Теодор-Петър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър IV
цар на България
Asenovtzi150.jpg
Съвременен паметник на Асеневци
Лични данни
Управление 1185-1197
Коронация 1185
Роден
неизв.
Починал
Предшественик Иван Асен I
Наследник Калоян
Семейство
Династия Асеневци
Петър IV в Общомедия

Пѐтър IV е по-възрастният от братята водачи на въстанието на Асен и Петър и български цар от 1185 до 1197 г.

Рожденото му име е Тодор (или Теодор), но при коронясването си приема името Петър, за да подчертае приемствеността между управлението на Асеневци и Първото българско царство. Заедно със своя брат Асен успява да възстанови българската държава след 170-годишно Византийско владичество над българските земи.

Първоначално въстанието на Асен и Петър се насочва към Преслав с цел градът да бъде обявен за столица, но българските войски не успяват да го превземат и за столица е обявен Търновград. След няколко неуспешни опита на император Исаак II Ангел да потуши въстанието, самият василевс предприема поход в Северна България и така принуждава Асеневци да отстъпят.

След този успех василевсът се оттегля в Цариград, но когато Асеневци се завръщат с кумански наемници въстанието избухва с нова сила. Последва нов неуспешен византийски поход през 1187 г- който стига до София, но василевът е принунуден да се оттегли, поради настъпилата зима, а през пролетта на 1188г[1] г. Исаак Ангел обсажда силната крепост Ловеч и пленява съпругата на Йоан I Асен - царица Елена. След тримесечна безплодна обсада Византия бива принудена да сключи примирие с българите, с което на практика признава възстановяването на Българското царство. Като гаранция за мира в Цариград бива изпратен по-малкият брат на Асеневци – Йоаница (Калоян).

Предполагаема монета на Теодор-Петър или Иван Асен I

В много от документите името на Петър се среща заедно с това на брат му Асен. Някои от византийските хроники сочат, че Петър управлява до 1190 г., въпреки че неговото управление продължава до 1197 г. През 1190 г. основната власт попада в ръцете на по-малкия брат на Петър – Иван Асен I, но титлата на Петър е запазена. Иван Асен I е убит при заговор през 1196 г. и Търновград е завладян от заговорниците. Петър събира голяма армия, връща си столицата и отново поема властта. Убит е през 1197 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София, 1994
  • Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове.“ Т.3.: „Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280)“, С. 1940, 2 изд.: С. 1971-72.
  • Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
  • Павлов, Пламен. Забравени и неразбрани. София, „Сиела“, 2010.
  • Лазаров, Ив. Петър и Асен.- Бележити българи (отг.ред. и съст.Пл.Павлов), т. ІІІ. С., 2012.
Иван Асен I
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг
цар на България (1196 – 1197)
Калоян
  1. Ив. Божилов, Васил Гюзелев, ИСтория на България в 3 тома, 1 том VII-XIV в. глава 3 - Първите стъпки на възобновеното царство. Иван I Асен (1186-1196) https://chitanka.info/text/30003/36#ref_30003-36-2