Теодор-Петър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

[1]

Петър II
цар на България
Asenovtzi150.jpg
Съвременен паметник на Асеневци
Лични данни
Управление 1185 – 1197
Коронация 1185
Роден
неизв.
Починал
1197 г.
Предшественик Иван Асен I
Наследник Калоян
Семейство
Династия Асеневци
Петър II в Общомедия

Пѐтър II е по-възрастният от двамата братя-водачи на въстанието на Асен и Петър и български цар от 1185 до 1197 г. Рожденото му име е Тодор (или Теодор),[2] но при коронясването си приема името Петър,[3] за да подчертае приемствеността между управлението на Асеневци и Първото българско царство. Заедно със своя брат Асен успява да възстанови българската държава след 170-годишно Византийско владичество над българските земи.

Първоначално въстанието на Асен и Петър се насочва към Преслав с цел градът да бъде обявен за столица, но българските войски не успяват да го превземат и за столица е обявен Търновград. След няколко неуспешни опита на император Исаак II Ангел да потуши въстанието, самият василевс предприема поход в Северна България и така принуждава Асеневци да отстъпят. През късната есен на 1187 г. той достигнал до Триадица (София), но започналата зима го принудила да се завърне в столицата и да отложи намеренията си за следващата година[4]

След този успех василевсът се оттегля в Цариград, но когато Асеневци се завръщат с кумански наемници въстанието избухва с нова сила. Последва втори неуспешен византийски поход, а през пролетта на 1188 [5][6] г. василевсът обсажда силната крепост Ловеч. След тримесечна безплодна обсада Византия бива принудена да сключи примирие с българите, с което на практика признава възстановяването на Българското царство. Като гаранция за мира в Цариград бива изпратен по-малкият брат на Асеневци – Йоаница (Калоян). Очевидно Калоян се завръща в България, още след убийството на Асен, и съуправлявла заедно с брат си Петър.[7] Единствено Скутариот твърди, че Петър, след като взел за свой помощник по-малкия си брат, с всички сили „опустошавал ромейските земи“[8]

Предполагаема монета на Теодор-Петър или Иван Асен I

В много от документите името на Петър се среща заедно с това на брат му Асен. Някои от византийските хроники сочат, че Петър управлява до 1190 г., въпреки че неговото управление продължава до 1197 г. През 1190 г. основната власт попада в ръцете на по-малкия брат на Петър – Иван Асен I, но титлата на Петър е запазена. Иван Асен I е убит при заговор през 1196 г. и Търновград е завладян от заговорниците. Петър събира голяма армия, връща си столицата и отново поема властта. Убит е през 1197 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София, 1994
  • Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове.“ Т.3.: „Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280)“, С. 1940, 2 изд.: С. 1971 – 72.
  • Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
  • Павлов, Пламен. Забравени и неразбрани. София, „Сиела“, 2010.
  • Лазаров, Ив. Петър и Асен. – Бележити българи (отг.ред. и съст. Пл.Павлов), т. ІІІ. С., 2012.
Иван Асен I
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг
цар на България (1196 – 1197)
Калоян

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Редът на византийските военни кампании срещу българите предизвиква разногласия между учените. Докато едни (В. Н. Златарски, И. Дуйчев) приемат, че първият поход бил ръководен от севастократор Йоан Ангел Дука, последван от кесаря Йоан Кантакузин, Алексий Врана и най-сетне Исаак II Ангел, други (Ф. Малингудис, Г. Цанкова-Петкова) приемат обратния ред. Внимателният прочит на Хониат – единствения извор за тези събития – показва следния ред: походът на Исаак II Ангел, двете кампании на Йоан Дука и Йоан Кантакузин и накрая несъстоялия се поход на Алексий Врана. Вж. Божилов. Асеневци, с. 37, бел. 27
  2. Theod. Scutariota, p. 372: „ὁ δὲ τῶν ἀδελφῶν πρῶτος Πέτρος“; Божилов. Асеневци, I, n° 2, с. 40
  3. За българските автори той е Петър, за византийските: Πέτρος, а за латинските – Kalopetrus. Само в „Синодика“ е казано: „Теодор, наречен Петър“. Вж. Божилов. Асеневци, I, n° 2, с. 42, бел. 1
  4. Choniates. Historia, p. 398; Theod. Scutariota, p. 387
  5. За броя и реда на походите: Божилов. Асеневци, с. 38, бел. 43
  6. Божилов. Асеневци, с. 30; Седем етюда, с. 159.
  7. Не би могло да се каже със сигурност дали Петър се е страхувал, че няма да се справи сам или се е опрял на съществуващата вече традиция, но Хониат пише недвусмислено: той взел за „помощник в [държавните] дела и участник в управлението Калоян
  8. Theod. Scutariota, p. 418.