Ивац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ивац
български болярин
Роден: X век
Починал: след 1018

Ивац е български болярин и военачалник, живял в края на X и началото на XI век, вероятно близък родственик на Комитопулите[1].

През 1015 година Ивац разбива византийските войски в Битолското поле и принуждава император Василий II да се оттегли от превзетата българска столица Охрид.[2][3]

След смъртта на Иван Владислав (през 1018 г.) Ивац отказва да се покори на византийците, както правят повечето от болярите. Той се оттегля в добре укрепения дворец Копринища в планината Врохот в днешна Югоизточна Албания, събира войска и подготвя въстание срещу Василий II, който е допуснат в Охрид. Ивац издържа 55-дневна обсада, но на 15 август 1018 година е коварно заловен и ослепен от византийския стратег Евстатий Дафномил и неговите приближени, дошли в Копринища под предлог да водят преговори.[4]

След залавянето си Ивац е отведен като пленник в Константинопол. По-нататъшната му съдба е неизвестна.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен. Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник. София, Издателство „Просвета“, 1994, ISBN 954-01-0476-9, с. 168-169
  2. Божилов, Иван; Гюзелев, Васил. История на България в три тома. Том I: История на Средновековна България VII–XIV век. София, Издателска къща „Анубис“, 1999, ISBN 954-426-204-0 (Т. 1), с. 328
  3. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том 1, част 2. София, „Наука и изкуство“, 1971. с. 716-717. Посетен на 14.10.2017.
  4. Златарски 1971, с. 737-740.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]