Иван Владислав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан Владислав
цар на България
Лични данни
Управление 1015 – 1018
Роден
Починал
февруари 1018 г.
Предшественик Гаврил Радомир
Наследник Пресиян II
Семейство
Династия Комитопули
Баща Арон
Брак Мария
Потомци Пресиян II, Алусиан, Аарон, Траян, Радомир, Екатерина, 5 неизвестни дъщери и още един син[1]
Йоан Владислав в Общомедия

Йоан Владислав (често споменаван в съвременни източници и като Иван Владислав) е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г.

Произход и възцаряване[редактиране | редактиране на кода]

Син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.[2]). По внушение на византийския император Василий II се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според Дуклянския презвитер[3][4]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.[5] Убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил.

Царуване[редактиране | редактиране на кода]

Битолският надпис на цар Иван Владислав

Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците, избира Битоля за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен Битолският надпис (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („блъгарінъ родомь“ и „самодрьжъцемь блъгарьскомь“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). Обединява силите си с Кракра Пернишки за поход в Североизточна България, но начинанието пропада заради неуспешен опит да привлече печенегите като съюзници (1017). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в бой с византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му Пресиян II, но не всички историци ги приемат. Роднините и потомците му са изселени в Мала Азия и Армения[6].

Други[редактиране | редактиране на кода]

Името на Иван Владислав носи морският нос Цар Иван Владислав на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
  2. Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644
  3. Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)
  4. Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)
  5. Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, стр. 713
  6. Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Заговорите на „магистър Пресиан Българина“
  7. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил-Радомир
Печат на Първото българско царство
цар на България (1015 – 1018)
Пресиян II
     Портал „Македония“         Портал „Македония