Алцек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Алцек.

Алцек
прабългарски хан
Паметник на Алцек в Челе ди Булгерия
Лични данни
Роден
Починал
(?)
някъде в земите на днешна Италия
Други титлиГасталд
Семейство
ДинастияДуло (?)
БащаКубрат (?)
Алцек в Общомедия

Алцѐк (на латински: Alzeco, Alcek, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) според Теофан Изповедник е вероятно брат на хан Аспарух и пети син на хан Кубрат, гасталд (княз) в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Теофан Изповедник съобщава, че след разпадането на Стара Велика България част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на хан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в Historia gentis Langobardorum (гл. 29, кн. 5) на преселването на прабългарите в района на Беневенто: под предводителството на хан Алцек те идват в Италия при краля на лангобардите Гримоалд (662 – 671). Гримоалд прави Алцек гасталд и го изпраща при сина си Ромуалд I в Беневенто, където той се заселва с хората си в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе.[1] Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Повече сведения за хан Алцек не са открити.[2]

Разселване на прабългарите

На науката е известен и още един хан Алцек (Alciocus, латинизирана форма на Алцек), който е вожд на прабългарите в състава на Аварския хаганат. Основен източник за тези събития е средновековната „Хроника на Фредегар“. През 631 г. избухва междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите са разбити и се преселват в Бавария. Франкският крал Дагоберт I позволява на Алцек да се засели с хората си в тези земи, но дава тайно нареждане на своите командири да избият прабългарите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападат и избиват. Според хипотезата на немския историк Хайнрих Кунстман намерените през XIII век костни останки на близо 6000 неидентифицирани мъртъвци в гробището при манастира Свети Флориан в провинция Горна Австрия принадлежат именно на тези избити прабългари.[3][4] Едва 700 от общо 9000-те Алцекови прабългари успяват да се спасят от клането и да преминат през Алпите, след което се заселват в италийските земи. Кралят на лангобардите Гримоалд прави Алцек гасталд (губернатор) и го изпраща при сина си Ромоалд I в Беневенто, където в 668 г. се установяват в Сепино, Бояно и Изерния. Tази малка група прабългари се заселва в т. нар. Пентаполис между Венеция и Равена, а по-късно отива още по̀ на юг в Кампания[5], в района между Бари и Метапонт[6] срещу о-в Сицилия. Макар и приели италианския език прабългарските благородници запазват съзнанието за народностния си произход. В Средновековието техните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това си име.

Откриване на паметника на Алцек в Челе ди Булгерия

Прабългарите на Алцек населяват и създават градовете Сепинум (Сепино), Бовианум (Бояно) и Езерния в регион Молизе. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с тях. Според Павел Дякон през VІІІ век те все още говорят на своя език, въпреки че използват и латински.[7][8] Тук населението има носии, някои обичаи, гайди и отделни думи като прабългарските. Във Вичене – подселище на Кампокиаро през 1987 – 2007 г. е открит и проучен голям прабългарски некропол с гроба на Алцек, находките от които се съхраняват в музея в град Кампобасо.[9][10][11][12] В град Челе ди Булгерия на 8 юни 2016 г. е открит паметник на хан Алцек, дело на българския скулптор Дишко Дишков.[13][14][15]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павел Дякон. История на лангобардите, V, 29.
  2. Златарски. История, I, 1, с. 173.
  3. Лангобардите,_гепидите, панонските и алцековите българи, стр. 20
  4. Христо Маджаров, „Златна България“, издателство Алфиола, 2016 г., стр.91
  5. Miltenova, N. (1993). I Bulgari di Gallo Matese. Rome: Passaporto Editore
  6. Tombe con cavallo a Vicenne, MontidelMatese.it, 9 март 2007 // Архивиран от оригинала на 2014-04-29. Посетен на 2014-04-28.
  7. www.bghistory-letopisec.blogspot.com
  8. Масовият гроб от село Vicenne-Campochiaro Италия, близо до град Бояно
  9. Tombe con cavallo a Vicenne, Montidelmatese 9 март 2007 // Архивиран от оригинала на 2016-11-05. Посетен на 2016-11-05.
  10. La necropoli altomedioevale di Vicenne a Campochiaro, Mmontidelmatese 9 март 2007 // Архивиран от оригинала на 2016-11-05. Посетен на 2016-11-05.
  11. Масовият гроб от село Vicenne-Campochiaro Италия, близо до град Бояно
  12. Лъчезар Тошев, При потомците на Алцек в Италия
  13. Откриха паметника на хан Алцек в Италия БНР 9 юни 2016
  14. Една осъществена мечта – паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия, Италия
  15. Паметник на хан Алцек, dnes.dir.bg, 8 юни 2016 г.