Плитвишки езера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Национален парк
„Плитвишки езера“
Nacionalni park Plitvička jezera
Лого на Национален парк „Плитвишки езера“
Plitvice Lakes National Park (2).jpg
Информация
Местоположение Флаг на Хърватия Хърватия
Данни
Площ 29 482 ha
Построен 8 април 1949 г.
Създаден 8 април 1949 г.
Посетители 1 367 304 (2015 г.)
Уеб сайт www.np-plitvicka-jezera.hr
Обект на ЮНЕСКО
Име в регистъра Plitvice Lakes National Park
Регион Европа и Северна Америка
Тип природно наследство
Критерии (vii), (viii), (ix)
Вписване 1979  (3та сесия)
Национален парк
„Плитвишки езера“
в Общомедия

Плитвишките езера (също Плитвички езера, на хърватски: Plitvička jezera, Плитвичка йезера) са група езера в областта Лика в централната част на Хърватия. През 1949 г. са обявени с района за национален парк.

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът, в който се намират Плитвишките езера, е обявен за национален парк на 8 април 1949 г., а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Названието „Плитвице“ е записано за пръв път през 1777 г. от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац. Името идва от думите „pličina“ или „plitvak“ – „плитчина“.

До 1958 г. районът е непристъпен и до езерата се достига единствено през горски просеки. Поради тази причина броят на посетителите е малък. Тогавашният управител на парка, Йосип Мовчан, решава да бъде изградена система от дървени мостчета и пътеки, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, а по този начин да се увеличат приходите за поддръжката му.

Общо описание[редактиране | редактиране на кода]

Площта на националния парк „Плитвишки езера“ според информация от ЮНЕСКО е 19 479 ha, а според хърватски източници е 29 482 ha, от които 22 000 ha гори. Намира се в Източна Лика, между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация. Най-високият връх на Мала Капела (1280 m) е и същевременно най-високото място в националния парк.

Общата площ на езерата е 217 ha, 3/4 от които се падат на най-големите езера: Козяк и Прошчанско езеро.

Националният парк „Плитвишки езера“ е уникален пример за физично-биохимична лаборатория на открито. Негов основен феномен е особеният начин на създаване на шуплестия варовик в резултат на строго определени взаимодействия между физикохимичните и биологичните особености на карстовата акватория при днешните климатични условия и условията на ненарушено природно равновесие. Чрез образуване на варовикова кора върху подводната растителност, в местата на преливане на водата възникват естествени бентове, от които долината на река Корана се преобразява в каскада от 16 стъпаловидно подредени проточни езера.

Поради различни природни особености езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро се намира на 639 m надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод е на 503 m. Горните езера се намират върху доломитна основа, в която повърхностната ерозия създава силно разчленен релеф и обичайна речна долина. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Долните езера, които са по-малки и по-плитки, се намират върху варовикова основа и са разположени в каньон от отвесни скали, изсечен от реката през времето, предшестващо езерния етап.

Карстовите извори се захранват от подземни води от карстовия фон, който се намира само частично в границите на парка. Главното количество вода в езерата донасят потоците Църна и Биела риека, Плитвица и Сартука, които се вливат в езерата от карстови извори, а Риечица – в Козяк и оттук, в езерата от процеждащи се доломитни извори.

Основната характеристика на езерната система е значителната динамика на непрекъснато нарастване и преобразяване на всички нейни елементи. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата, та дори и броят на езерата постоянно се променят.

Водопади и пещери[редактиране | редактиране на кода]

Най-известните водопади на Горните езера са: Батиновачки (Batinovački), Галовачки (Galovački), Козячки (Kozjački), а на Долните: Милановачки (Milanovački), Милке Търнине (Milke Trnine), Велике каскаде (Velike Kaskade), а венец на тази своеобразна водна симфония са Саставци (Sastavci), където езерата се изливат в река Корана и потока Плитвица, с високия 72 m плитвишки водопад.

Към природните ценности на парка спадат и спелеоложки обекти – 20 пещери. Повечето от пещерите (14 на брой) са във варовиковата част на Плитвица: Шупляра (Šupljara), Голубняча (Golubnjača), Църна печина (Crna pećina), като особен интерес представляват пещерите в шуплестия варовик, възникнали под водопадите.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Повече от три четвърти от площта на парка е обрасла с гора, а останалата част са поляни и ливади край пръснати селца. Заради голямата височинна разлика – от около 400 m до 1200 m, в този район се срещат единадесет горски видове. В състава на горите преобладават бук, ела, смърч и бял бор. В местността Чоркова увала (Čorkova uvala – Чоркова котловина), в северозападната част на парка, е запазена девствена буково-елова гора с уникални дървесни екземпляри.

Сред разнообразната фауна се среща дребен дивеч, глигани, сърни, както и постоянните обитатели на парка – мечките, вълците и дивите котки, а в езерата има пъстърва. В този район са регистрирани над 120 вида птици, от които 70 гнездят тук постоянно.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Плитвишките езера са разположени на границата между 2 климатични зони: приморската и континенталната, където периодичните прониквания на влажен морски въздух постоянно се сблъскват с континенталните въздушни течения. Годишното количество на валежите възлиза на 1487 mm, а средната годишна температура на въздуха е 8,7 °C. Температурата на водата в Прошчанското езеро и Козяк през лятото достига и до 24 °C. Целият район е покрит със сняг от ноември до март, а езерата замръзват през януари и февруари.

Условия за туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В националния парк „Плитвишки езера“ са организирани множество туристически маршрути, пътуване с корабче с електрически двигател по големите езера, а в околността съществуват и няколко къмпинга и хотел.

Плитвишки езера[редактиране | редактиране на кода]

Плитвишките езера, от най-високото към най-ниското, са следните:

Горни езера[редактиране | редактиране на кода]

  • Прошчанско езеро, Прошче (Proščansko jezero, Prošće), площ 68 ha, дълбочина 37 m, дължина 2,5 km;
  • Цигиновац (Ciginovac), площ 7,5 ha;
  • Округляк (Okrugljak), площ 4,1 ha;
  • Батиновац (Batinovac), площ 1,5 ha;
  • Вир (Vir), площ 0,6 ha;
  • Велики Йовиновац (Veliki Jovinovac) или Велико езеро (Veliko jezero – голямо езеро), площ 2 ha;
  • Мали Йовиновац (Mali Jovinovac) или Мало езеро (Malo jezero – Малко езеро), площ 2 ha;
  • Галовац (Galovac), площ 12,5 ha;
  • Милино езеро (Milino jezero);
  • Градинско езеро (Gradinsko jezero), площ 8,1 ha;
  • Велики Бургет (Veliki Burget), площ 0,6 ha;
  • Козяк (Kozjak), площ 81,5 ha, дълбочина 46 m, дължина над 3 km.

Долни езера[редактиране | редактиране на кода]

  • Милановац (Milanovac), площ 3,2 ha;
  • Гавановац (Gavanovac), площ 0,7 ha;
  • Калуджеровац (Kaluđerovac), площ 2,1 ha;
  • Новаковича-брод (Novakovića-brod), площ 0,4 ha.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]