Алцек
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Алцек.
| Алцек | |
| прабългарски хан | |
 Паметник на Алцек в Челе ди Булгерия | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | (?)
някъде в земите на днешна Италия |
| Други титли | Гасталд |
| Семейство | |
| Династия | Дуло (?) |
| Баща | Кубрат (?) |
| Алцек в Общомедия | |
Алцѐк (на латински: Alzeco, Alcek, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) според Теофан Изповедник е вероятно брат на хан Аспарух и пети син на хан Кубрат, гасталд (княз) в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Теофан Изповедник съобщава, че след разпадането на Стара Велика България част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на хан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в Historia gentis Langobardorum (гл. 29, кн. 5) на преселването на прабългарите в района на Беневенто: под предводителството на хан Алцек те идват в Италия при краля на лангобардите Гримоалд (662 – 671). Гримоалд прави Алцек гасталд и го изпраща при сина си Ромуалд I в Беневенто, където той се заселва с хората си в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе.[1] Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Повече сведения за хан Алцек не са открити.[2]
На науката е известен и още един хан Алцек (Alciocus, латинизирана форма на Алцек), който е вожд на прабългарите в състава на Аварския хаганат. Основен източник за тези събития е средновековната „Хроника на Фредегар“. През 631 г. избухва междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите са разбити и се преселват в Бавария. Франкският крал Дагоберт I позволява на Алцек да се засели с хората си в тези земи, но дава тайно нареждане на своите командири да избият прабългарите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападат и избиват. Според хипотезата на немския историк Хайнрих Кунстман намерените през XIII век костни останки на близо 6000 неидентифицирани мъртъвци в гробището при манастира Свети Флориан в провинция Горна Австрия принадлежат именно на тези избити прабългари.[3][4] Едва 700 от общо 9000-те Алцекови прабългари успяват да се спасят от клането и да преминат през Алпите, след което се заселват в италийските земи. Кралят на лангобардите Гримоалд прави Алцек гасталд (губернатор) и го изпраща при сина си Ромоалд I в Беневенто, където в 668 г. се установяват в Сепино, Бояно и Изерния. Тази малка група прабългари се заселва в т. нар. Пентаполис между Венеция и Равена, а по-късно отива още по̀ на юг в Кампания[5], в района между Бари и Метапонт[6] срещу о-в Сицилия. Макар и приели италианския език прабългарските благородници запазват съзнанието за народностния си произход. В Средновековието техните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това си име.
Прабългарите на Алцек населяват и създават градовете Сепинум (Сепино), Бовианум (Бояно) и Езерния в регион Молизе. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с тях. Според Павел Дякон през VIII век те все още говорят на своя език, въпреки че използват и латински.[7][8] Тук населението има носии, някои обичаи, гайди и отделни думи като прабългарските. Във Вичене – подселище на Кампокиаро през 1987 – 2007 г. е открит и проучен голям прабългарски некропол с гроба на Алцек, находките от които се съхраняват в музея в град Кампобасо.[9][10][8][11] В град Челе ди Булгерия на 8 юни 2016 г. е открит паметник на кан Алцек, дело на българския скулптор Дишко Дишков.[12][13][14]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Павел Дякон, История на лангобардите, изд. „Полис“, София, 2011.
- Теофан Изповедник, „Хронография“ Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- Винченцо Д`Амико. Българите, живеещи в Италия през Късното средновековие. Рим. 1942; Vincenzo D'Amico, I Bulgari stanziati nelle terre d'Italia nell'Alto Medio Evo
- Vincenzo D'Amico. I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell’era volgare e loro speciale diffusione nel Sannio. Campobasso, 1933.
- John B. Dillon, „Bulgars“. в: Medieval Italy: An Encyclopedia, ed. Christopher Kleinhenz. London: Routledge, 2004.
- N. Miltenova. I Bulgari di Gallo Matese. Rome: Passaporto Editore, 1993.
- La Tombe con cavallo a Vicenne, Montidel Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine., MontidelMatese.it, 2007
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Павел Дякон. История на лангобардите, V, 29.
- ↑ Златарски. История, I, 1, с. 173.
- ↑ Лангобардите,_гепидите, панонските и алцековите българи, стр. 20
- ↑ Христо Маджаров, „Златна България“, издателство Алфиола, 2016 г., стр.91
- ↑ Miltenova, N. (1993). I Bulgari di Gallo Matese. Rome: Passaporto Editore
- ↑ Tombe con cavallo a Vicenne, MontidelMatese.it, 9 март 2007 // Архивиран от оригинала на 2014-04-29. Посетен на 2014-04-28.
- ↑ www.bghistory-letopisec.blogspot.com
- ↑ а б Масовият гроб от село Vicenne-Campochiaro Италия, близо до град Бояно
- ↑ Tombe con cavallo a Vicenne, Montidelmatese 9 март 2007 // Архивиран от оригинала на 2016-11-05. Посетен на 2016-11-05.
- ↑ La necropoli altomedioevale di Vicenne a Campochiaro, Mmontidelmatese 9 март 2007 // Архивиран от оригинала на 2016-11-05. Посетен на 2016-11-05.
- ↑ Лъчезар Тошев, При потомците на Алцек в Италия
- ↑ Откриха паметника на хан Алцек в Италия БНР 9 юни 2016
- ↑ Една осъществена мечта – паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия, Италия
- ↑ Паметник на хан Алцек, dnes.dir.bg, 8 юни 2016 г.
|
