Бунт на Лека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бунт на Лека
Византийско владичество 1018 – 1185
Византийско владичество 1018 – 1185

Бунтът на Лека е бунт от 1078 г. срещу императора на византийския военачалник Лека със съдействието на печенегите. Лека е пловдивски павликянски водач.[1][2] Според някои данни е свързан чрез брак с печенегите.[3]

Лека превзема земите около Средец. Според Йоан Скилица убива средечкия епископ, който е на страната на византийския император.[2] По същото време в Месемврия започва бунт, воден от Добромир. Общо въстаниците са около 80 хиляди, но зле въоръжени и неподготвени. По време на тези бунтове отрядите на печенегите и куманите навлизат чак до Адрианопол, но след някакви несполуки в хода на въстанието, той „превил врат“ пред властта на император Никифор III Вотаниат,[1] който им дава високи чинове и богати дарове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]