Делта на Дунав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Делта на Дунав
Delta du Danube*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Danube delta Landsat 2000.jpeg
Държава Флаг на Румъния РумънияФлаг на Украйна Украйна
Тип Природно
Критерии vii, x
Справка 588
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 45°05′00″ с. ш. 25°30′00″ и. д. / 45.083333° с. ш. 25.5° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1991  (15та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Делтата на Дунав е най-голямата делта в Европа, ако не броим делтата на Волга. Площта ѝ е 3446 km ². Тенденцията е площта ѝ да се увеличава всяка година с 40 m ² морски наноси.

Основно делтата е разположена на територията на Северна Добруджа в Румъния. От 1991 г. е част от световното природно наследство на ЮНЕСКО.

Физикогеографски характеристики[редактиране | edit source]

Дунавската делта е уникален природен феномен, биосферен свят с неповторимо по сила и трайност въздействие. Между Килийския и Георгиевския ръкав има площ 4340 km ². Дълга е 75 и широка 65 км. Според справочника на Дунавската комисия от 1971 г., площта на делтата е близо 3500 km ².

Дунавската делта е блатиста и осеяна с гъста мрежа от ръкави на реката и езера. Начало на делтата слага разделянето на Дунав на два основни ръкава - Килийски и Тулченски. Килийският ръкав протича през Одеска област, като по неговото протежение е образуван отделен украински биосферен резерват. Тулченският от своя страна на 17 км. по-надолу по течението се разделя също на два ръкава - Георгиевски и Сулински, които се вливат поотделно в Черно море.

Заради застрашеността на дунавската делта от унищожаване са изградени два корабоплавателни канала които я заобикалят - румънски и украински. Целта е да се опази уникалния биосферния резерват и природа в делтата на Дунав, които са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Една трета от делтата е суха земя образувана от речни наноси. Най-много тиня реката носи по Килийския ръкав, затова в този участък делтата навлиза в морето по 7-8 метра годишно. Върху сушата, на която се пада една трета от делтата са двата участъка Летя и Караорман (от турски: черна гора). Това е своеобразна дунавска джунгла с над 50 вида дървета и храсти, обвити с лиани, хмел и шипка. Тук гнездят соколи, морски безопашати орли, дроздове и славеи и се въдят лисици, зайци, еноти, рисове и дори глигани и вълци, а във водата видри, норки, ондатри.

От дърветата най-разпространени са бяла топола, бяла и пурпурна ива, дъб, липа. Един горски кът се нарича Валя Нукарилор - долина на орехите. Географията на делтата вълнува като поезия, защото цифрите надминават и най-богатото въображение. Приказното ветрило е най-младата суша в Европа и най-голямата площ на земята, покрита с тръстика. Румънският биолог Григоре Антипа е преброил в "този рай на птиците и рибите" 91 вида риба. По-късно тук е установено местообитанието на 110 вида риба, от които 36 са уникални.

В Дунавската делта се лови половината от рибата в Румъния. Особено ценни са есетровите риби - есетра, моруна, пъструга, чига. От моруната се вади скъпия световен деликатес - черен хайвер. Румъния и Русия са главните износители на хайвера. Между другите видове риба срещащи се тук са шаран, сом, щука, бяла риба, вретенарка, лин, червеноперка, косат, костур и много други. Между ръкавите Сулински и Свети Георги (Георгиевски) се намира най-просторният плаж в Румъния, който е дълъг 30 км и широк 20 км.

Дунавската делта е рай за пернатия дивеч. Никъде другаде по света няма събрани на такава площ 250 вида птици. От тях 180 са европейски, а 70 вида - прелетни, които идват от Африка и Азия, и по-точно от Египет, Судан, Иран и Индия. Делтата се пресича от 45-ия паралел северна ширина, което е точно на половината от разстоянието между Северния полюс и Екватора. Това е естествена среда за гнездене на птиците, и база за почивка на други пернати във възела на пет въздушни прелетни пътя: Понтийски, Сарматски, Кавказки, Европейски и Карпатски. За много птици делтата е "депо" служи за попълване на хранителни запаси, за възвръщане на силите, за почивка, за хоспитализиране на болни и ранени, приют на застарелите, чийто трупове по-късно ще станат храна за лешоядите.

Камъшевото славейче е дребна птичка обитаваща делтата, притежаващо мощен глас. Птиците гнездят в камъша на грундурите, на плавуците, върху самата вода, или на листата на лилиите. В кътчето наречено Върлина, гнездят лебеди, а в езерата Лумина и Рошу има гнезда на пеликани и чапли. Кормораните са заели удобни места в местностите Пърдина, Кришан и Махмудия. Навсякъде се срещат диви патици, саблеклюни, рибари, ибиси, щъркели и чапли.

В резервата на делтата има площи, в които водата е гъсто покрита с листа и цветове на бели и жълти лилии, създаващи впечатление не за водно пространство, а за ливада. Усещането от свистенето на вятъра в тръбите на тръстиките, пурпурните залези, птичия глъч, рибарските керхани (рибарски бази), лодките, мрежите и самите рибари с дълги бради и сламени шапки, създават впечатление за приказка, за този, които ги види. Вятърните мелници в периферията на делтата бележат нейния край. Най-неподатливо на описание е уханието на водата, мирисът на влажна земя, на мента и други уханни треви.

Дунавската делта е прекрасно природно творение, своеобразен тържествен финал на Дунава преди неговия край. Това е впечатлението за делтата, но да се опише видяното е трудно. Шведският писател Пер Олаф Екстрьом, голям познавач на делтата, пише за нея:

Да се опише е невъзможно. Идете и я вижте със свои очи. Съставете си собствена представа. Това е единствения изход.

Екология и природно равновесие[редактиране | edit source]

Замърсяването на Дунав, отпадъците и затоплянето на водата при охлаждане на реакторите на атомните централи по реката (АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Черна вода"), оказва неблагоприятно въздействие върху огромното рибно богатство на делтата, което от година на година намалява.

История[редактиране | edit source]

Преди няколко хилядолетия територията на сегашната делта е представлявала плитък черноморски залив. На римските карти отпреди 2000 години град Егискус (днес Тулча) е отбелязан съвсем близо до Черно море, а днес е на 70 км от морето. Така е било по времето, когато в Томис е изпратен на доживотно заточение римският поет Овидий - певецът на нежните страсти. По тези места той пише своите "Писма от Понт".

Херодот и Полибий съставили географски карти на трите ръкава, а Клавдий Птоломей през II век - карта с географски координати, която служела на лоцманите от гръцкото търговско пристанище Истър, важна търговска колония в делтата. Страбон говори за седем устия на Дунав, най-голямото от които служило за пътуване нагоре. Остров Певки (Певка) при Дунавската делта е свързан с победата на тракийското пламе Гети над Александър Македонски и с основаването на България остам Дунав след победата на хан Аспарух в битката при Онгъла станала в този район.
На устието на Дунава българите издигат средновековната крепост Селина (дн. Сулина) която контролира черноморското крайбрежие и Дунав до падането под турско робство.

Особености[редактиране | edit source]

Делтите получили своето название от гръцката буква "делта", се образуват при вливането на реките в моретата, в които няма приливи и отливи, отнасящи своеобразните "дарове" на реката в големия воден басейн. Водата на Черно море има по-голяма плътност от дунавската, обстоятелство, което улеснява отлагането на наносите. Дунавската делта е обсадена от водата на опреснените лагуни - Галовица, Синьо, Змеица, Дранов, Бабадаг и най-голямата - Разим. Самата делта е осеяна от много езера като Фуртина, Горгова, Исаков, Лумина, Лупу, Рошу и от много речни канали. Водата в делтата властва и над сушата при пролетното пълноводие, като по този начин се създава един пейзаж в движение и изменение, лабиринт от ръкави, които отвеждат до свободни площи с огледална повърхност. Те прехождат в джунгли от тръстикови масиви, върби с брадати дънери, ерики, плавури, рибарски керхани - терминология от самата делта, от речника на тукашните рибари, повечето от които полиглоти.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]