Магнус II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Магнус II
крал на Норвегия
Harald Hardraades saga-Harald og Svein Sjaelland.jpg
викингските дракари
Управление 1066 – 1069
Роден 1048 г.
Норвегия
Починал 28 април 1069 г. (21 г.)
Тронхайм, Норвегия
Предшественик Харалд Хардроде
Потомци Хокон Магнусон
Наследник Олаф III
Баща Харалд Хардроде
Майка Тора Торбергсдоттер

Магнус II Харалдсон (на нордически: Magnús Haraldsson, на норвежки: Magnus II или Magnus Haraldsson), (104828 април 1069), е крал на Норвегия от 1066 до 1069 г. Управлява съвместно с брат си Олаф III.

Още съвсем млад в периода 1056 – 1058 г. участва в похода на норвежкия флот в Ирландско море, а в 1062 г. и в голямата морска битка с датчаните при река Нисан, в която датският крал Свен II едва успява да се спаси.

В 1066 г. баща му Харалд Хардроде преди да замине на последния си боен поход в Англия, го провъзгласява за крал. След гибелта на баща му в този поход, Магнус доброволно разделя властта си с брат си, като той управлява Северна Норвегия, а Олаф – източните части на страната.

През 1069 г. Магнус се разболява от отровен хляб, омесен от зърна поразени от мораво рогче, вид паразитна гъба по житните култури, и умира.

Магнус оставя син Хокон Магнусон, който е роден през 1068 г. или в годината, когато Магнус умира – 1069 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Харалд Хардроде
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1066 – 1069)
Олаф III