Вятърна мелница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за съоръжение. За детската играчка вижте вятърна мелница (играчка).

Вятърната мелница в Несебър
Вятърна мелница в Нидерландия

Вятърна мелница е вид съоръжение, предназначено за производство на механична енергия, използвайки силата на вятъра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Вятърните мелници са използвани за мелене на зърно и производство на брашно и олио. В днешно време е по-скоро туристическа атракция, защото след откриването на електричеството е изместена от вятърните турбини.

Счита се, че вятърните мелници са изобретени в VIII век в Персия[1].

В България[редактиране | редактиране на кода]

Вятърните мелници са разпространени в Добруджа, по крайбрежието на Черно море и в Горнотракийската низина, където липсва възможността за построяване на воденици. В Добруджа вятърните мелници са с 4 или 6 дъсчени крила. След Освобождениет започват да се появяват мелници с платнени и повече на брой крила. Устройството им позволява да се завърта цялата постройка по посока срещу вятъра. Върху каменна основа с ширина около 5 m, оградена с дъбови греди, е забит дъбов стълб със страни около 40 cm и височина над основата 160 cm. Постройката е на сва етажа. Първият е с височината на средищния кол, а втория – 190 cm и е във вид на еркер. Нагоре завършва със стръмен покрив, като цялата височина на вятърната мелница достига до около 6 m. Мелничните камъни се намират на втория етаж, обикновено един комплект.[2]

Оста на вятърните перки е разположена в лагера на предната и задната стена на горния етаж. Близо до предната стена на оста има голямо зъбчато колело, движещо дървена главина с четвъртити длабове и с четвъртита желязна ос.[2]

Българските преселници в Добруджа от XVIII и XIX в. са заварили вятърните мелници. Признак за това е запазената изцяло турската терминология.[2]

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

Мигел де Сервантес в своята книга Дон Кихот де ла Манча[3] описва сцена, в която дон Кихот атакува вятърни мелници, считайки ги за великани. Оттам произхожда и прословутата фраза „да се бориш с вятърни мелници“, която означава да се бориш с несъществуващ противник или, фигуративно казано, безсмислено действие.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ahmad al-Hassan, Donald Hill: Islamic Technology. An illustrated history, 1986, Cambridge University Press, p.54f. ISBN 0-521-42239-6
  2. а б в Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Артграф ООД, 2007. ISBN 978-954-9401-15-8. с. 280 – 281.
  3. BBC. //