Пресиян II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пресиян II
цар на България
PrusiansTonsureBGhistory.jpg
Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, изобразяваща подстригването на Пресиян за монах[1]
Лични данни
Управление няколко месеца през 1018
Други титли княз, магистър
Роден
996/997 Охрид ?
Починал
1060/1061
?
Погребан в Михайловце, Словакия
Предшественик Иван Владислав
Наследник Петър II
Семейство
Баща Иван Владислав
Майка Мария
Пресиян II в Общомедия

Пресия̀н II (също Прусиан, Пресиан и Пресиам) е първородният син и престолонаследник на цар Иван Владислав. Някои историци го приемат за последния владетел (1018 г.) на Първото българско царство[2]. Носи името на бащата на княза-покръстител Борис I – кан Пресиан.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След гибелта на цар Иван Владислав в битка с византийците под стените на Драч в началото на 1018 година, повечето от болярите се подчиняват на византийския император Василий II и възпрепятстват Пресияновото възкачване на престола. Заедно с братята си Алусиан и Арон, Пресиян не се предава и се оттегля с малки сили в крепостта на планината Томор (сегашна Югоизточна Албания).[3] В същия район съпротива срещу византийските войски организира и боляринът Ивац, но не е известно дали има координация между него и Пресиян.

След като Василий II заема тогавашната българска столица Охрид, войските му завардват планинските проходи и Пресиян се оказва блокиран за продължително време, не получава подкрепа и от приелите византийското господство боляри. Според византийския хронист Йоан Скилица, това принуждава Пресиян и братята му да се предадат, след като получават гаранции от византийския император за живота си. Приет е от Василий II в Девол, той е удостоен с титлата магистър, а след отвеждането му в Константинопол го назначава за стратег на тема Вукеларион.

Заговори и интриги[редактиране | редактиране на кода]

Срещу Константин VIII[редактиране | редактиране на кода]

С името на Пресиян е свързан един интересен епизод. Наскоро след 1025 година той участвал в заговор срещу император Константин VIII, но влязъл в конфликт с византийския аристократ Василий Склир, също участник в подготвяния метеж. Скарването бързо прераснало във въоръжен двубой, който някои съвременни изследователи наричат дуел. И двамата участници в „дуела“ (всъщност сражение между войските на двамата претенденти за престола) са заточени от императора на Принцовите острови в Мраморно море. Василий Склир е ослепен, ослепени са и някои от приближените на Пресиян, сред които е бившият български ичиргу боил Богдан. Към Пресиян отношението било по-предпазливо – той бил заточен на остров Плати.[4]

Срещу Роман III Агрир[редактиране | редактиране на кода]

През 1029 или 1030 г. Пресиян участва в заговор срещу новия византийски император Роман III Аргир и след провала на заговора е осъден като изменник и ослепен. През 1030 година става монах.

Надгробен надпис[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с Пресиян се дискутира намерен през 1978 година при археологически разкопки в град Михаловце (Словакия) надгробен кирилски надпис, гласящ:

Тук лежи княз Персиан [Пресиан], [роден] в годината 6505 [996/997], [починал] в годината [1060/1061].[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица (Мадридски препис, лист 203)
  2. Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в Средновековна България, LiterNet, 2005 – Заговорите на „магистър Пресиан Българина“ (взето на 26.1.2007)
  3. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 729-736
  4. Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.251
  5. Павлов, Пл., Пресиан II – последният владетел на Първото българско царство (1018 г.)
  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
Иван Владислав
Печат на Първото българско царство
български владетел (1018 – 1018)
Иван Асен I
     Портал „Македония“         Портал „Македония