Пресиян II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пресиян II
цар на България
PrusiansTonsureBGhistory.jpg
Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, изобразяваща подстригването на Пресиян за монах[1]
Лични данни
Управление няколко месеца през 1018
Коронация няма ;не е приет еднозначно от болярството за владетел, носи само регалията княз –(принц)
Други титли княз, магистър
Роден
996/997 Охрид ?
Починал
1060/1061
?
Погребан в Михайловце, Словакия
Предшественик Иван Владислав
Наследник Петър II
Семейство
Династия Самуилово-Аронова /Мокри
Баща Иван Владислав
Майка

Мария

сестра – ЕКатерина, женана за византийкия император Константин Дука
Потомци двама синове – Василий Придунавски и Самуил
Пресиян II в Общомедия

Пресия̀н II (също Прусиан, Пресиан и Пресиам) е първородният син и престолонаследник на цар Иван Владислав. Някои историци го приемат за последния владетел (1018 г.) на Първото българско царство[2]. Носи името на бащата на княза-покръстител Борис I – кан Пресиан.

Персиян или Персиян? Няма еднозначно решение на българската историческа мисъл по този въпрос. Проф Петър Добрев разчита името като Персиян, припомня, че сестрата на княз Борис се казва Персика, търси връзка с Персия и е на мнение, че името на предшественика на княз Борис трябва да се ревизира от Пресиян на Персиян I[3] На Обратното мнение е проф Пламен Павлов, който прави повтора експертиза на надписа след В. Ткладчик (1983) – [4] Той използва името Пресиян II, и активно го налага Сред българската историческа мисъл.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След гибелта на цар Иван Владислав в битка с византийците под стените на Драч в началото на 1018 година, повечето от болярите се подчиняват на византийския император Василий II и възпрепятстват Пресияновото възкачване на престола. Заедно с двамата си големи братя си Алусиан и Арон, Пресиян не се предава и се оттегля с малки сили в крепостта на планината Томор (сегашна Югоизточна Албания).[5] В същия район съпротива срещу византийските войски организира и боляринът Ивац, но не е известно дали има координация между него и Пресиян.

В същото време майка му Мария, тримата ѝ по-малки сина, всичките и дъщери, петимата сина на Гаврил Радомир (включително ослепеният/детрониран престоласледник) и патриарх Давид решават да се предадат на визайнтиският Император, запазвайки свойте привилегии. те са последвани от по-голямата част от българското болярство, включително и Кракра Пернишки, който преценява че каузата е загуба. Това затруднява много задачата на Персиян II= След като Василий II заема тогавашната българска столица Охрид, войските му завардват планинските проходи и Пресиян се оказва блокиран за продължително време, не получава подкрепа и от приелите византийското господство боляри. Според византийския хронист Йоан Скилица, това принуждава Пресиян и братята му да се предадат, след като получават гаранции от византийския император за живота си. Според проф Пламен Павлов,[6].</ref> Василий отделя подчертано внимание на Персиян и братята му, т.е. схваща ги като български владетели. Нещо Повече – проф. Йордан Вълчев застъпва тезата, че не е случайно, че Петър Делян чака чак до 1040 за да вдигне въстани – тогава вече Персиян II е ослепен/детрониран и замонашен. Това значи, че той също е признавал първенството на Иван Владиславовия син. Факта, че е бил готов да подели властта с Алусиан говори за неписана йерархия сред Самуилово-Ароновите наследници. Персиян II Приет е от Василий II в Девол, той е удостоен с титлата магистър, а след отвеждането му в Константинопол го назначава за стратег на тема Вукеларион.

Заговори и интриги[редактиране | редактиране на кода]

Срещу Константин VIII[редактиране | редактиране на кода]

С името на Пресиян е свързан един интересен епизод. Наскоро след 1025 година той участвал в заговор срещу император Константин VIII, но влязъл в конфликт с византийския аристократ Василий Склир, също участник в подготвяния метеж. Скарването бързо прераснало във въоръжен двубой, който някои съвременни изследователи наричат дуел. И двамата участници в „дуела“ (всъщност сражение между войските на двамата претенденти за престола) са заточени от императора на Принцовите острови в Мраморно море. Василий Склир е ослепен, ослепени са и някои от приближените на Пресиян, сред които е бившият български ичиргу боил Богдан. Към Пресиян отношението било по-предпазливо – той бил заточен на остров Плати.[7]

Срещу Роман III Агрир[редактиране | редактиране на кода]

През 1029 или 1030 г. Пресиян участва в заговор срещу новия византийски император Роман III Аргир и след провала на заговора е осъден като изменник и ослепен. През 1030 година става монах. Проф Пламен Павлов, счита, че поради симпатиите на императрица Теодора и поради ангажираността ѝ в двата опита за пуч, в които участва Персиян, тя се ангажира да изкачи на високи постове неговите наследници, като един вид компенсация.

Надгробен надпис[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с Пресиян се дискутира намерения през 1978 година при археологически разкопки в град Михаловце (Словакия) кирилски надгробен надпис, гласящ според някои:

Тук лежи княз Персиан [Пресиан], [роден] в годината 6505 [996/997], [починал] в годината [1060/1061].[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица (Мадридски препис, лист 203)
  2. Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в Средновековна България, LiterNet, 2005 – Заговорите на „магистър Пресиан Българина“ (взето на 26.1.2007)
  3. Петър Добрев, милена Добрева, Древнобългарска Епиграфика, 2001 ТанграТанАкРа
  4. Павлов, Пламен, Пресиан – български канартакин. В Studia prtobulgarika В.търново 1993
  5. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 729 – 736
  6. Павлов, Пламен – Векът на самуил 2014 – Изток – Запад
  7. Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.251
  8. Павлов, Пл., Пресиан II – последният владетел на Първото българско царство (1018 г.)

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
Иван Владислав
Печат на Първото българско царство
български владетел (1018 – 1018)
Иван Асен I
     Портал „Македония“         Портал „Македония