Добротица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Добротица.

Добротица
деспот на Добруджа
Despot Dobrotica Monument.jpg
Паметник на деспот Добротица
Лични данни
Управление 1347 – 1385
Роден
14 век
Починал
Предшественик Балик
Наследник Иванко
Добротица в Общомедия

Добро̀тица (Dobrotitsa) е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Добруджанското деспотство и крепостта Калиакра от 1347 г. до 1385 г. Венецианските източници от късния 14-ти век се обръщат към Добротица като „деспот на българите“ (DESPOTUM BULGARORUM DOBROTICAM), а към владенията му като „части от Загоре, подчинени на Добротица“ (PARTES ZAGORAE SUBDITAS DOBROTICAE).[1]

През 1346 г. заедно с брат си Теодор и 1000 войници оказва помощ на византийската императрица Анна Савойска в дворцовите междуособици. През 1348 година се установява в Одринска Тракия и управлява крепостта Мидия.

През 1357 анексира крепостите Емона (при нос Емине) и Козяк (днес Обзор).

В 1369 г. заедно с отвъддунавския войвода Владислав Влайко (наричан в летописите Влайко от България) се включва в православна коалиция срещу маджарите в помощ на цар Иван Срацимир.

По-късно се установява в Балчик, Калиакра и Варна и там създава силен български морски флот от 12 галери. През 1375 година предприема военноморска експедиция до Трапезунд в подкрепа на Йоан V Палеолог, а през следващата година – до Константинопол.[2] За опасния флот на добруджанския деспот и наказателните му акции срещу генуезците научаваме и от генуезки ръкописи, които свидетелстват, че Добротица притежава боеспособна флота, която успешно се бие с тях и пленява генуезки галари.[3] Атакува техният форпост в Ликостомо в Буджак на най-северния ръкав отвъд блатата на Делтата на Дунав и го подчинява на Варненската епархия.

Добротица, подобно на цар Иван Страцимир отделя своите владения от юрисдикцията на Търновската патриаршия и ги подчинява на Цариградската патриаршия.

На името на Добротица са наречени областта Добруджа (турско произношение на името му), град Добрич и две добруджански села – с. Добротица в Област Силистра и с. Добротица в Област Търговище. В град Добрич има паметник на деспот Добротица и квартал, кръстен на негово име.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Венециански документи за историята на България и българите от XII–XV в.“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, 2001. ISBN 954-0800-22-9. с. с. 108, с. 136.
  2. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 50.
  3. Васил Гюзелев Иван Божилов, История на Добруджа II том, изд. Фабер, Варна 2004, стр.228,237,238

Използвани източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бакалов, Г., „История на българите“, Том 1, 2003.
  • Гюзелев, Васил, „Венециански документи за историята на България и българите от XII–XV в.“, Главно управление на архивите при Министерския съвет, София, с, 108, с. 136, ISBN 954-0800-22-9.
  • Златарски, Васил, „История на българската държава през средните векове“, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.
  • Ioannes Cantacuzenus Historiarum..., II.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Балик владетел на Добруджанското деспотство (1347 – 1385) Иванко