Свети Ахил (базилика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахил.

„Свети Ахил“
Άγιος Αχίλλειος
Agios Ahilleios Mikri Prespa 200704.JPG
Общ изглед
Greece relief location map.jpg
40.7875° с. ш. 21.0817° и. д.
„Свети Ахил“
Местоположение в Гърция
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Ахил
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Леринска, Преспанска и Еордейска
Време на изграждане Χ век
Съвременен статут недействащ храм
„Свети Ахил“ в Общомедия

„Свети Ахил“ (на гръцки: Άγιος Αχίλλειος) е средновековна православна базилика, разположена в преспанското село Ахил (Агиос Ахилиос), на едноименния остров в Малото Преспанско езеро, Егейска Македония, Гърция.[1]

Професор Николаос Муцопулос започва разкопки в различни части на Гърция, а в 1965 година се смята, че открива останките на цар Самуил в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров.[2] Базиликата е една от най-внушителните сгради, запазени от Първата българска държава. Построена е в периода 986 – 1002 година и има обща площ от 968 km2.[3]

Архитектура и стенописи[редактиране | редактиране на кода]

План на базилика „Свети Ахил“

Базиликата е една от най-внушителните сгради, запазени от Първата българска държава. Тя е с общи размери 30 х 50 m[4][5] и има чиста застроена площ от 968 m2.[3] Храмът е трикорабна, триапсидна епископска базилика с надлъжно развит нартекс и куполи над парабемата[6], с тристъпален синтрон (архийереиски подиум) в централната конха, над който от двете страни на тройния сводест прозорец с червена боя са изписани 18 арки, обозначени с надписи указващи седалищата на епископските катедри принадлежащи към диоцеза на Българската Патриаршия в края на X – началото на XI век, разчетени имената на 11 епархии: Придриана, Видин, Кефалония, Верия, Ираклия, Велбъжд, Девол, Скопие, Сердика, Воден и Преспа, имената на другите 7 не са оцелели [7]. Надписите на владишките тронове в средата на които е седял българският патриарх, когато тук са провеждани йереските събори, показват функциите на базиликата като главната катедрала на Българската Патриаршия при Самуил [8]. Северният кораб е отделен от централния със 7 зидани стълба. Южният кораб, където са българските царски гробници и саркофагът с мощи на Свети Ахил [9] се намира на по-високо ниво от естествения терен, повдигнат на 3 високи стъпала над централния неф и отделен от него с портик от колони на зидан постамент фланкиран от стълбове, колоните са от благороден зелен брешански мрамор[10], в апсидата му, където се намира дякониона (сакристията) под южната му арка е открит саргофаг покрит с варовикова мраморна плоча, украсена с растителни, животински и геометрични орнаменти представящи композицията „дървото на живота“ и включващи кръст, розети, чапла и камила, която може да е била и част от олтарната преграда, датирана е към X-XI век, в който в дървен ковчет в мощехранителница са били положени ръката на Св. Ахил Лариски и вероятно мощите на Св. Икумений и Св. Ригиний, пренесени тук от Цар Самуил след завладяването от българите на Лариса, Трикала и Скопелос. В западния дял е имало колонада[11]. Градежът на храма е от обработени каменни блокове, с употреба на тухли при арките и изравнителните пояси, хоросан и дъбови греди, при строежа са ползвани и сполии с античен произход, от намиращи се в областта постройки – тухли, мраморни плочи и колони и др., на много места в конструкцията са използвани дървени скари – сантрачи, в стълбовете, в малките конхи и пр.[12] Централния кораб е по-висок от страничните и почти двойно по-широк от тях. Протезиса (проскомидията) и дякониона са оформени като кръстокуполни параклиси, северния (протезиса) е запазен до сводовете в голяма височина, параклисите са с абсиди, свързани с бемата с отвори в стените[13]. Сградата е имала характерния за този тип сгради базиликален покрив – двускатен над високия централен неф и едноскатни над по-ниските странични с дървена конструкция покрит с керемиди. Подът на централния кораб е равен без повдигнат солей (хор), на едно ниво със северния кораб. Олтарът е бил отделен от наоса на главния неф с невисока мраморна преграда – дрифракта, части от нея са струпани на пода в източната част на храма. Една от плочите на олтарната преграда е вградена в черквата на близкия манастир „Света Богородица Порфирна“. Базиликата вероятно е имала втори етаж над притвора и галерии над двата странични кораба. Запазени са част от стълбовете от втория ред арки в източната част на храма. В центъра на базиликата се намира каменна поставка, която вероятно е била основа на амвон, който не е запазен. Базиликата е изписвана най-малко на два пъти – в XI и в XII век. На височина 2,5 – 3 м на стените в източната част от проф. Мицопулос е открит сграфито надпис инвокация (надпис с молитва): „Господи, помогни на твоя раб Йоан“. Малкото останки от стенописи, които са оцелели, са правени на две фази, което изглежда в съответствие със съответните ремонти на църквата през първите десетилетия на XI век, към тях принадлежи не-фигуралната декорация на абсидата, докато във втората фаза, датираща от XII век принадлежат на няколко фрески на светци войни – Св. Димитър, Св. Георги, Богородица и ангел (те са свалени при консервацията и заедно с каменните релефи от гроба на Св. Ахилий и някои фрагменти от олтарната преграда, пренесени в музея на Лерин[14]), изследователите ги считат стилово най-близки със стенописите от черквата „Св. Безсребърници Козма и Дамян“ в Костур.. Части от иконостаса, находките от разкопките и оцелелите фрагменти от стенописите са експонирани в музея в Лерин[15].

История[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е един от седемте големи епископски храма, построени от княз Борис I след покръстването на българите[7][16] в 865 г., наподобява Голямата базилика в Плиска включително по архитектурен план[16], в развалините ѝ са открити паметници на ранносредновековната живопис и скулптура в българската държава[16]. По времето на княз Борис тукашните земи, в които българите идват още в 675 г. при хан Кубер и в 837 г. от хан Пресиян са включени в държавните граници на България, в IX век играят много важна роля за утвърждаване на християнството сред местните българите в западните крайща на държавата. Тук от княза е изпратен лично Св. Климент Охридски, като му е дадена власт дори над административния и военнен управител на областта. Районът на Девол, където първоначално се установява видният български духовник и просветител е едва през няколко хълма от Преспа. Много е вероятно самият Свети Климент да е служил и да е проповядвал на български език в IX век в преспанската базилика[17].

Катедралата е основно обновена и устроена като патриаршеска църква от Цар Самуил[18] в периода 986 1002 г. след превземането на град Лариса в 983[19] или 985 г. когато към 986 г. [20] Българският Цар пренася от там в столицата си Преспа мощите на Свети Ахил и ги полага в храма[21] катедралата добива името на новия закрилник на града и по нея островът в Малкото Преспанско езеро. Около 997 г., когато Самуил се провъзгласява за цар, в Преспа е седалището на българската патриаршия[22] и Царят е коронясан тук[4]. По-късно столицата е преместена в Охрид. Българският патриарх Герман, предстоятел на българската православна църква по времето на цар Самуил в края на X век, мести седалището си от Воден в Преспа и е починал тук около 1000 година [23].

Преспа е завзета от Василий II Българоубиец в 1018 г., българската църква остава самостоятелна, но е понижена в ранг като Охридска афтокефална българска архиепископия със седалище в Охрид и базиликата Св. Ахил в град Преспа губи патриаршеския си статут, но в известните Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия е посочена като един от центровете на Охридския архиепископ[24].

В 1040 г. Преспа е освободена от Цар Петър Делян, и е едно от последните места в които Византия повторно успява да установи господството си в 1041 г., тогава храмът е съсипан от служещите на нашественика нормани командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столицта Осло викинга Харолд Хардрад величан в сагите като „разорител на българите“ [25]. Базиликата заедно с Преспа е разрушена повторно в 1073 г. заедно със Самуиловите дворци от алемани и нормани византийски наемници, когато при подавянето на въстанието на Георги Войтех боеве има единствено при Преспа където германските и френски наемници[26] разграбват града, разрушават дворците на цар Самуил и заедно с тях разграбват и разрушават базиликата Свети Ахил на острова.[27]. В края на XI век Теофилакт, архиепископ на Охрид, организира тук църковен събор[28]. През XII век за базиликата няма ясни данни, но Преспа пак се споменава като регионален административен център, в 1108 г. Теофилакт, архиепископ Охридски пра ща писмо до архонта на Преспа[29].

Допуска се, че храмът служи като епископски до първите десетилетия на XV век [30], и функционира до края на века за което се съди по монети, намерени в погребения в нея, след което запустява. Въпреки многократно унищожение на храма и плячкосване от различни нашественици, местните българи го възстановяват и продължават да го използват като основен религиозен център от покръстването в IX век до края на XV век, когато след падането под османска власт базиликата е окончателно изоставена[9].

Мястото с руините на базиликата остава почитано и свято за местните българи, поверията им разказват че там е погребан знатен йерарх, чиито жезъл все още стои изправен и мястото е табу, където не трябва да се ходи без сериозна причина[31]. Според поверията ако там, където са били мощите на Св. Ахил, дойдат и се помолят бездетни жени, те ще се сдобият с рожба и като светеца им даде дете независимо колко далече живеят родителите идват да го кръстят тук – сред руините на старата църква. Всяка година на 15 май, когато се чества паметта на светеца, българите от околните села идвали при руините на базиликата и организирали голям събор.[32].

В притвора и около храма са открити 400 монети и 300 погребения (една трета от тях в притвора) датиращи от края на IX до края на XIII век. Местната легенда ги счита за ослепените от Василий II Българоубиец 15 000 самуилови войници[33].

Базиликата „Св. Ахил“ на острова е средище на български не само царски, но и духовен център. Според легендата тук са съградени 12 храма, колкото е броят на апостолите, затова и до днес броя на къщите в селото според поверието трябва да е поне с една по-малко, от храмовете в една или друга степен освен Базиликата са запазени и църквите „Св. Димитър“, „12-те апостоли“, „Св. Георги“, както и манастирът „Св. Богородица Порфирна“[34].

Българските царски гробници[редактиране | редактиране на кода]

Професор Николаос Муцопулос от Солунския университет извършва археологически разкопки тук от 1965 г. до 1975 г.[35] Професор Николаос Муцопулос започва разкопки в различни части на Гърция, а в 1969 година се смята, че открива останките на цар Самуил в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров.[36] Саркофагът, над която има аркосолий[37], е изграден от цели мраморни плочи. В засводена гробница е положен мъж, чиито скелет при откриването е ярко пурпурен, дълъг 160 см, на възраст по време на смъртта определена от антрополозите около 70 години. Главата е положена върху възглавница от керемиди, а върху нея вероятно е имало друга от скъп плат. Под лявата и върху дясната му ръка се намират останки от плетена позлатена ризница, на гърдите и около таза са оцелели фрагменти от много скъпа златотъкана дреха – царска дивитисия (дивитисият е най-тържественото императорско облекло по това време), брокатът е изтъкан от памук и копринени нишки, обвити в сребро и злато, по нея са запазени сърмени везби на редица по-малки ромбове и големи медалиони с вписани в медальоните двойки папагали, свързани с крилете си и с глави, обърнати навътре, с розети в началото на крилата[38][39], находките и останките от багреницата са експонирани в Солунския византийски музей с означение, че са на „византийски“ аристократ погребан в Св. Ахил. Скелета на царя е бил в лабораторията на проф. Мицопулос в Аристотелевия университет в Солун, но сега се пази от учения в Солун[40] вероятно в дома му[41], в сейф на солунската полиция[42] или в сандък в лаболаторията на споменатия солунски музей[43][3]. Черепа е със специфичната извита кост, характерна за племенния произход[44], находките са изследвани в Лондон и изводите на гръцкия професор са потвърдени, той предоставя гипсови копия на черепа на посланика ни в Атина проф. Николай Тодоров, заедно с три кости за археологическия музей, и на СССР за Армения, по тях са направени две реконструкции на образа на Царя – първата от проф. Галина Лебединская от Института по етнология и антропология на РАН в Москва (предишният Институт этнографии Академии наук СССР)[45] и втората от проф. Йордан Йорданов директор на Националния антропологически музей и Института по експериментална морфология и антропология на БАН в София[46] и двата образа са експонирани в НИМ. При изследването на скелета от гръцките учени е установена накриво зарастнала под ъгъл от 140 градуса фрактура от бойна рана на лявата лакътна кост, всико което заедно с данните за възрастта, ръста, царските одежди на погребания, данните на историческите извори, че българския Цар Самуил е ранен в ръката през 997 г. в битката при Сперхей и без съществени грижи на място се налага да се върне в столицата, безспорно определят че това е Цар Самуил. Царското погребение потвърждава сведенията на летописите, че след смъртта си на 6 октомври 1014 г. той е бил погребан точно в църквата „Св. Ахил“.[9]

Край самуиловия са открити още три саркофага, освен гробницата на Цар Самуил, атрибутирането на останалите е по косвени данни и според мнението на откривателя им – проф. Мицопулос. Според Мицопулос не е изключено другите гробни съоръжения да са на цар Иван Владислав и Гавраил Радомир.[47].

Обектът е част от културно-историческото наследство подопечно на гръцкото министерство на културата – 16 Ефория за византийска архелогия със седалище в Костур (16η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων – Еλληνικά Υπουργείου Παιδείας και Θρησκευμάτων, Πολιτισμού και Αθλητισμού)[48] и е реставриран и консервиран в 1987 г., обаче саркофазите на цар Самуил и другите български царе не се поддържат добре[49] и са в отчайващо състояние[3], а надписът „Цар на българите“ е задраскан[50]. БНТ прави документален филм за „Св. Ахил“ с екип воден от Горан Благоев[51].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Παϊσίδου, Μελίνα. Βασιλική Αγίου Αχιλλείου. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  2. „Проф. Николаос Муцопулос: Решението дали костите на цар Самуил ще станат обект на размяна е политическо“, www.focus-news.net
  3. а б в г Островът на цар Самуил и днес разказва... В: „Дума“, 21 юни 2012, брой 142.
  4. а б Николай Генов, Костите на цар Самуил лежат на остров Св. Ахил, Стандарт, 3 септември 2001 г.
  5. H. Овчаров сочи дължина 45 m [1], Р. Байтозова – 45 х 23 m [2], М. Шотлеков – 22 х 44,7 m [3], a в други източници ce сочат 48 x 23 m [4]
  6. Εκκλησίες, Βυζαντινά & Μεταβυζαντινά μνημεία, Πρεσπεσ, ΄Αγιος Αχίλλειος
  7. а б Енциклопедия „България“, I: 159 – 160
  8. Николаос Муцопулос, Базиликата Свети Ахилий в Преспа, Един исторически паметник – светиня, Пловдив, изд. „Вион“, 2007
  9. а б в Николай Овчаров, Грък открива гроба на Самуил, Стандарт, 11 юли 2009
  10. Даринка Илиева, Българи под прикритие в Беломорска Македония,24 часа, 15.05.2012
  11. Пак там
  12. Методи Шотлеков с науч. р-л Ст. Попов, Базиликата „Св. Ахил“ в Преспа и гробът на цар Самуил, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
  13. АРХИТЕКТУРА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
  14. Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία, Florinacity
  15. Ралица Базайтова, Историческите паметници на остров Св. Ахилий, Арх и арт, 20 септември 2007 г.
  16. а б в Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век. София, 1977, стр.232 – 237 [5][6]
  17. Горан Благоев, Островът на цар Самуил, сп."Усури", бр. 2/2004
  18. Проф. Николаос Мицопулос: Базиликата „Св. Ахил“ е построена от цар Самуил, Новинар, 14 февруари 2007
  19. Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, ISBN 954-430-200-X стр.38
  20. Иван Микулчиќ, Средновековни градови и тврдини во Македонија, стр. 276 – 278
  21. Златарски, I/2: 630
  22. Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7 стр. 171 – 172"
  23. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 26 – 27.
  24. Йордан Иванов, Български старини от Македония, Фототипно издание, БАН, 1970, с. 590 – 591 [7]
  25. Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681 – 2001, София 2001
  26. Иван Микулчиќ, Средновековни градови и тврдини во Македонија, стр. 276 – 278
  27. История на България, III: 73
  28. Ралица Базайтова, Историческите паметници на остров Св. Ахилий, Арх и арт, 20 септември 2007 г.
  29. [Микулчиќ, Средновековни градови и тврдини во Македонија, стр. 276 – 278]
  30. Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία, Florinacity
  31. Проф. Николаос Мицопулос: Базиликата „Св. Ахил“ е построена от цар Самуил, Новинар, 14 февруари 2007
  32. Горан Благоев, Островът на цар Самуил, сп."Усури", бр. 2/2004
  33. Пак там
  34. Пак там
  35. Ирина Вагалинска, Самуил и слепите, сп. Тема, Исторически ракурси, рой 41 (570), 22 – 28 октомври 2012
  36. „Проф. Николаос Муцопулос: Решението дали костите на цар Самуил ще станат обект на размяна е политическо“, www.focus-news.net
  37. аркосолий – лат. arcosolium, от arcus – арка и solium – трон, гроб, саркофаг
  38. Иван Петрински, Били ли са папагалите в българския герб, Сега,12 май 2011
  39. Счупена ръка доказва, че гробът е на българския монарх, Стандарт, 3 септември 2001 г.
  40. Пламен Павлов, Нека духът и костите на Цар Самуил намерят покой, Фрог нюз, 26 януари 2013
  41. Пак там
  42. Петър Добрев, Костите на цар Самуил все пак идват в Търново, E-vestnik, 29 март 2007
  43. Златина Димитрова, Ще бъдат ли върнати костите на Самуил в България, Гърция, която ги притежава, настоява за размяна с няколко древни ръкописа, Bg voice, 06.03.2013 г.
  44. Проф. Николаос Муцопулос: Решението дали костите на цар Самуил ще станат обект на размяна е политическо, Агенция Фокус, 14 февруари 2007
  45. [8][9] Чавдар Стефанов, Образът на цар Самуил е възкресен в Москва, БНР-Радио България, Москва, 27.02.2007 г.
  46. Лилия Чалева, Последните дни на цар Самуил, Днес, 20 март 2008 /
  47. Ралица Базайтова, Историческите паметници на остров Св. Ахилий, Арх и арт, 20 септември 2007 г.
  48. 16η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων – Еλληνικά Υπουργείου Παιδείας και Θρησκευμάτων, Πολιτισμού και Αθλητισμού (Τομέας Πολιτισμού)
  49. „Гърците поддържат базиликата на остров св. Ахилий, но гробът не е в добро състояние. Има опасност арката да падне, вече се е отделила от стената“ Лука Станчев, Надежди да си върнем мощите на цар Самуил, Актуално, 10.07.2012
  50. Митналистика, в-к Култура, брой 16, 18 април 2003 г.
  51. Остовът на Цар Самуил, Документален филм на БНТ 2003 г., автор Горан Благоев
     Портал „Македония“         Портал „Македония