Ивац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ивац
български болярин
Роден: X век
Починал: 15 август 1018

Ивац е български болярин и военачалник, живял в края на X век и началото на XI век, вероятно близък родственик на династията на Комитопулите. През 1015 г. разбива византийските войски в Битолското поле. След смъртта на Иван-Владислав (през 1018 г.) Ивац отказва да се покори на византийците, както правят повечето от болярите. Той се оттегля в добре укрепена крепост (укрепен дворец - грц. "василия") Копринища в планината Врохот в днешна Югоизточна Албания, събира войска и подготвя въстание срещу император Василий II, който е допуснат в българската столица Охрид. Ивац издържа 55-дневна обсада, но на 15 август 1018 г. е коварно заловен и ослепен от византийския стратег Евстатий Дафномил и неговите приближени, дошли за преговори при него и поканени лично от Ивац на празничната трапеза за Успение Богородично. Ивац е отведен като пленник и най-вероятно е представен на една миниатюра от т.нар. Венециански псалтир на император Василий II заедно с Пресиян II и други знатни българи (1019 г.).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, Изд. "Наука и изкуство", София 1971, с. 716-717, 731, 737-740 (взето на 18.1.2008)
  • Гръцки извори за българската история, том VI, с. 287-288, 292-295 (формат djvu, взето на 19.1.2008)
  • Павлов, Пл. Залезът на Първото българско царство (1015-1018). София, 1999.