Паралел

Паралелът е мислена линия, получена при пресичането на повърхността на Земното кълбо с равнина, успоредна на екватора.^[1]

Мислената крива затворена линия, която разделя земната повърхност на две равни части – северна и южна – се нарича екватор, а плоскостта, която минава през центъра на Земята и я разделя на Северно и Южно полукълбо се нарича екваториална плоскост. Екваторът е най-големият паралел. От него на север и на юг се определя географската ширина на всяка точка по земната повърхност. Окръжностите, прекарани успоредно на север и на юг от екватора, са известни под името паралели. Дължината на паралелите не е еднаква. Колкото паралелът е по-далеч от екватора, толкова е по-малка неговата дължина. Самите полюси са изобразени като точки. Всеки паралел е обозначен с определено число градуси. Те определят положението му спрямо екватора (на екватора се отчита 0°, а на полюсите 90°). Паралелите улесняват определението на географската ширина на всяка земна точка.^[1]

Географската ширина на дадена точка от земната повърхност се нарича ъгълът, заключен между отвесната линия на точката и плоскостта на екватора. Тя се определя в градуси, минути и секунди (например 43°16′8″ с.ш.) или чрез десетични градуси (43,269055 с.ш.) от окръжността. Затова мрежата от паралели и меридиани се нарича градусна. Понеже разстоянията се измерват на север и на юг от екватора, географската ширина бива северна и южна. Например град София се намира на 42°41′17″ северна географска ширина, а град Мелбърн в Австралия се намира на 37°50′08″ южна географска ширина.^[1]

Характерни паралели

Има пет основни окръжности на географската ширина, изброени по-долу от север на юг. Положението на екватора е фиксирано (90 градуса от оста на въртене на Земята), но географските ширини на другите паралели зависят от наклона на тази ос спрямо равнината на земната орбита и следователно не са идеално фиксирани. Стойностите по-долу са за 2 декември 2025 г.:^[2]

Северна полярна окръжност – 66° 33′ 50,7″ северна ширина;
Северен тропик (Тропик на Рака) – 23 ° 26′ 9,3″ северна ширина;
Екватор – 0° географска ширина;
Южен тропик (Тропик на Козирога) – 23° 26′ 9,3″ южна ширина;
Южна полярна окръжност – 66° 33′ 50,7″ южна ширина.

Тези окръжности на географската ширина, с изключение на екватора, маркират приблизителните граници между основните географски зони: полярна, умерена и тропична.

Територията на България обхваща три целочислени паралела: 42°, 43° и 44° северна ширина. Първият преминава през Южна България и Северозападна Турция, вторият – частично през Южна и основно през Северна България, а третият – през Северозападна България, Южна Румъния и Североизточна България. Паралелите пресичат от запад на изток следните по-известни населени места и обекти:

42-ри паралел: Благоевград, южен пътен възел – Велинград, кв. Чепино, езеро Клептуза – Ракитово-север – язовир „Батак“-север – Асеновград-юг, параклис „Свети Козма и Дамян и св. архидякон Стефан“ – язовир „40-те извора“,^[3] трасе за мотокрос – река Марица – Лесово-север – Дервентски възвишения – граница с Турция – северна околност на Малко Търново.
43-ри паралел: Годеч – река Искър южно от Церово, кв. „Долни Желен“ – манастир „Седемте престола“ – Градежница – Кирчево – язовир „Сопот“ – Севлиево-юг, вилна зона „Севлиевски лозя“ – Дряново, квартал „Манча“ – Килифарево-север, главен път II-55 – Върбица, бензиностанция „Мартини“ – язовир „Цонево“ – Долни чифлик-север, стадион „Тича“ – ЗМ „Лонгоза“ – резерват „Камчия“, Голямо Камчийско езеро-север – плаж Камчийски пясъци;
44-ри паралел:
- Видинска област: Видинска област: Каленик (разклон за игрище, гробище) – Дружба-юг – Генерал Мариново-север – Рупци-юг – Видин (нов гробищен парк – строителен маркет в западна промишлена зона – „Зърнени храни Видин 99“ АД – ж. к. „Вида 1“ – Кауфланд и паркинг – сгради на Гражданска защита – ж.к. „Гео Милев“ – ж. к. „Бонония“ /игрище и сладкарница/ – кв. „Акджамия“ /ул. „Йонка Маркова“/ – местност Големия чеир-юг – ферибот Видин – Калафат).
Силистренска област: Ряхово, фотоволтаична централа-север – Нова Черна, кметство – Старо село-север – Зафирово – Дичево-север, хижа „Горски кът“ – Искра, кметство – Йорданово – Професор Иширково, болница – Казимир, западно гробище – триангулачна точка с могила до главен път I-7 – Кайнарджа-север, противопожарна служба – Краново, южно гробище.

Дължини

Разстоянието между екватора и Северния и Южния полюс представлява четвърт окръжност от земното кълбо (около 10 008 km) и съдържа по 90° географска ширина. Следователно на 1° по меридиана средно е равна на 111 133 m. Тя се увеличава към полюсите до 111 695 m и намалява около екватора на 110 576 m. За по-общи изчисления при работа с учебни карти се приема, че дъгата 1° географска ширина е приблизително равна на 111 km.^[1]

**Дължина на 1° дъга от паралела в m по елипсоида на Красовски**
Географска ширина	0°	10°	20°	30°	40°	50°	60°	70°	80°	90°
Дължина на 1° дъга от паралела в m	111321	109641	104649	96488	85395	71697	55801	38187	19394	0

Обиколка на Земята

За разлика от линиите на географската дължина, дължината на паралелите на географската ширина не е равномерна и намалява от екватора към полюсите. Пренебрегвайки сплеснатостта на Земята, дължината на паралел като обиколка на Земята може да се изчисли приблизително по формулата

P(\varphi )=2\pi \cdot R\cdot \cos \varphi

,

където $R$ е радиусът на Земята в km за съответната географска ширина $\varphi$ в градуси. Следователно дължината на 43-ия паралел, преминаващ през България, е приблизително

P(43^{\circ })=2\pi \cdot 6367,92\cdot \cos 43^{\circ }\approx 29\,262\,\,\mathrm {km}

.

Вижте също

Източници и бележки

1 2 3 4 «Обща физическа география, С., 1977 г.» – Основни математически понятия и елементи, стр. 34 – 36
↑ Trópico en movimiento // Посетен на 13 май 2014. (на испански)
↑ Язовир Четиридесетте извора, Из България.

[Обща_физическа_география-1] 1 2 3 4 «Обща физическа география, С., 1977 г.» – Основни математически понятия и елементи, стр. 34 – 36

[2] Trópico en movimiento // Посетен на 13 май 2014. (на испански)

[3] Язовир Четиридесетте извора, Из България.

[1]

[2]

[3]