Въстание на Петър Делян
| Въстание на Петър Делян | |||
 Българите в Белград издигат Делян за цар под името Петър, миниатюра от XI – XII век | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1040 – 1041 г. | ||
| Място | Балкански полуостров | ||
| Резултат | Потушаване на въстанието | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Въстание на Петър Делян в Общомедия | |||
.svg)
Въстанието на Петър Делян е въстание от 1040 – 1041 г. на българите в Поморавието и Македония срещу управлението на Източната Римска империя.
Причини
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на охридския архиепископ Йоан Дебърски в края на 1036 или началото на 1037 г. на негово място император Михаил IV Пафлагон слага ромея Лъв, в разрез с традицията и правото на българите той да бъде избиран от българските епископи и само утвърден от императора, право дадено им от император Василий II.[1][2] Народът и особено духовенството са силно възмутени, но не се стига до въстание.
През 1040 г. е наложен паричен поземлен данък на българите – заменят се натуралните плащания с парични.[3][4] Българите плащат данъците си в натура от времето на царете Петър I и Самуил, което е продължено от император Василий II.[5][6][4] Плащането само в пари е трудно за населението и води до влошаване на материалното състояние на българите. Напрежението от незачитането на правата им и опитите за ромеизация е на своя предел, а споменът за Българското царство е още жив и се чака правилният момент или по-скоро правилният човек, който да оглави народното недоволство.
Развитие
[редактиране | редактиране на кода]Въстанието започва през 1040 г. в Белград, където Петър Делян (ок. 1001 – 1041), обявяващ се за потомък на Самуил, е обявен за цар, приемайки името на най-дълго управлявалия български цар Петър I. Бунтовниците се придвижват на юг към последните столици на Първото българско царство - Охрид и Скопие, срещайки масова подкрепа, започвайки да убиват всеки срещнат византиец,[7] и нанасят поражение на император Михаил IV Пафлагон в битката при Солун, и за няколко месеца установяват контрол над Поморавието, Македония, Епир и Тесалия. По същото време българите в Драч въстават под ръководството на Тихомир[8], насочвайки се на запад към старите столици. Петър Делян предлага съвместни действия на Тихомир и при спора за това кой да оглави въстанието първият надделява, а Тихомир е убит.[9] През следващото лято Михаил IV организира нов поход срещу бунтовниците и ги разгромява в Островската битка, след което въстанието е потушено.
Важна роля в потушаването на въстанието играят варяжките наемници на императора,[10] а норвежецът на византийска служба Харалд Хардрада става известен от скандинавските саги като „опустошител и разорител на България“.[11] Значителна роля изиграва и предателството на братовчеда на Петър Делян Алусиан, който бяга от Византия след като научава новината за потушаването на въстанието, и отива при въстаниците, получавайки от тях 40-хилядна армия, с която да превземе Солун, но се проваля и губи 15 хиляди убити. Поражението влошава отношенията между двамата водачи и Алусиан с подлост ослепява Петър Делян. Той става едноличен водач, но търпи повторно поражение и се договаря с византийците да предаде въстаниците.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 67.
- ↑ Златарски 1972, стр. 41 – 42.
- ↑ Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 67 – 69.
- ↑ а б Павлов 2000, стр. 49 – 61.
- ↑ Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 69.
- ↑ Златарски 1972, стр. 50 – 51.
- ↑ Skуl.-Cеdr. p. 527
- ↑ Skyl.-Cedr. p. 528
- ↑ Skyl.-Cedr. pp. 528—529
- ↑ Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
- ↑ Ангелов; Чолпанов 1994, стр. 67 – 73
- ↑ Kazhdan (1991), p. 70
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ангелов, Димитър; Чолпанов, Борис (1994). Българска военна история през Средновековието /X – XV век/. София: „Издателство на Българската академия на науките“. ISBN 954-430-200-X
- Златарски, Васил (1972). История на българската държава през средните векове. Том II. България под византийско владичество (1018 – 1187). София, „Наука и изкуство“, 1972 г.
- Павлов, Пламен (2000). Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: „Абагар“. ISBN 954-427-423-5
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
