Леон Даниел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леон Даниел
български режисьор
Роден
Починал
Филмова кариера
Награди Аскеер (1992),
орден „Стара планина“ (2003)

Уебсайт

Леон Аврам Даниел е български театрален режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 февруари 1927 г. в Русе. Завършва режисура при П. К. Вейсбрем и Н. Н. Галин в Ленинградския държавен театрален институт (1952). Режисьорският му дебют е „Еснафи“ от Максим Горки в Драматичен театър – Русе (1952).

Работи в Драматичен театър – Русе (1952 – 1957), в Драматичен театър – Бургас (1957 – 1960), в БНТ (1960 – 1961), в Театър „Българска армия“ (1961 – 1963; след 1982), в Театър „Народна сцена“ (1963/1964), в Студия за хроникални и документални филми (1964 – 1965), в Театър на поезията и естрадата (1965 – 1968), в Драматичен театър – Враца (1968 – 1971), в Държавен музикален театър (1972 – 1978), в Театър „София“ (1978 – 1982), художествен консултант на Драматичен театър – Пазарджик (1981 – 1986), в Народен театър „Иван Вазов“ и т.н.

Режисьор е на игралния филм „На чисто“ (1973), на документални филми и телевизионни предавания. Негови спектакли са участвали в български и чужди фестивали, гостували са в чужбина. Носител е на множество награди.

Автор е на много студии и други публикации.

Баща на художника Андрей Даниел и дядо на поетесата Ида Даниел.

Умира на 2 декември 2008 година в София на 81-годишна възраст.

Постановки от 90-те[редактиране | редактиране на кода]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През март 2003 г. президентът Георги Първанов връчва орден „Стара планина“ – I степен на Леон Даниел за цялостен принос към българската култура. Три пъти е бил лауреат на награди за режисура на Съюза на артистите в България, а през 2007 г. Даниел е удостоен с почетния ИКАР на Съюза на артистите в България за изключителни постижения и за цялостен творчески принос към театралното изкуство в България.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Театър и зрител. С., 1964
  • Пътешествие в театъра. С., 1975
  • Театрални есета. С., 1979
  • Чекмеджето на режисьора. С., 1988
  • Игрите. Есеистична проза. (Опит за мемоари). С., 1997
  • Пътешествие в театъра. С., Захарий Стоянов, 2009

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Чавдар Добрев. Избрано. Т. 7: Всекидневният Леон Даниел. С., Захарий Стоянов, 2011.