Севар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския владетел. За селото вижте Севар (село).

Севар
владетел на България
Роден
Починал
Управление
Период 721 – 737 (724 – 739)
Предшественик Кормесий
Наследник Кормисош
Семейство
Род Дуло
Баща Кормесий

Сева̀р е български владетел, управлявал България в периода от 738 до 753 година (според Васил Златарски: 724 – 739, Моско Москов: 721 – 737, Иван Венедиков: 722 – 738). Той е четвъртият по ред български владетел в Именника на българските канове. Единствените доказано автентични сведения за кан Севар идват от Именника на българските канове. Той произхожда от управляващия род, т.е. е правнук на кан Аспарух. Историците смятат, че той е последният владетел от рода Дуло. По време на неговото управление, продължило 15 години, няма сведения за сблъсъци с Византийската империя.

Съществуват две хипотези, обясняващи причината, че Севар се оказва последният владетел на рода Дуло. Първата е, че Севар не е оставил наследник. Втората е, че властта е преминала в друг род след династичен преврат[1].

Други[редактиране | редактиране на кода]

Името на кан Севар носи морският нос Севар на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[2]

В град Варна има улица "Хан Севар".[3]

Кормесий
Печат на Първото българско царство
кан на България (738 – 754)
Кормисош

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев Й., Пантев А. Българските ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III: Исторически справочник. Велико Търново: Абагар, 2004. — 368 с.
  2. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
  3. Ул. "Хан Севар"[1], Варна (кв. "Младост 2")

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Москов, Моско, Именник на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988.
  • Андреев, Йордан, Лазаров, Иван и Павлов, Пламен. Кой кой е в средновековна България. София, 1999.
  • Андреев Й., Пантев А. Българските ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III: Исторически справочник. Велико Търново: Абагар, 2004. — 368 с.