Севар
Тази статия е за българския владетел. За селото вижте Севар (село).
| Севар | |
|---|---|
| владетел на България | |
| Роден | |
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 721 – 737 (724 – 739) |
| Предшественик | Кормесий |
| Наследник | Кормисош |
| Семейство | |
| Род | Дуло |
| Баща | Кормесий |
Сева̀р е български владетел, управлявал България в периода от 738 до 753 година (според Васил Златарски: 724 – 739, Моско Москов: 721 – 737, Иван Венедиков: 722 – 738). Той е четвъртият по ред български владетел в Именника на българските канове. Единствените доказано автентични сведения за кан Севар идват от Именника на българските канове. Той произхожда от управляващия род, т.е. е правнук на кан Аспарух. Историците смятат, че той е последният владетел от рода Дуло. По време на неговото управление, продължило 15 години, няма сведения за сблъсъци с Византийската империя.
Съществуват две хипотези, обясняващи причината, че Севар се оказва последният владетел на рода Дуло. Първата е, че Севар не е оставил наследник. Втората е, че властта е преминала в друг род след династичен преврат[1].
Други[редактиране | редактиране на кода]
Името на кан Севар носи морският нос Севар на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[2]
В град Варна има улица "Хан Севар".[3]
| Кормесий | → |  |
→ | Кормисош |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Андреев Й., Пантев А. Българските ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III: Исторически справочник. Велико Търново: Абагар, 2004. — 368 с.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
- ↑ Ул. "Хан Севар"[1], Варна (кв. "Младост 2")
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Москов, Моско, Именник на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988.
- Андреев, Йордан, Лазаров, Иван и Павлов, Пламен. Кой кой е в средновековна България. София, 1999.
- Андреев Й., Пантев А. Българските ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III: Исторически справочник. Велико Търново: Абагар, 2004. — 368 с.
