Historia gentis Langobardorum

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Historia gentis Langobardorum
Historia gentis Langobardorum
HistoriaLangobardorum.jpg
Страница от препис на Historia Langobardorum от 11 век (Университетска библиотека в Залцбург)
Автор Павел Дякон
Създаден 8 век
Първо издание 8-и век
Вид историческа книга

Historia gentis Langobardorum („История на лангобардите) е главната книга на Павел Дякон, писана през късния 8 век към края на неговия живот.

Historia Langobardorum, 1480

Непълната история от 6 книги е писана след 787 г. и не по-късно от 796 г., вероятно в Монтекасино.

Описва историята на лангобардите от 568 г. до смъртта на крал Лиутпранд през 747 г. Съдържа много информации за Византия, франките и други, вкл. за българите на Алцек. В Историята се разказва от погледа на лангобардски патриот и се описват особено връзките между лангобардите и франките.

За извори Павел Дякон ползва Origo Gentis Langobardorum, Liber pontificalis, изчезналата Historiola на Секундус от Тренто, както и изчезналите „Анали на Беневенто“. Ползва също Беда Достопочтени, Григорий Турски и Исидор Севилски.

От „Историята“ съществуват около 100 ръкописа. Използва се от по-късните историци и често е допълвана. Напечатана е за пръв път в Париж през 1514 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]