Доломит
| Доломит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | CaMg(CO₃)₂ |
| Класификация на Щрунц | 5.AB.10 |
| Класификация на Дана | 14.2.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяло |
| Доломит в Общомедия | |
Доломитът е минерал с формула: CaMg(CO3)2.[1][2][3][4] Често безцветен, бял или в различни нюанси.[5] Показва преходи с други сложни карбонати – част от магнезия може да се замества от двувалентно желязо (анкерит) или от манган (кутнахорит). Реагира с киселини само когато е в прахово състояние.
- Плътност 2,85 – 3 g/cm3.
- Доломитът се използва в химическата промишленост – амониева селитра.
Доломитът е също така название за седиментна карбонатна скала, изградена от минералите доломит (присъствие над 50 %) и калцит. Бива седиментогенен (протодоломит), диагенетичен, хидротермален. В България характерен за средния триас.
- Приложение – в металургията като флюс, в циментовата промишленост и др.
- Снимки на доломит
-
Доломит от Бразилия -
Доломит и магнезит от Навара, Испания -
Доломит и кварц от Франция -
Доломит и цинобър
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. доломит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 212.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. доломит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 266.
- ↑ Информация за Доломит (Dolomite) // webmineral. Посетен на 12 март 2024. (на английски)
- ↑ Информация за Доломит (Dolomite) // mindat.org. Посетен на 12 март 2024. (на английски)
- ↑ доломит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 2023-04-05.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 115. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 107- 110. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 495-496.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 615.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 226-229.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 63.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 116.
- Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 103.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Нешева, Лариса. Експозиция "Минерали на България" // Национален музей "Земята и хората". Посетен на 24 април 2024.
- доломит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
Тази статия, свързана с геология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.