Кубер
| хан Кубер | |
|---|---|
| прабългарски владетел в Македония | |
| Лични данни | |
| Роден | преди 650 г.
|
| Починал | след 705 г.
|
| Други титли | архонт, патриций |
| Семейство | |
| Династия | Дуло |
| Баща | Кубрат |
| хан Кубер в Общомедия | |
Хан Ку̀бер е прабългарски владетел в Панония и Македония. Смята се, че е син на хан Кубрат, брат на хан Аспарух и член на рода Дуло.[1] Отделни български историци приемат, че е възможно Кубер да е братов син на Кубрат, когото впоследствие Кубрат е осиновил[2]. Създател на Куберова България в Македония.
След разпадането на Кубратовата Велика България, намирала се на територията на днешна Украйна, Кубер с част от прабългарите се заселва в бившата римска провинция Панония, Македония и около Срем. Той признава властта на Аварския каганат, ставайки негов васал. Тук се смесва с поданиците на аварския каган, сред които има доста византийски пленници и славяни.
Куберовите прабългари се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите прабългари заедно с пленените от аварите ромеи се насочват на юг, към земите на Византия, като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.[3] Кубер сключва мирно споразумение с Византия и се заселва в Керамисийското поле (Прилепско поле), намиращо се в днешната Северна Македония. През 680 г., той прави опит за превземане на Солун и завземане на византийските земи около него. За това свидетелства и печатът на Мавър – оловен печат, посветен на „архонта и патриций на керамисиани и българи“. След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. Васил Златарски около 687 г., някои от тях се преселват в земите по поречието на Струма, на изток от Струма, както и в Родопите. За споменатите в Мадарските надписи към 705 г.„чичовци“ на кан Тервел „от долната земя“ се приема, че са хан Кубер и неговите прабългари. След това писмените източници не споменават за Кубер.
Археологическите проучвания на територията на днешна Северна Македония показват наличието на прабългарско присъствие. В 808 г. при управлението на кан Крум, който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода Дуло,[4] българските войски достигат Сяр. Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир на Синьо море.[5]
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания, е прабългарско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите прабългарски съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Мала Перешчепина и Вознесенка, с Надсентмиклошковото златно съкровище, с Преславското съкровище и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н.[6]
Връх Кубер в Тангра планина, Антарктика е именуван на владетеля.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Българите, автор Пламен Петков, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 954-528-769-1, стр. 77.
- ↑ Андровски, Иво. Българското средновековие 2010 г.
- ↑ Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), София 1970, с. 205 – 207.
- ↑ Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис III, Велико Търново 1996 г., стр. 45
- ↑ Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София 1971, с. 515.
- ↑ История на България, Том 1, Автори Иван Ангелов Божилов, Васил Тодоров Гюзелев, Цветана Георгиева, Николай Генчев, Стойчо Гръвчаров, Издател Анубис, 1999, стр. 96.
- ↑ Kuber Peak Архив на оригинала от 2015-04-17 в archive.today. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Curta, Florin (2006). Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250. Cambridge Medieval Textbooks. ISBN 0-521-81539-8.
- П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79 – 80.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Разказ за заселване на българите, начело с кан Кубер, в Македония през 680-те години в „Деянията на Св. Димитър Солунски“[неработеща препратка]
- Пламен Павлов. Втората България в днешна Македония през 7 – 9 век Архив на оригинала от 2013-05-20 в Wayback Machine.
| |||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „
Портал „