Стефан Данаилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Данаилов
български актьор и политик
През 2006 година
През 2006 година

Роден
Националност Флаг на България България
Актьорска кариера
Активен период От 1967 г.
Политика
Професия Актьор
Партия БСП (от 2001)
Министър на културата 2005 – 2009 г.
Народен представител IX НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС   XLII НС   

Уебсайт Страница в IMDb
Стефан Данаилов в Общомедия

Проф. Стефан Ламбов Данаилов е известен български актьор, преподавател в НАТФИЗ [1], Заслужил артист (1975) и Народен артист (1983), а след 2000 г. и политик от ПП БСП и министър на културата в редовното правителството на Станишев от 17 август 2005 до 27 юли 2009.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

С президента Георги Първанов, Роженски фолклорен фестивал, 2006

Роден е на 9 декември 1942 в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия (-1963) е от Ловеч, а баща му Хараламби Данаилов (-1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него. Съпруга – Мария Данаилова (1937 – 2014). Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов.

Професионална и актьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го посъветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1966 – 1967). Работи в СИФ (1967 – 1973). Член на БКП от 1975 г. Секретар на първичната партийна организация в Народния театър, както и член на Ленинския районен комитет на БКП.[2]

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на Българската армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“[3]. Продължава да се снима много в киното и телевизията. Член на БКП от 1975 г.ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 388</ref> Секретар на първичната партийна организация в театъра и член на Ленинския районен комитет на БКП.

Член на СБФД, като два мандата е главен секретар (1996-) и на Член на САБ и на НСРТ (1997 – 1998).

След майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

От 1981 година, и почти до промените през 1989 година, Стефан Данаилов води изключително популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Там той пародира Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио (сега Българско национално радио) [4]

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина.

Член на Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио от 1990.

Със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност „Олд старс“ ООД ((1993).

От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.

От 1997 е член на Обществения съвет по проблемите на българския футбол.

Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

Професор Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура – орден „Стара планина“, а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура – „Паисий Хилендарски“. Носител на Димитровска награда за ролята си във филма „На всеки километър“.[5]

Книги за него:

  • „Стефан Данаилов. Жизнен и творчески път“ (Росица Ненчева, 1990).

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Данаилов е член на БКП. Партиен секретар е на Народния театър. Делегат е на 44-тия (2000)[6], 45-тия (април 2005)[7] и 46-тия (декември 2005)[8] конгрес на БСП.

В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата.

На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП. [9]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вишнева градина“ – Тригорин
  • „Напразни усилия на любовта“ – Бирон
  • „Смъртта на Дантон“ – Камий Демулен
  • „Сизве Банзи е мъртъв“ – Стайлз
  • „Щастливецът иде“ – Алеко
  • „Време разделно“ – венецианецът
  • „Нощем с белите коне“ – Сашо
  • „Дон Жуан“ – дон Жуан
  • „Хамлет“ – Хамлет
  • „Венецианският търговец“ – Шейлок
  • „Под игото“ – Бойчо Огнянов
  • „Пер Гинт“ – Пер Гинт
  • „От ума си тегли“ – Чацки
  • „Бесове“ – Ставрогин
  • „Жените на Джейк“ – Джейк
  • „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ – бащата
  • „Дон Кихот“ – дон Кихот и ханджията
  • „Човекът, който прави дъжд“ – Хари Кетъри
  • „Енигматични вариации“ – Абел Знорко
  • „Лорензачо“ Алесандро Медичи

ТВ МЮЗИКЪЛ:

ТВ ТЕАТЪР:

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2016 Правила Михаил
2013 – 2014 Фамилията 39 Борис Арнаудов (в 34 серии)
2012 Инкогнита България / Русия директор на фондация
2012 – Страсти в Тоскана – (Le tre rose di Eva) 80 Италия
2011 – Столичани в повече 131 Патриархът на Българската Православна църква
2010 – 2011 Стъклен дом 64 Димитър Касабов (в 28 серии)
2010 Стъклената река баща на Елен
2009 Свети Георги убива змея – (Sveti Georgije ubiva azdahu) Сърбия / Босна и Херцеговина / България циганинът Минтя
2007 Чифликът на чучулигите – (La masseria delle allodole) Италия / България / Испания / Франция / Германия
2004 Ганьо Балкански се завърна от Европа 4
2004 Биволът
2003 Прости нам чичо Петьо
2001 Версенжеторикс – (Vercingétorix)
Друиди – (2 заглавие)
Франция / Канада / Белгия Комиос, вожд на Бенова
2003 – 2013 По съвест – (Un caso di coscienza)
Подозрения – (2 заглавие)
Дело по съвест – (3 заглавие)
30 Италия / България детектив Вирджилио (в 24 серии)
2001 Сънища Ранков
2000 Алеф – (Aleph) Италия Алеф
2000 Краят на ХХ век царят
1999 Смъртта на едно порядъчно момиче – (La morte dignitosa ragazze) Италия/ България Адзарити / бай Речко
1999 Краят на века – (Fine secolo) 6 Италия Мило (в 5 серии)
1998 След края на света България / Германия / Гърция Алберт Коен (Берто)
1998 Дълбоко в сърцето – (In fondo al cuore) 2 ч. Италия Стефан / ontori
1998 Испанска муха Уйчо
1997 Рекет – (Il Racket))
Гражданинът въстава – (2 заглавие)
6 Италия Винченцо Грумо
1996 Дон Кихот се завръща – (Дон Кихот возвращается) 2 ч. Русия / България херцогът
1994 Октопод 7. Разследване смъртта на инспектор Катани – (La piovra 7 – Indagine sulla morte del commissario Cattani) 6 Италия / Франция / Германия / Испания / Австрия Дон Надзарено „Нуцо“ Марчиано
1994 Престъпление от страст Италия журналистът
1992 Криза в Кремъл – (Crisis in the Kremlin) САЩ Амбразис
1991 Червената мишена – (Red purpose) САЩ / България
1991 Берлинската конспирация – (The Berlin Conspiracy) САЩ
1991 Искам Америка Паскалев
1990 Карнавалът журналистът Константинов
1990 Живей опасно бащата
1990 Под игото 9 България / Унгария
1988 – 1991 Бащи и синове 6 архитект Цолов
1989 Капан – (Западня) СССР
1988 Черните рамки 5
1988 Голямата игра – (Большая игра) 6 СССР / България Георги Йорданов, български журналист
1988 Неизчезващите 5 архитект Цолов
1988 Защитете дребните животни дядо Райно
1986 – 1987 Време за път 5 архитект Цолов
1987 Дом за нашите деца 5 архитект Цолов
1987 Не се мотай в краката ми
1987 Левакът капитан Христо Пашов
1987 Небе за всички Великов – Слънцето
1987 Мечтатели началникът на полицията
1986 Поема Антон Чолаков
1986 Три Марии и Иван Иван
1986 Ешелоните на смъртта митрополит Кирил
1985 Мъгливи брегове – (Берега в тумане) СССР / България капитан Сократ Стойчев
1985 Маневри на V етаж Дантон Тахов
1985 Борис I 2 Борис I
1985 Тази кръв трябваше да се пролее Ювиги хан
1984 Последният езичник Борис I
1984 Наследницата Илия Узунов
1983 Арис
1983 Завръщане Васил
1983 Една одисея в Делиормана офицер Иванов
1983 Равновесие актьорът
1982 24 часа дъжд капитан Васил Алтънов
1982 Есенно слънце Кирил Дечев
1982 Кристали Чолаков
1981 Търновската царица д-р Старирадев
1980 Дами канят Яким Вълев Донев
1980 Кръвта остава Васил Граматиков
1979 От нищо нещо Панчо
1979 Войната на таралежите 5 баскетболистът Бабинов
1979 Мигове в кибритена кутийка квартирантът
1978 Топло един от майсторите
1978 Насрещно движение Чавдар Бонев
1977 Умирай само в краен случай Джо Райт
1977 Юлия Вревска 2 България / СССР Николай Карабелов
1977 Година от понеделници инженер Халачев
1977 Петимата от РМС 5
1976 Допълнение към закона за защита на държавата капитанът-провокатор
1976 Вината Живко Топалов
1976 Самодивско хоро
1975 Войникът от обоза – (Братушка) СССР / България Живко Георгиев
1975 Този истински мъж Сашо
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 бургундеца
1975 Началото на деня Андрей Стойчев
1974 На живот и смърт 3 д-р Милев
1974 Зарево над Драва 2 поручик Божев
1974 Къщи без огради Керкенеза
1974 Иван Кондарев 2 Костадин Джупунов
1973 Нона поручик Галчев
1972 Обич Николай
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време 2 Любо
1970 Черните ангели 2 „Пантер“
1970 Князът княз Светослав Тертер
1969 – 71 На всеки километър 26 майор Никола Деянов – „Сергей“ / Серж Омон
1968 Първият куриер – (Первый курьер) СССР / България Иван Загубански
1967 С дъх на бадеми Мишо Белокожев
1967 Морето Тони
1967 Мълчаливите пътеки един от младежите
1966 Понеделник сутрин Кръстьо (премиера – 1988)
1963 Инспекторът и нощта Тома
1956 Следите остават Веселин – „Веско“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проф. Стефан Данаилов – биография, сайт на НАТФИЗ.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 388
  3. Стефан Данаилов в сайта на Народния театър „Иван Вазов“.
  4. Запис на шоуто „Звезди посред бял ден“, излъчено на 19 март 1983 г., Българско радио, програма „Христо Ботев“
  5. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 388
  6. „44-тият конгрес на БСП – резултати и очаквания“, omda.bg, 8 май 2000 г.
  7. Александър Симов, „45 конгрес на БСП: БСП обяви премиер и тръгна към победа“, в. „Дума“, 11 април 2005 г.
  8. „С над 90% Станишев остава лидер на БСП“, vesti.bg, 4 декември 2005.
  9. „Стефан Данаилов е кандидат за вицепрезидент на БСП“, btv.bg, 12.09.2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за