Коста Цонев
Коста Цонев | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Актьорска кариера | |
Активност | 1951 – 2009 |
Значими роли | Бащата в „Баща ми бояджията“, Скарлатов в Жребият, Емил Боев в „Тайфуни с нежни имена“ и „Умирай само в краен случай“, Дон Кихот в „Човекът от Ламанча“, Конят в Холстомер, Джон Пърси в „На всеки километър“, озвучава ролята на отец Рикардо Ередия в „Осъдени души“ |
Народен представител в: XXXIX НС XL НС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Васил Цонев |
Съпруга | Анахид Тачева (1958 – 1964) Анахид Тачева (1969 – 1973) Елена Цонева (1985 – 2012) |
Деца | Димитър Цонев Теодора Цонева |
Уебсайт |
Коста Димитров Цонев е български кино и театрален актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Коста Цонев е роден в София на 10 юни 1929 г., както е записано във всички документи, пише в биографичната му справка, разпространена от БТА. Майка му е гъркиня от Димотика.[1] Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла „Баща ми бояджията“ по сценарий на брат му – писателя сатирик Васил Цонев.
Театър
[редактиране | редактиране на кода]През 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова.
През 1952 г. дебютира в ролята на Антон („Младостта на бащите“ – Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър „Николай Бинев“), където работи в продължение на 14 години.
От 1966 до 2001 г. играе на сцената на Театър „София“.
Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, пробва всички варианти на актьорската игра. През 1968 година участва в телевизионната постановка – мюзикъл „Дон Кихот или Човекът от Ла Манча“ изиграва блестящо ролята на Дон Кихот – образ, който го съпътства цял живот.
В театъра изиграва образи като Дон Жуан в „Каменния гост“ от Пушкин, Меки Ножа в „Опера за три гроша“, Крал Ричард III в „Както ви хареса“ от Шекспир, Чорбаджи Петко в „Първите“ и Рене Галимар в „Мадам Бътерфлай“.
Ролите му в телевизионни постановки са: „Дон Кихот или Човекът от Ламанча“, „Историята на един кон“, „Делото Опенхаймер“ и много други.
През 2007 г. актьорът отново изигра своята емблематична роля – тази на Дон Кихот, в Народния театър в гостуващия мюзикъл „Дон Кихот – човекът от Ла Манча“ под режисурата на Димитър Шарков.
Филмова кариера
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнил е общо над 70 роли в киното. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко филма по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност: „Господин Никой“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Голямата скука“ (1973), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Умирай само в краен случай“ (1978), „Тайфуни с нежни имена“ (1979).
Той дебютира в киното още като студент през 1951 г. в малката роля на немски офицер във филма „Тревога", а след това изпълнява все централни роли в „Командирът на отряда“ (1959), „В тиха вечер“ (1960), „Бедната улица“ (1960), „Бъди щастлива, Ани“ (1961), „Баща ми бояджията“ (първият български филм мюзикъл), „Басейнът“ и мн. др.
В „Сватбите на Йоан Асен“ се снима в две роли, тъй като му се налага да замести починалия по време на снимките Апостол Карамитев в ролята на Йоан Асен, както и ролята на царския брат Александър.
Участвал е и в почти всички телевизионни сериали през миналия век: „На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Дом за нашите деца“, „Бащи и деца“, „Неизчезващите“ и др.
Последният филм с негово участие е „Шантав ден“ от 2004 г. на режисьора Силвия Пешева, в който си партнира с актрисата Весела Казакова.
Член на СБФД
Награди
[редактиране | редактиране на кода]През 1976 г. е удостоен със званието Народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство. Носител на наградата „Аскеер“ през май 2011 г. за цялостно творчество.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 2001 г. започва политическата му кариера по покана на Симеон Сакскобургготски. Влиза в политиката като депутат от НДСВ в XXXIX народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия XL народно събрание. В рамките на мандата си той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър. Допринася за създаването на Български Културен център в Париж, заедно с тогавашния посланик на България в Париж Марин Райков. Активно работи за създаването на годишна награда, връчвана на 24 май на дейци на културата – „За постигнати високи творчески резултати, или принос в развитието и популяризирането на Културата“. По късно, през 2010 година, тя се преименува в „Златен век“.
Книги
[редактиране | редактиране на кода]През 2001 г. Коста Цонев издаде мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село“, а през 2007 г. – книгата изповед „Моите жени, моите роли“.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Първа съпруга – Анахид Тачева. Имат две деца – Димитър и Теодора.
Втората му съпруга е Елена Цонева, с която живее 26 години, до последния си дъх.
Коста Цонев е брат на известния сатирик Васил Цонев. Има и още един брат – архитекта Иван Цонев (1921 – 1998), емигрант в Австралия.
„Коста Цонев е цяла епоха“, каза министър Вежди Рашидов, когато връчи отличието „Златен век“ (2011) на съпругата му Ели Цонева.
Умира на 25 януари 2012 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[2]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1969).
- Народен артист (1976).
- Орден орден „Стара планина“ (1999).[3]
- Награда на СБФД „за актьорско майсторство“ за филмите „Година от понеделници“ и „Басейнът“ (1977).
- Диплом „за мъжка роля“ за (бизнесмена Гарет) в „Парижка драма“ (Киев, СССР).
- Димитровска награда.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- Жак („Както ви се харесва“ от Уилям Шекспир)
- Дон Жуан („Каменният гост“ от Пушкин)
- Крал Ричард („Ричард III“ от Уилям Шекспир)
- Дон Кихот („Човекът от Ла Манча“)
- чорбаджи Петко („Първите“)
- Георги Димитров („Червено и кафяво“ от Иван Радоев)
- конят („Историята на един кон“)
- Мекли ножа („Опера за три гроша“ от Бертолд Брехт)
- („Майстори“)
- („Старчето и стрелата“)
- „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- В неделя Господ си почива… (1990) (Стефан Цанев), 2 части
- „Краят на света“ (1989) (Артър Копит)
- „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Алеко Богориди
- „Делото „Опенхаймер““ (1987) (Хайнер Кипхарт), 2 части
- „Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – Св. Антоний
- „Розата и венецът“ (1986) (Джон Пристли)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Чаша вода“ (1985) (Йожен Скриб)
- „Историята на един кон (Холстомер)“ (1985) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков) – коня
- „Бразилска мелодия“ (1984) (Богомил Райнов), 2 части
- „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
- „Старчето и стрелата“ (1982) (от Никола Русев, реж. Орфей Цоков) – Безносия
- „Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части
- „Хубави дъждове“ (1982) (Димитър Панделиев)
- „Събота 23-та“ (1977) (Стефан Цанев)
- „Две измерения на един ден“ (1977) (Атанас Коковски)
- „Хладилник с педали“ (1975) (Веркор и Чоронел)
- „Лисичета“ (1975) (Лилиян Хелман)
- „Севилският бръснар“ (1974) (от Пиер дьо Бомарше), мюзикъл – Дон Базил
- „Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан)
- „Скъперникът“ (1972) (Молиер)
- „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
- „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
- „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес) – Дон Кихот
- „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
- „Кучешка огърлица“ (1968)
Озвучаване
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми | Роля |
---|---|---|
1988 | Време разделно | озвучава Стойко Пеев в ролята на Горан |
1979 | Бариерата | озвучава Инокентий Смоктуновски в ролята на Антони Манев |
1975 | Осъдени души | озвучава Ян Енглерт в ролята на отец Рикардо Ередия |
1973 | Най-добрият човек, когото познавам! | озвучава Владимир Смирнов в ролята на Михаил |
1969 | Иконостасът | озвучава Димитър Ташев в ролята на Рафе Клинче |
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2007 | Размени („Trade Routes“) |
САЩ/България | Александър Георгиев | |
2004 | Шантав ден | дядото | ||
1997 | Рекет („Il Racket“) Гражданинът въстава (алтернативно заглавие) (тв сериал) |
6 | Италия | |
1993 | Кръговрат (тв) | Иван Димовски, началника на пощата | ||
1993 | Жребият (тв сериал) |
7 | Скарлатов-баща/Борис Скарлатов | |
1993 | Жребият | 2 | Скарлатов-баща/Борис Скарлатов | |
1992 | Куче на пътя („Un chien sur la route“) |
Швейцария/Югославия/Германия | Симеон Бойович | |
1991 | Удавникът | главния редактор | ||
1990 | Индиански игри | Ангел | ||
1990 | Немирната птица любов | свидетелят | ||
1990 | Бащи и синове (тв сериал) |
5 | Христо Алданов | |
1990 | Племенникът чужденец | непознатият | ||
1989 | Три срещи със загадъчното (тв сериал) |
3 | лаборантът Алексиев | |
1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | Цецо Петров, съпругът на Мария (в III новела: „Свидетелят“) | |
? | Рождество Христово | |||
1988 | Сляпа събота | Коста Цонев | ||
1988 | Неизчезващите (тв сериал) |
5 | Христо Алданов | |
1988 | Чичо кръстник | бащата | ||
1988 | Вчера | бащата на Вера | ||
1987 | История с куче без куче (тв) | |||
1987 | Време за път (тв сериал) |
5 | инженер Христо Алданов | |
1987 | Дом за нашите деца (тв сериал) |
5 | Христо Алданов | |
1987 | Спасението на „Надеждичка“ („Porwanie“) |
Полша/България | Николов, бащата на Пламена | |
1987 | Небе за всички | генералният директор на авиокомпанията | ||
1987 | Мечтатели | Георги Живков | ||
1986 | Ешелоните | Димитър Пешев | ||
1985 | В навечерието („Накануне“) (тв сериал) |
2 | СССР/България | Рендич |
1985 | Последният езичник | Климент Охридски | ||
1985 | По следите на капитан Грант („В поисках капитана Гранта“) (тв сериал) |
7 | СССР/България | Етцел, издателят на Жул Верн |
? | Може би утре, може би никога | 2 | Хейзуз Чийс | |
1985 | Горски хора | ханджията Жельо Гърбуна | ||
1985 | Тази хубава зряла възраст | Румен Илиев | ||
1985 | Борис I | 2 | Климент Охридски | |
1984 | Последната възможност (тв) | Коста, народния артист/Дон Кихот | ||
1984 | В името на народа (тв сериал) |
8 | Антов | |
1984 | Спасението | Никола Бакърджиев | ||
1983 | Голямата игра („Большая игра“) (тв сериал) |
6 | СССР/България | Едуърдз, сенатор на САЩ |
1983 | Парижка драма („Парижская драма“) |
СССР | Франк Гарет | |
1983 | Семейство Карастоянови („Карастояновы“) (тв сериал) |
4 | СССР/България | |
1983 | Фалшификаторът от „Черния кос“ (тв сериал) |
3 | Иван Бонев – Лорда, печатар (в 3 серии: I, II, III) | |
1982 | Царска пиеса | Александър Цанев/първият съветник на царя | ||
1982 | Почти ревизия (тв сериал) |
4 | инженер Вакрилов | |
1982 | Кристали | академик Абаджиев | ||
1981 | Изповед | |||
1981 | Ударът | Принц Кирил | ||
1981 | Милост за живите | професор Андрей Хайдутов | ||
1979 | Сами сред вълци (тв сериал) |
5 | генерал Константин Лукаш, началник-щаб на армията (в 3 серии: I, III, V) | |
1979 | Тайфуни с нежни имена (тв сериал) |
3 | разузнавачът Емил Боев/Пиер Лоран, счетоводител | |
1978 | По дирята на безследно изчезналите (тв сериал) |
4 | генерал Русев | |
1978 | Умирай само в краен случай (тв сериал) |
2 | разузнавачът Емил Боев | |
1978 | Юлия Вревска („Юлия Вревская“) |
2 | България/СССР | старият въстаник |
1978 | Адиос, мучачос | Васил | ||
1977 | Басейнът | Апостол | ||
1977 | Година от понеделници | Антон Стаменов | ||
1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | Йосиф Хербст | ||
1976 | Реквием за една мръсница (тв сериал) |
2 | разузнавачът Емил Боев (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“) | |
1976 | Изгори, за да светиш (тв сериал) |
7 | България/Италия/СССР/ГДР | Павел |
1976 | Над Сантяго вали („Il pleut sur Santiago“) |
България/Франция | президента Едуардо Фрей Монталва | |
1975 | Буна | Апостол | ||
1975 | Магистрала | главният инженер | ||
1975 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | Александър/Йоан Асен | |
1974 | Бразилска мелодия (тв сериал) |
2 | следователя Антонов | |
1974 | Баща ми бояджията (тв) | бащата Андреев, учител по история | ||
1973 | Голямата скука | Сеймур, Уилямс | ||
1972 | Голямата победа (тв) | Иван Бонев, големият брат, рали-състезател | ||
1972 | Глутницата | Калинов | ||
1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | Еванс | ||
1971 | Необходимият грешник | адвокатът Иван Асенов | ||
1971 | Демонът на империята (тв сериал) |
10 | отец Матей Преображенски | |
1971 | Гневно пътуване | професор Вълев | ||
1970 | Откраднатият влак („Украденный поезд“) |
СССР/България | (участва в песента: „Пройдут эшелоны временни“) | |
1970 | Весела антология | 2 нов. | пастирът (в I: „Изповед“) | |
1970 | Изповед | пастирът | ||
1969 – 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | полковник Джон Т. Пърси (във II серия: „Двете китари“ – 1969; XVI с.) | |
1969 | Господин Никой | Емил Бобев | ||
1969 | Един снимачен ден (тв) | (глас зад кадър) | ||
1969 | Свобода или смърт | Перо македонеца | ||
1967 | Привързаният балон | (гласът на балона) | ||
1965 | Грамофон и маслини за моите приятели (тв) | милиционерът Зафир | ||
1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица (тв сериал) |
5 | (в серията Прилепите летят нощем) | |
1963 | Смърт няма | Младенов | ||
1962 | Златният зъб | капитан Луков | ||
1961 | Нощта срещу 13-и | майор Андрей Панов | ||
1961 | Бъди щастлива, Ани! | България/СССР | Боян | |
1960 | Бедната улица | Петър | ||
1960 | В тиха вечер | капитан Дичевски | ||
1959 | Командирът на отряда | Даньо, командирът на партизанския отряд | ||
1958 | Любимец №13 | шофьор на тролей | ||
1958 | Сиромашка радост | Лазар Дъбака | ||
1956 | Димитровградци | |||
1956 | Утро над родината | |||
1950 | Тревога | немски офицер (не е посочен в надписите на филма) |
Филми за него:
- „Кой е този Коста Цонев?“ (2009) – документален
- „Апостол Карамитев“ (2009) – документален
- БНТ представя: „На Коста с обич" (2024) – документален[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Коста Цонев, Моите жени, моите роли. С., Ню Медиа Груп, 2007, 422 с.
- Коста Цонев, Дон Кихот от Красно село
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Коста Цонев в Internet Movie Database
- Коста Цонев в КиноПоиск
- Коста Цонев в Кино-Театр
- Профил на Коста Цонев в сайта на XXXIX народно събрание
- Профил на Коста Цонев в сайта на XL народно събрание
- Дописка за откриването на XL народно събрание от Коста Цонев в сайта на XL народно събрание
|
- Български актьори и актриси
- Български театрални актьори и актриси
- Български озвучаващи актьори
- Български радиоактьори
- Заслужили артисти (България)
- Народни представители от НДСВ
- Народни артисти (България)
- Родени в София
- Носители на Аскеер
- Носители на орден „Стара планина“
- Починали в София
- Носители на Димитровска награда
- Българи от гръцки произход