Иван Божилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Божилов
български историк
Роден
Починал
Научна дейност
Област История, византология
Образование Софийски университет
Работил в Институт по история при БАН

Иван Ангелов Божилов е доктор на науките по история, професор медиевист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 юли 1940 г. в Дупница. През 1965 г. завършва история в Софийския държавен университет. Редовен аспирант по средновековна българска история в Института по история при БАН (1968–1970 г.) През май 1971 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Към историята на „Отвъддунавска България“ (VII – началото на XI век). От 1972 до 1983 година е агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1] През 1973-1974 г. специализира византология в Париж при професорите Пол Льомерл и Андре Гийу. През 70-те и 80-те години на 20 век специализира в центъра за византоложки проучвания в Бари (1978-1980), посещава и се запознава с фонда на националните библиотеки в Париж, Мадрид, Атина и другаде.

Научен сътрудник (1971), старши научен сътрудник II ст. (1982) и старши научен сътрудник I ст. (1988) в института по история при БАН. Ръководител на секция „Средновековна история на България“ в института от 1982, научен секретар на БАН от 1992, председател на националния комитет на историците в България от 1995, председател на научната комисия по история при ВАК.

Защитава през ноември 1986 г. докторска дисертация „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и проспография.“.

Главен редактор на изданията „Бизантино-Булгарика“, „Гръцки извори за българската история“ и „Латински извори за българската история“.

Автор на над 140 научни публикации, сред които 8 авторски книги и още 4 в съавторство.

От 1995 г. води курсове по:

  • История и култура на средновековна България;
  • История и култура на средновековието;
  • Византийска история и култура;
  • Западното средновековие като цивилизационна система;
  • Европейският север и Средиземноморието през средновековието;
  • Византийска литература;
  • Изток - запад в европейската култура;
  • Европеистика.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Анонимът на Хазе. България и Византия на Долни Дунав в края на X век. София: БАН, 1979, 219 с.
  • Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България. София: Отечествен фронт, 1983, 224 с.
  • (редактор) Стара българска литература. Том 3: Исторически съчинения. София: Български писател, 1983, 442 с.
  • Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография. София: БАН, 1985, 502 с.
  • Хрониката на Константин Манаси. София: Св. Климент Охридски, 1992, 246 с.
  • Седем етюда по Средновековна история. София: Анубис, 1995, 336 с.
  • Българите във Византийската империя. София: Академично издателство проф.Марин Дринов, 1995, 372 с.
  • Културата на средновековна България. Велико Търново: Абагар, 1996, 200 с.
  • Византийският свят. София: Анубис, 2008, 703 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]