Добротица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Добротица.

Добротица
деспот на Добруджа
Despot Dobrotica Monument.jpg
Паметник на деспот Добротица
Лични данни
Управление 1347 – 1385
Роден
14 век
Починал
Предшественик Балик
Наследник Иванко
Добротица в Общомедия

Добро̀тица (Dobrotitsa) е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Добруджанското деспотство и крепостта Калиакра от 1347 г. до 1385 г. Венецианските източници от късния 14-ти век се обръщат към Добротица като „деспот на българите“ (DESPOTUM BULGARORUM DOBROTICAM), а към владенията му като „части от Загоре, подчинени на Добротица“ (PARTES ZAGORAE SUBDITAS DOBROTICAE).[1]

През 1346 г. заедно с брат си Теодор и 1000 войници оказва помощ на византийската императрица Анна Савойска в дворцовите междуособици. През 1348 година се установява в Одринска Тракия и управлява крепостта Мидия.

През 1357 анексира крепостите Емона (при нос Емине) и Козяк (днес Обзор).

В 1369 г. заедно с отвъддунавския войвода Владислав Влайко (наричан в летописите Влайко от България) се включва в православна коалиция срещу маджарите в помощ на цар Иван Срацимир.

По-късно се установява в Балчик, Калиакра и Варна и там създава силен български морски флот от 12 галери. През 1375 година предприема военноморска експедиция до Трапезунд в подкрепа на Йоан V Палеолог, а през следващата година – до Константинопол.[2] За опасния флот на добруджанския деспот и наказателните му акции срещу генуезците научаваме и от генуезки ръкописи, които свидетелстват, че Добротица притежава боеспособна флота, която успешно се бие с тях и пленява генуезки галари.[3] Атакува техния форпост в Ликостомо в Буджак на най-северния ръкав отвъд блатата на Делтата на Дунав и го подчинява на Варненската епархия.

Добротица, подобно на цар Иван Страцимир отделя своите владения от юрисдикцията на Търновската патриаршия и ги подчинява на Цариградската патриаршия.

На името на Добротица са наречени областта Добруджа (турско произношение на името му), град Добрич и две добруджански села – с. Добротица в Област Силистра и с. Добротица в Област Търговище. В град Добрич има паметник на деспот Добротица и квартал, кръстен на негово име.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Венециански документи за историята на България и българите от XII–XV в.“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, 2001. ISBN 954-0800-22-9. с. с. 108, с. 136.
  2. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 50.
  3. Васил Гюзелев Иван Божилов, История на Добруджа II том, изд. Фабер, Варна 2004, стр.228,237,238

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бакалов, Г., „История на българите“, Том 1, 2003.
  • Гюзелев, Васил, „Венециански документи за историята на България и българите от XII–XV в.“, Главно управление на архивите при Министерския съвет, София, с, 108, с. 136, ISBN 954-0800-22-9.
  • Златарски, Васил, „История на българската държава през средните векове“, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.
  • Ioannes Cantacuzenus Historiarum..., II.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Балик владетел на Добруджанското деспотство (1347 – 1385) Иванко