Иванко (деспот)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иванко
деспот на Добруджа
Лични данни
Управление 1385 - 1389 1393-1400 (?)
Роден
?
Починал
след 1390
Предшественик Добротица
Наследник Мирчо Стари

Иванко (Ivanko) е български деспот, владетел на Добруджанското деспотство от 1385 до 1389 г. и отново от 1393 до 1399 Наследява го от баща си Добротица.[1]

Иванко скъсва отношенията си с Търновската патриаршия и минава под върховенството на Цариградската патриаршия. По-късно започва да сече медни монети и сключва договор с Генуезката република през 1387 г.[2][3] След битката при Плочник отхвърля васалитета си към султана, в резултат на което през 1388 година Али паша се насочва към Варна и я обсажда. На следната 1390 година влашкият войвода Мирчо Стари нанася поражение на турците, влиза в Силистра, и в 1391 достига Карнобат. За кратко той става приемник на деспот Иванко в Добруджа, но в 1392 г. с османска помощ Иванко е въстановен на престола.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, София, 1983
  • E. Oberländer-Târnoveanu, Quelques remarques sur les émissions monétaires médiévales de la Dobrodja méridionale aux XIVe-XVe siècle în RRH, XXVI, 1988, nr. 1-2, p. 107 - 122
  • P. P. Panaitescu, Mircea cel Bătrân, Ed. Corint, București, 2000, p. 127 - 128 și 254 - 257
  • T. Gherasimov, Монети на деспотъ Иванко, „Известя на български Археологически Институтъ”, XIII, 1939, p. 288 - 296

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иречек, Конст.. Историята на българите съчинение. Търново, Н.Д. Райнов и З. Бояджиев, 1886. с. 430. Посетен на 07-15-2013.
  2. В. Н. Златарски и Гаврил Кацаров (изд.) Договорът на княза Иванко, син Добротичев с генуезците 1387. София, 1911.
  3. 630 години договор на княз Иванко с Генуезката република
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Добротица владетел на Добруджанското деспотство (1385 – 1395) -