Алцек
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Алцек.
| Алцек | |
|---|---|
| прабългарски хан | |
 Паметник на Алцек в Челе ди Булгерия | |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | (?)
някъде в земите на днешна Италия |
| Други титли | Гасталд |
| Семейство | |
| Династия | Дуло (?) |
| Баща | Кубрат (?) |
| Алцек в Общомедия | |
Алцѐк (на латински: Alzeco, Alcek, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) според Теофан Изповедник е може би брат на Аспарух († ок. 701) и пети син на хан Кубрат († ок. 665), гасталд (княз) в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия.
Теофан Изповедник съобщава, че след разпадането на Велика България, част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на хан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в историята си за преселването на прабългарите в областта Беневентум: под предводителството на хан Алцек прабългарите дошли в Италия при краля на лангобардите Гримуалд I (662 – 671), който прави Алцек гасталд и го изпраща при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневентум, където се заселва с хората си в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе.[1] Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Повече сведения за кан Алцек не са открити.[2]
На науката е известен и още един хан Алцек (Alciocus, латинизирана форма на Алцек), който е вожд на прабългарите в състава на Аварския хаганат. Основен източник за тези събития е средновековната хроника на Фредегар. През 631 година избухва междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите са разбити и се преселват в Бавария. Франкският крал Дагоберт I позволява на Алцек да се засели с хората си в тези земи, но дава тайно нареждане на своите командири да избият прабългарите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападат и избиват. Според хипотезата на немския историк Хайнрих Кунстман намерените през XIII век костни останки на близо 6000 неидентифицирани мъртъвци в гробището при манастира Свети Флориан в провинция Горна Австрия принадлежат именно на тези избити прабългари.[3][4]
Едва 700 от общо 9000-те Алцекови прабългари успяват да се спасят от клането и да преминат през Алпите, след което се заселват в италийските земи. Кралят на лангобардите Гримуалд I (662 – 671) прави Алцек гасталд (губернатор) и го изпраща при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневенто, където в 668 г. се установяват в Сепино, Бояно и Изерния. Tази малка група прабългари се заселва в т.нар. Пентаполис между Венеция и Равена, по-късно те отиват още по̀ на юг в Кампания[5], там до[6] между Бари и Метапонтум срещу о-в Сицилия. Макар приела италианския език прабългарските благородници запазват съзнанието за народностния си произход. В средновековието нейните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това име.
Прабългарите на Алцек населяват и създават градовете Sepinum (Сепино), Bovianum (Бояно) и Изерния в регион Молизе. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с прабългарите на Алцек от VІІ век. Според Павел Дякон, те през VІІІ век говорили все още на своя език, въпреки че употребявали и латински.[7][8] Тук населението има носии, някои обичаи, гайди и отделни думи като прабългарските, а в околията на гр. Бояно в с. Вичене – Кампокиаро в 1987 – 2007 г. е открит и проучен голям прабългарски некропол с гроба на Алцек, братът на Аспарух, находките от които се съхраняват в музея в гр. Кампобасо.[9][10][11][12] В гр. Челе ди Булгерия, Италия на 8 юни 2016 г. е открит паметник на хан Алцек.[13][14][15]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- За Алцек (Alzeco) може да се прочете на английски в книга 5, капител 29 на Павел Дякон История на лангобардите Архив на оригинала от 2008-05-17 в Wayback Machine., ИСТОРИЯ ЛАНГОБАРДОВ
- Винченцо Д`Амико. Българите, живеещи в Италия през Късното средновековие. Рим. 1942
- I Bulgari stanziati nelle terre d'Italia nell'Alto Medio Evo, Vincenzo D'Amico
- Dillon, John B. „Bulgars“. Medieval Italy: An Encyclopedia, ed. Christopher Kleinhenz. London: Routledge, 2004.
- D'Amico, Vincenzo. I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell’era volgare e loro speciale diffusione nel Sannio. Campobasso, 1933.
- Теофан Изповедник, „Хронография“
- La Tombe con cavallo a Vicenne, Montidel, MontidelMatese.it, 2007
- Miltenova, N. (1993). I Bulgari di Gallo Matese. Rome: Passaporto Editore.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Павел Дякон. История на лангобардите, V, 29.
- ↑ Златарски. История, I, 1, с. 173.
- ↑ Лангобардите,_гепидите, панонските и алцековите българи, стр. 20
- ↑ Христо Маджаров, „Златна България“, издателство Алфиола, 2016 г., стр.91
- ↑ Miltenova, N. (1993). I Bulgari di Gallo Matese. Rome: Passaporto Editore
- ↑ Tombe con cavallo a Vicenne, MontidelMatese.it, 9 март 2007
- ↑ www.bghistory-letopisec.blogspot.com
- ↑ Масовият гроб от село Vicenne-Campochiaro Италия, близо до град Бояно
- ↑ Tombe con cavallo a Vicenne, Montidelmatese 9 март 2007
- ↑ La necropoli altomedioevale di Vicenne a Campochiaro, Mmontidelmatese 9 март 2007
- ↑ Масовият гроб от село Vicenne-Campochiaro Италия, близо до град Бояно
- ↑ Лъчезар Тошев, При потомците на Алцек в Италия
- ↑ Откриха паметника на хан Алцек в Италия БНР 9 юни 2016
- ↑ Една осъществена мечта – паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия, Италия
- ↑ Паметник на хан Алцек, dnes.dir.bg, 8 юни 2016 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- I Bulgari stanziati nelle terre d'Italia nell'Alto Medio Evo, Vincenzo D'Amico
|
Портал „
Портал „