Алцек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Алцек.

Алцек
български кан
Bulgarian khan Alcek monument in Celle di Bulgheria - Italy.jpg
Лични данни
Други титли Гасталд
Роден
Починал
(?)
някъде в земите на днешна Италия
Семейство
Династия Дуло (?)
Баща Кубрат (?)
Алцек в Общомедия
Българите на Алцек в Италия през 6 – 7 век
Паметник на Алцек в Челе ди Булгерия

Алцѐк (на латински: Alzeco, Alcek, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) според Теофан Изповедник е може би брат на Аспарух († ок. 701) и пети син на кан Кубрат († ок. 665), гасталд (княз) в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия.

Теофан Изповедник съобщава, че след разпадането на Велика България, част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на кан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в историята си за преселването на прабългарите в областта Беневентум: под предводителството на кан Алцек българите дошли в Италия при краля на лангобардите Гримуалд I (662 – 667), който прави Алцек гасталд и го изпраща при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневентум, където се заселва с хората си в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе. [1]. Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите българи. Повече сведения за кан Алцек не са открити.[2]

На науката е известен и още един кан Алцек (Alciocus, латинизирана форма на Алцек), който е вожд на българите в състава на Аварския хаганат. Основен източник за тези събития е средновековната хроника на Фредегар. През 631 година избухва междуособна война между Алцековите българи и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите са разбити и се преселват в Бавария. Франкският крал Дагоберт I позволява на Алцек да се засели с хората си в тези земи, но дава тайно нареждане на своите командири да избият българите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападат и избиват. Според хипотезата на немския историк Хайнрих Кунстман намерените през XIII век костни останки на близо 6000 неидентифицирани мъртъвци в гробището при манастира Свети Флориан в провинция Горна Австрия принадлежат именно на тези избити българи[3][4].

Едва 700 от общо 9000-те Алциокови българи успяват да се спасят от клането и да преминат през Алпите, след което се заселват в италийските земи. Кралят на лангобардите Гримуалд I (662 – 667) прави Алцек гасталд (губернатор) и го изпраща при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневенто, където в 668 г. се установяват в Сепино, Бояно и Изерния. Tази малка група българи се заселва в т.н. Пентаполис между Венеция и Равена, по-късно те отиват още по̀ на юг в Кампания [5] Там до [6] между Бари и Метапонтум срещу о-в Сицилия. Макар приела италианския език българските благородници запазват съзнанието за народностния си произход. В средновековието нейните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това име.

Някои историци са на мнение, че Алцек и Алциок са една и съща историческа личност – най-малкият син на кан Кубрат, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези, няма преки доказателства и почиват само на изследователски изводи.

Българите на Алцек населяват и създават градовете Sepinum (Сепино), Bovianum (Бояно) и Изерния в регион Молизе. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите на Алцек от VІІ век. Според Павел Дякон, те през VІІІ век говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински. [7][8] Тук населението има носии, някои обичаи, гайди и отделни думи като българските, а в околията на гр. Бояно в с. Вичене – Кампокиаро в 1987 – 2007 г. е открит и проучен голям прабългарски некропол с гроба на Алцек, братът на Аспарух, находките от които се съхраняват в музея в гр. Кампобасо.[9][10][11][12] В гр. Челе ди Булгерия, Италия на 8 юни 2016 г. е открит паметник на хан Алцек.[13][14][15]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]