Плитвишки езера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национален парк
Плитвишки езера
Plitwice4.jpg
Плитвишки езера - панорама
Информация
Плитвишки езера (Хърватия)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Croatia.svg Хърватия
Данни
Площ 29 482 хектара
Построен 8 април 1949
Създаден 8 април 1949
Уеб сайт [1]
Национален парк
Плитвишки езера
в Общомедия
Изглед от езерата

Плитвишките езера (на хърватски: Plitvička jezera) са група езера в района областта Лика, Хърватия. През 1949 година са обявени за национален парк.

История[редактиране | edit source]

Районът, в който се намират Плитвишките езера, е обявен за национален парк на 8 април 1949 г., а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Названието Плитвице е записано за пръв път през 1777 г. от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац.

До 1958 г. районът е непристъпен и до езерата се достига единствено през горски просеки. Поради тази причина броят на посетителите е малък. Тогавашният управител на парка, Йосип Мовчан, решава да бъде изградена система от дървени мостчета, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, а по този начин да се увеличат приходите за поддръжката му.

Общо описание[редактиране | edit source]

Площта на националния парк "Плитвишки езера" според информация от ЮНЕСКО е 19479 ха, а според хърватски източници е 29482 ха, от които 22000 ха гори. Намира се в Източна Лика, между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация. Най-високият връх на Мала Капела (1280 м) е и същевременно най-високото място в националния парк.

Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро.

Националният парк "Плитвишки езера" е уникален пример за физично-биохимична лаборатория на открито. Негов основен феномен е особеният начин на създаване на шуплестия варовик в резултат на строго определени взаимодействия между физикохимичните и биологичните особености на карстовата акватория при днешните климатични условия и условията на ненарушено природно равновесие. Чрез образуване на варовикова кора върху подводната растителност, в местата на преливане на водата възникват естествени бентове, от които долината на река Корана се преобразява в каскада от 16 стъпаловидно подредени проточни езера.

Поради различни природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро, се намира на 639 м надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод, е на 503 м. Горните езера се намират върху доломитна основа, в която повърхностната ерозия създава силно разчленен релеф и обичайна речна долина. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Долните езера, които са по-малки и по-плитки, се намират върху варовикова основа и са разположени в каньон от отвесни скали, изсечен от реката през времето, предшестващо езерния етап.

Карстовите извори се захранват от подземни води от карстовия фон, който се намира само частично в границите на парка. Главното количество вода в езерата донасят потоците Църна и Биела риека, Плитвица и Сартука, които се вливат в езерата от карстови извори, а Риечица – в Козяк и оттук, в езерата от процеждащи се доломитни извори.

Основната характеристика на езерната система е значителната динамика на непрекъснато нарастване и преобразяване на всички нейни елементи. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата, та дори и броят на езерата постоянно се променят.

Водопади и пещери[редактиране | edit source]

Плитвишки езера
Plitvice Lakes National Park*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Plitvice-2003.JPG
Държава Флаг на Хърватия Хърватия
Тип Природно
Критерии vii, viii, ix
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 44°52′50″ с. ш. 15°36′58″ и. д. / 44.880556° с. ш. 15.616111° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1979  (3та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Най-известните водопади на Горните езера са: Батиновачки (Batinovački), Галовачки (Galovački), Козячки (Kozjački), а на Долните: Милановачки (Milanovački), Милке Търнине (Milke Trnine), Велике каскаде (Velike Kaskade), а венец на тази своеобразна водна симфония са Саставци (Sastavci), където езерата се изливат в река Корана и потока Плитвица, с високия 72 m плитвишки водопад.

Към природните ценности на парка спадат и спелеоложки обекти – 20 пещери. Повечето от пещерите (14 на брой) са във варовиковата част на Плитвица: Шупляра (Šupljara), Голубняча (Golubnjača), Църна печина (Crna pećina), като особен интерес представляват пещерите в шуплестия варовик, възникнали под водопадите.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Повече от три четвърти от площта на парка е обрасла с гора, а останалата част са поляни и ливади край пръснати селца. Заради голямата височинна разлика – от около 400 m до 1 200 m – в този район се срещат единайсет горски видове. В състава на горите преобладават бук, ела, смърч и бял бор. В местността Чоркова увала (Čorkova uvala – Чоркова котловина), в северозападната част на парка, е запазена девствена буково-елова гора с уникални дървесни екземпляри.

Сред разнообразната фауна се среща дребен дивеч, глигани, сърни, както и постоянните обитатели на парка – мечките, вълците и дивите котки, а в езерата има пъстърва. В този район са регистрирани над 120 вида птици, от които 70 гнездят тук постоянно.

Климат[редактиране | edit source]

Плитвишките езера са разположени на границата между две климатични зони: приморската и континенталната, където периодичните прониквания на влажен морски въздух постоянно се сблъскват с континенталните въздушни течения. Годишното количество на валежите възлиза на 1 487 mm, а средната годишна температура на въздуха е 8,7 °C. Температурата на водата в Прошчанското езеро и Козяк през лятото достига и до 24°C. Целият район е покрит със сняг от ноември до март, а езерата замръзват през януари и февруари.

Условия за туризъм[редактиране | edit source]

В националния парк "Плитвишки езера" са организирани множество туристически маршрути, пътуване с корабче с електрически двигател по големите езера, а в околността съществуват и няколко къмпинги и хотел.


Плитвишки езера[редактиране | edit source]

Плитвишките езера, от най-високото към най-ниското, са както следва:

Горни езера[редактиране | edit source]

  • Прошчанско езеро, Прошче (Proščansko jezero, Prošće), площ 68 ха, дълбочина 37 м, дължина 2,5 км,
  • Цигиновац (Ciginovac), площ 7,5 ха,
  • Округляк (Okrugljak), площ 4,1 ха,
  • Батиновац (Batinovac), площ 1,5 ха,
  • Вир (Vir), площ 0,6 ха,
  • Велики Йовиновац (Veliki Jovinovac) или Велико езеро (Veliko jezero – голямо езеро), площ 2 ха,
  • Мали Йовиновац (Mali Jovinovac) или Мало езеро (Malo jezero – Малко езеро), площ 2 ха,
  • Галовац (Galovac), площ 12,5 ха,
  • Милино езеро (Milino jezero),
  • Градинско езеро (Gradinsko jezero), площ 8,1 ха,
  • Велики Бургет (Veliki Burget), площ 0,6 ха,
  • Козяк (Kozjak), площ 81,5 ха, дълбочина 46 м, дължина над 3 км,

Долни езера[редактиране | edit source]

  • Милановац (Milanovac), площ 3,2 ха,
  • Гавановац (Gavanovac), площ 0,7 ха,
  • Калуджеровац (Kaluđerovac), площ 2,1 ха,
  • Новаковича-брод (Novakovića-brod), площ 0,4 ха.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]