Беседа:Пресиян II

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

По каква причина е княз, а преди и след него са царе? -- Златко ± (беседа) 22:42, 14 януари 2006 (UTC)[отговор]

Доколкото разбирам никога не е ставал цар, а е просто син на последния цар - т.е. княз. --Sharkb (беседа) Нестабилен 00:31, 15 януари 2006 (UTC)[отговор]
Да не вземеш сега да кажеш да го махаме от списъка? Естествено, не е имал реална власт, а просто е ръководел съпротивата - но щом като хората му са го обявили за владетел ("княз" е владетелска титла през 11 век - виж по-долу) и е имал законно право на това, като син на Иван Владислав, предлагам да не закачаме момчето:-) --Christomir
Защото така го пише в изворите - вероятно само за княз са го обявили, докато е ръководел съпротивата в планината Томор. Явно не са искали да стават прекалени нахални:-) Но все пак по онова време е това е било владетелска титла - няма как да е означавало просто "син на царя" - тогава думата не е имала това значение... --Christomir 00:41, 15 януари 2006 (UTC)[отговор]

В кой извор пише княз?--Мико Ставрев 21:50, 20 септември 2006 (UTC)[отговор]

Даже най-върлият привърженик на тезата, че Пресиан Втори бил последен владетел на Първото българско царство - Пламен Павлов, твърди, че Пресиан "очевидно не е бил коронясан" (Павлов, Залезът на Първото българско царство (1015-1018), София 1999, стр. 38), т. е., не е носил царска титла. Затова мисля, че не бива да го "коронясваме" ние. Титлата княз е записана в надгробен надпис на Пресиан, намерен в Словакия.--Добри 23:53, 25 януари 2008 (UTC)[отговор]

Това нашият човек ли е? --Alexandar.R. 13:56, 26 януари 2008 (UTC)[отговор]

Ja--Добри 23:01, 26 януари 2008 (UTC)[отговор]

Македонски измишльотини[редактиране на кода]

Някой забеляза ли, че на страницата на македонската уикипедия пише, че "Во бугарската историја Пресијан II се смета за бугарски цар.". Ех, тия хора кога ще престанат да си измислят. Историята често пъти има догатки и предположения, но българската история си е българска и всички са единодушни, че това е била България, а не някакво друго подобно царство. Много е дразнещо и неприятно така!--Mortdefides 04:24, 18 април 2008 (UTC)[отговор]

Ако гледаш всяка глупост, писана там, няма да стигнеш далеч. Тази беседа служи за подобряване на статията на Пресиян II. Ако държиш да оправяш тамошната статия, използвай mk:Разговор:Пресијан II. --Спас Колев 13:05, 18 април 2008 (UTC)[отговор]

Надгробен паметник[редактиране на кода]

Дали да не вмъкнем в статията информация за една каменна надгробна плоча, открита през 1951 г. в с. Михаловце, Словакия, на която пише "Тук лежи княз Пресиян В лето 997 В лето 1061". За нея се смята, че е на княз Пресиян? Ето и източника: Църцаров, Никола. Колко народа покръства Борис. стр 10, с препратка към Пламен Павлов, Пресиан – български канартикин... Studia Protobulgarica, В. Търново, 1993. Освен това за плочата Пламен Павлов споменава и в цитираната тук статия "Бунтари и авантюристи в Средновековна България" - Nauka 14:22, 28 август 2008 (UTC)[отговор]

Вмъкнах нещо. Не съм го формулирал категорично. Според Павлов загадките били разрешени. Не съм чел статията на М. Виздал и Н. Николов, но щом няма какво повече да се дискутира и всичко е ясно, защо Павлов тогава представя и своята теория? Работата на Виздал и Николов е от 2006 - доста е нова. Нека да не се изхвърляме и да я представяме като сигурен резултат. --Alexandar.R. 06:10, 31 август 2008 (UTC)[отговор]
Виждам, че в английската и руската статии са приели безусловно, че Пресиан е прекарал последните години от живота си в Унгария и че надписът се отнася за него!--Nauka 20:24, 31 август 2008 (UTC)[отговор]
Да видях, но английската статия е писана от Ян Младжов, а руската е превод от английската. Ян Младжов е историк, но освен с един индекс към книга на Fine и с допотопни родословни дървета, които публикува в третокласни списания, с нищо друго не е заслужил нашето доверие. Нещо по-лошо - доверчиви анонимни потребители вмъкват периодически фантастичните му хипотези по разни статии и създават работа. Трябва да се види статията на Виздал и Николов - колко категорични са самите й автори - и да се потърси евентуално поне още един коментар, който ги цитира. Сега така и така има линк към Павлов. Неговото мнение е достъпно онлайн и читателят не е лишен от информация. Мисля, че текстът временно може да остане в тази си форма, докато не научим повече. --Alexandar.R. 06:24, 1 септември 2008 (UTC)[отговор]

искам да помоля да пуснете и самия надпис. много е любопитен, защото на него има и глаголически букви. мога дам връзка към книгата на проф. Пламен Павлов на стр. 212 има надписа http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/pl_pavlov%20-%20vekut_na%20samuil%20-%20pdf.pdf, а сигурно го има и на други места. като ми остане малко време, ще ви цитирам и с точност хипотезата на П.Добрев, но трябва да се прибера вкъщи за да видя книгата издание на Тангра Танкра и да намеря статията на проф. Добрев в сборника Георги Александров82 --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 195.96.245.240 (беседа) 15:16, 15 ноември 2018 (проверка)