Направо към съдържанието

Паралел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Паралелът е мислена линия, получена при пресичането на повърхността на Земното кълбо с равнина, успоредна на екватора.[1]

Паралели и меридиани

Мислената крива затворена линия, която разделя земната повърхност на две равни части – северна и южна – се нарича екватор, а плоскостта, която минава през центъра на Земята и я разделя на Северно и Южно полукълбо се нарича екваториална плоскост. Екваторът е най-големият паралел. От него на север и на юг се определя географската ширина на всяка точка по земната повърхност. Окръжностите, прекарани успоредно на север и на юг от екватора, са известни под името паралели. Дължината на паралелите не е еднаква. Колкото паралелът е по-далеч от екватора, толкова е по-малка неговата дължина. Самите полюси са изобразени като точки. Всеки паралел е обозначен с определено число градуси. Те определят положението му спрямо екватора (на екватора се отчита 0°, а на полюсите 90°). Паралелите улесняват определението на географската ширина на всяка земна точка.[1]

Географската ширина на дадена точка от земната повърхност се нарича ъгълът, заключен между отвесната линия на точката и плоскостта на екватора. Тя се определя в градуси, минути и секунди (например 43°16′8″ с.ш.) или чрез десетични градуси (43,269055 с.ш.) от окръжността. Затова мрежата от паралели и меридиани се нарича градусна. Понеже разстоянията се измерват на север и на юг от екватора, географската ширина бива северна и южна. Например град София се намира на 42°41′17″ северна географска ширина, а град Мелбърн в Австралия се намира на 37°50′08″ южна географска ширина.[1]

Петте най-важни паралела

Характерни паралели

[редактиране | редактиране на кода]

Има пет основни окръжности на географската ширина, изброени по-долу от север на юг. Положението на екватора е фиксирано (90 градуса от оста на въртене на Земята), но географските ширини на другите паралели зависят от наклона на тази ос спрямо равнината на земната орбита и следователно не са идеално фиксирани. Стойностите по-долу са за 2 декември 2025 г.:[2]

Тези окръжности на географската ширина, с изключение на екватора, маркират приблизителните граници между основните географски зони: полярна, умерена и тропична.

Територията на България обхваща три целочислени паралела: 42°, 43° и 44° северна ширина. Първият преминава през Южна България и Северозападна Турция, вторият – частично през Южна и основно през Северна България, а третият – през Северозападна България, Южна Румъния и Североизточна България. Паралелите пресичат от запад на изток следните по-известни населени места и обекти:

Разстоянието между екватора и Северния и Южния полюс представлява четвърт окръжност от земното кълбо (около 10 008 km) и съдържа по 90° географска ширина. Следователно на 1° по меридиана средно е равна на 111 133 m. Тя се увеличава към полюсите до 111 695 m и намалява около екватора на 110 576 m. За по-общи изчисления при работа с учебни карти се приема, че дъгата 1° географска ширина е приблизително равна на 111 km.[1]

Дължина на 1° дъга от паралела в m по елипсоида на Красовски
Географска ширина 10° 20° 30° 40° 50° 60° 70° 80° 90°
Дължина на 1° дъга от паралела в m1113211096411046499648885395716975580138187193940

Обиколка на Земята

[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от линиите на географската дължина, дължината на паралелите на географската ширина не е равномерна и намалява от екватора към полюсите. Пренебрегвайки сплеснатостта на Земята, дължината на паралел като обиколка на Земята може да се изчисли приблизително по формулата

,

където е радиусът на Земята в km за съответната географска ширина в градуси. Следователно дължината на 43-ия паралел, преминаващ през България, е приблизително

.

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 «Обща физическа география, С., 1977 г.» – Основни математически понятия и елементи, стр. 34 – 36
  2. Trópico en movimiento // Посетен на 13 май 2014. (на испански)
  3. Язовир Четиридесетте извора, Из България.