Последният езичник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Последният езичник
РежисьориБорислав Шаралиев
СценаристиАнжел Вагенщайн
В ролитеСтефан Данаилов,
Борис Луканов,
Анета Петровска,
Антоний Генов
МузикаВеселин Николов
ОператорВенец Димитров
Премиера1984
Времетраене149 минути
СтранаFlag of Bulgaria (1971-1990).svg Народна република България
Езикбългарски

„Последният езичник“ е български игрален филм (исторически) от 1984 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. Художник на постановката е Мария Иванова. Художник на костюмите е доц. Николай Николов.

Филмът е съкратена версия на двулогията Борис I.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Втората половина на ІХ век. Младият хан на българите Борис търпи поражения във войните със съседите си. По пътя на дипломацията той успява да запази териториалната цялост на България. Борис осъществява сливането на двете племена – българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това, което ще заздрави държавата му, е религията. Така се извършва знаменателното събитие – покръстването. Действията на Борис срещат упорита съпротива. Той избива 50 от най-знатните родове. Борис става последният български хан и първият български княз, като налага християнството в България. Княз Борис I достига и до друго прозрение – на държавата е необходим и единен език и писменост. Той приема радушно учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи. В тях започват да се просвещават стотици хора. Когато вижда, че делото му няма да загине, той става монах, оставяйки на трона сина си Симеон.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Голяма награда „Златна роза“, (Варна, 1984).
  • Награда за режисура, сценарий, операторска работа и сценофрагия на СБФД, (1985).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]