Коста Цонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Коста Цонев
български актьор
Роден
3 юни 1929 г.(1929-06-03)
Починал
25 януари 2012 г. (на 82 г.)
Професия актьор
Активни години 1951 – 2007
Брачни партньори Анахид Тачева, Елена Цонева
Деца Димитър Цонев, Теодора Цонева
Значими роли Бащата в „Баща ми бояджията“,
полковник Джон Пърси в „На всеки километър“,
като озвучител на отец Рикардо Ередия в „Осъдени души“
Награди орден „Стара планина“
Страница в IMDb

Коста Димитров Цонев е български кино- и театрален актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коста Цонев е роден на 3 юни 1929 г. в София. Завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „актьорско майсторство“.

Участва в редица театрални постановки, игрални и телевизионни филми. Става много популярен като българския таен агент Емил Боев по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване. Известен бохем и ценител на женската красота.

Работи като актьор в Младежкия театър (1952-1966) и в театър „София“ (1967-).

Член на СБФД.

През 2001 г. влиза в политиката като депутат от НДСВ в 39-тото Народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия. В рамките на мандата си той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър. Допринася за създаването на Български Културен център в Париж, заедно с тогавашния посланик на България в Париж Марин Райков. Активно работи за създаването на годишна награда, връчвана на 24 май на дейци на културата – „За постигнати високи творчески резултати, или принос в развитието и популяризирането на Културата“. По късно, през 2010 година, тя се преименува в „Златен век " (отличие).

Бил е женен за известна телевизионна говорителка от времето на социализма Анахид Тачева. Последната му жена е Елена Цонева. Има две деца. Синът му Димитър Цонев е журналист, бивш говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски. Дъщеря му се казва Теодора. Коста Цонев е брат на известния сатирик Васил Цонев. Има и още един брат – архитекта Иван Цонев (1921 – 1998), емигрант в Австралия.

Издал е мемоарната книга „Дон Кихот от Красно село“.

Умира на 25 януари 2012 година в София.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

ТВ Театър

Дублаж[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми Роля
1975 Осъдени души отец Рикардо Ередия (дублира Ян Енглерт)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2007 Размени - („Trade Routes“) САЩ / България Александър Георгиев
2004 Шантав ден дядото
1997 Рекет - („Il Racket“)
Гражданинът въстава- (2 заглавие)
6 Италия
1993 Кръговрат Иван Димовски, началника на пощата
1993 Жребият 7 Скарлатов-бащата, Борис Скарлатов
1993 Жребият 2 Скарлатов-бащата, Борис Скарлатов
1992 Куче на пътя - („Un chien sur la route“) Швейцария / Югославия / Германия Симеон Бойович
1991 Удавникът
1990 Индиански игри Ангел
1990 Немирната птица любов свидетелят
1990 Бащи и синове 5 Христо Алданов
1990 Племенникът чужденец непознатият
1989 Разводи, разводи... 6 нов. Цецо Петров, съпругът на Мария (в 3-та новела: „Свидетелят“)
1988 Голямата игра - („Большая игра“) 6 СССР / България американският сенатор
 ? Рождество Христово
1988 Сляпа събота Коста Цонев
1988 Неизчезващите 5 Христо Алданов
1988 Чичо кръстник бащата
1988 Вчера бащата на Вера
1987 История с куче без куче
1987 Време за път 5 инженер Христо Алданов
1987 Дом за нашите деца 5 Христо Алданов
1987 Спасението на „Надеждичка“ - („Porwanie“) Полша / България Николов, бащата на Пламена
1987 Небе за всички генералният директор на авиокомпанията
1987 Мечтатели Георги Живков
1986 Ешелоните Димитър Пешев
1985 В навечерието - („Накануне“) СССР / България Рендич
1985 Последният езичник Климент Охридски
1985 По следите на капитан Грант - („В поисках капитана Гранта“) 7 СССР / България Етцел
 ? Може би утре, може би никога 2 Хейзуз Чийс
1985 Горски хора ханджията Жельо Гърбуна
1985 Тази хубава зряла възраст Румен Илиев
1985 Борис I 2 Климент Охридски
1984 В името на народа 8 Антов
1984 Спасението Никола Бакърджиев
1983 Парижка драма - („Парижская драма“) СССР Франк Гарет
1983 Семейство Карастоянови - („Карастояновы“) 4 СССР / България
1983 Фалшификаторът от „Черният кос“ 3 Иван Бонев – „Лорда“
1982 Царска пиеса Александър Цанев / първият съветник на царя
1982 Почти ревизия 4 Вакрилов
1982 Кристали академик Абаджиев
1981 Ударът Принц Кирил
1981 Милост за живите професор Андрей Хайдутов
1979 По дирята на безследно изчезналите 4 генерал Русев
1979 Сами сред вълци 5 генерал Лукаш
1979 Тайфуни с нежни имена 3 Емил Боев / Пиер Лоран
1978 Умирай само в краен случай 2 Емил Боев
1978 Юлия Вревска - („Юлия Вревская“) 2 България / СССР старият въстаник
1978 Адиос, мучачос Васил
1977 Басейнът Апостол
1977 Година от понеделници Антон Стаменов
1976 Допълнение към закона за защита на държавата Йосиф Хербст
1976 Синята безпределност Емил Боев
1976 Реквием за една мръсница Боев
1976 Изгори, за да светиш 7 България / Италия / СССР / ГДР Павел
1976 Над Сантяго вали - („Il pleut sur Santiago“) България / Франция
1975 Буна Апостол
1975 Магистрала главният инженер
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 Александър / Йоан Асен
1974 Бразилска мелодия 2
1974 Баща ми бояджията бащата
1973 Голямата скука Сеймур, Уилямс
1973 Голямата победа големият брат Бонев
1972 Глутницата Калинов
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време 2 Евънс
1971 Необходимият грешник адвокатът Иван Асенов
1971 Демонът на империята 10 отец Матей Преображенски
1971 Гневно пътуване професор Вълев
1970 Откраднатият влак - („Украденный поезд“) СССР / България (учавства в песента: "Пройдут эшелоны времени")
1969-1971 На всеки километър 26 полковник Джон Т. Пърси (във 2 серия: „Двете китари“ - 1969)
1969 Господин Никой Емил Бобев
1969 Един снимачен ден (глас зад кадър)
1969 Свобода или смърт Перо македонеца
1967 Привързаният балон (гласът на балона)
1965-1974 Произшествие на сляпата улица 5
1963 Смърт няма Младенов
1962 Златният зъб капитан Луков
1961 Нощта срещу 13-ти майор Андрей Панов
1961 Бъди щастлива, Ани! България / СССР Боян
1960 Бедната улица Петър
1960 В тиха вечер капитан Дичевски
1959 Командирът на отряда Даньо, командирът на партизанския отряд
1958 Любимец №13 шофьор на тролей
1958 Сиромашка радост Лазар „Дъбака“
1956 Димитровградци
1956 Утро над родината
1951 Тревога немски офицер
  • „Кой е този Коста Цонев ?“ (2009) - документален
  • „Апостол Карамитев“ (2009) - документален

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Коста Цонев, Моите жени, моите роли. С., Ню Медиа Груп, 2007, 422 с.
  • Коста Цонев, Дон Кихот от Красно село

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Указ № 177 от 5 юли 1999 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]