Бунт на Лека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Византийско владичество 1018 – 1185

Бунтът на Лека е бунт срещу императора на византийския военачалник Лека, със съдействието на печенегите. Лека е пловдивски павликянски водач.[1][2]

Според някои данни е свързан чрез брак с печенегите.[3]

Бунтът избухва в Северна България през 1079 г.[източник? (Поискан преди 28 дни)]

После Лека превзема и земите около Средец, включително тези между Ниш и Скопие[източник? (Поискан преди 28 дни)]. Според Йоан Скилица, убива средечкия епископ, който е на страната на византийския император. [2] По същото време в Месемврия започва бунт, воден от Добромир. Общо въстаниците са около 80 хиляди, но зле въоръжени и неподготвени. По време на тези бунтове отрядите на печенеги и кумани навлезли чак до Адрианопол, но след някакви несполуки в хода на въстанието, той „превил врат“ пред властта на император Никифор III Вотаниат,[1] който им дава високи чинове и богати дарове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]