Алцек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алцек.

Алцек
български кан
Bulgarian khan Alcek monument in Celle di Bulgheria - Italy.jpg
Лични данни
Други титли Гасталд
Роден
Починал
(?)
Семейство
Династия Дуло (?)
Баща Кубрат (?)
Алцек в Общомедия
Българите на Алцек в Италия през 6 – 7 век

Алцѐк (на латински: Alzeco, Alcek, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) според Теофан Изповедник е брат на Аспарух, пети син на кан Кубрат, гасталд (княз) в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия.

Теофан Изповедник съобщава, че след разпадането на Велика България, част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на кан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в историята си за преселването на прабългарите в областта Беневентум: под предводителството на кан Алцек българите дошли в Италия при краля на лангобардите Гримуалд I (662 – 667), който прави Алцек гасталд и го изпраща при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневентум, където се заселва с хората си в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе. [1]. Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Повече сведения за кан Алцек няма.[2]

На науката е известен и още един кан Алцек (Alciocus, латинизирана форма на Алцек), който е вожд на прабългарските орди в състава на Аварския хаганат. Основен източник за тези събития е средновековната хроника на Фредегар. През 631 година избухва междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите са разбити и се преселват в Бавария. Франкският крал Дагоберт I позволява на Алцек да се засели с хората си в тези земи, но дава тайно нареждане на своите командири да избият българите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападат и избиват. Според хипотезата на немския историк Хайнрих Кунстман намерените през XIII в. костни останки на близо 6000 неидентифицирани мъртъвци в гробището при манастира Свети Флориан в провинция Горна Австрия принадлежат именно на тези избити българи[3][4].

Едва 700 от общо 9000-те Алциокови българи успяват да се спасят от клането и да преминат през Алпите, след което се заселват в италийските земи. Кралят на лангобардите Гримуалд I (662 – 667) прави Алцек гасталд (губернатор) и го изпраща при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневенто, където в 668 г. се установяват в Сепино, Бояно и Изерния. Tази малка група прабългари се заселва в т.н. Пентаполис между Венеция и Равена, по-късно те отиват още по̀ на юг в Кампания [5] Там до [6] между Бари и Метапонтум срещу о-в Сицилия. Макар приела италианския език българската аристокрация запазва съзнанието за етническия си произход. В средновековието нейните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това име .

Някои историци са на мнение, че Алцек и Алциок са една и съща историческа личност – най-малкият син на кан Кубрат, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези, няма преки доказателства и почиват само на изследователски изводи.

Българите на Алцек населяват и създават градовете Sepinum (Сепино), Bovianum (Бояно) и Изерния в регион Молизе. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински. [7][8] Тук населението има носии, някои обичаи, гайди и отделни думи като българските, а в околията на гр. Бояно в с. Вичене – Кампокиаро в 1987 – 2007 г. е открит и проучен голям прабългарски некропол с гроба на Алцек, братът на Аспарух, находките от които се съхраняват в музея в гр. Кампобасо.[9][10][11][12] В гр. Челе ди Булгерия, Италия на 8 юни 2016 г. е открит паметник на хан Алцек.[13][14][15]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]