд докато воюва с разбунтувалите се датчани водени от Свен II. Посочва като свой наследник на датския трон същия Свен II, а на норвежкия престол - своя чичо Харалд Хардроде, когото година по-рано бил приел като равноправен регент. Погребан е до баща си Свети Олаф в катедралата в Тронхайм, наричан по онова време Нидарос. Оставя една дъщеря на име Рагнхилда Магнусдатер (родена от наложница, чието име не е известно).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Morten, Øystein (2001), Magnus den gode, Spartacus/Saga Bok, ISBN=978-82-430-0582-2


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Кнут Велики
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1035 – 1047)
Харалд Хардроде