Направо към съдържанието

Вацлав Хавел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вацлав Хавел
Václav Havel
чешки писател, драматург, правозащитник и политик
14 ноември 2009 г.
Роден
Починал
Прага, Чехия
ПогребанПрага, Чехия
Учил вЧешко висше техническо училище в Прага[1]
Политика
ПартияГраждански форум
Литература
Жанроведрама, пиеса
НаградиПрезидентски медал на Свободата (юли 2003)[2]
Орден на Белия орел (октомври 1993)
Награда „Чино дел Дука“ (1997)[3]
Награда „Еразъм“ (1986)[4][5]
Франц Кафка (2010)[6]
Награда за мир на германската книжна търговия (15 октомври 1989)[7]
Австрийска държавна награда за европейска литература (1968)[8]
Национална награда на Германия (2003)
Награда на Принца на Астурия
Семейство
СъпругаОлга Шплихалова
Дагмар Вешкърнова[9]
Децаняма
Подпис
Уебсайтwww.vaclavhavel.cz
Вацлав Хавел в Общомедия

Вацлав Хавел (на чешки: Václav Havel) е чешки драматург, дисидент и политик. Той е един от първите говорители на Харта 77, водеща личност при политическите промени през ноември 1989 г., последен президент на Чехословакия (1989 – 1992) и първи президент на Чехия (1993 – 2003). Автор е на около 20 пиеси и значителен брой есета, някои от които преведени в чужбина.

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Хавел е роден в Прага на 5 октомври 1936 г.[10] в богато семейство, прочуто в Чехословакия с предприемаческите си и културни постижения. Дядо му, Вацлав Хавел, строителен предприемач, построява емблематичен развлекателен комплекс на Вацлавския площад в Прага. Баща му, Вацлав Мария Хавел, е строителният предприемач, стоящ зад предградието Барандов Тераси, разположено на най-високата точка на Прага, в непосредствена близост до което чичо му, Милош Хавел, построява едно от най-големите филмови студиа в Европа.[11] Майката на Хавел, Божена Вавречкова,[12] също произхожда от влиятелно семейство; баща ѝ е чехословашки посланик и известен журналист.

В началото на 50-те години поради социалния си произход Хавел започва четиригодишен стаж като асистент в химическа лаборатория и едновременно с това посещава вечерни курсове в гимназия. През 1954 г. завършва средното си образование.

По политически причини той не е приет в нито едно висше училище с хуманитарна програма, затова избира да учи в Икономическия факултет на Чешкото висше техническо училище в Прага, но след две години напуска.[13] На 9 юли 1964 г. Хавел се жени за Олга Шплихалова.[11]

Начало на кариерата му в театъра

[редактиране | редактиране на кода]
Сцена от Меморандумът, постановка на Словенския национален театър в Люлляна през 1969 г.

Интелектуалната традиция на семейството му е била от съществено значение за привързаността на Хавел към хуманитарните ценности на чешката култура през целия му живот.[14] След като завършва военната си служба (1957 – 1959), Хавел е трябвало да съобрази интелектуалните си амбиции с политическите обстоятелства, особено с ограниченията, наложени му като потомък на буржоазно семейство. Той намира работа в пражкия театрален свят като сценичен работник в пражкия театър ABC – Divadlo ABC, а след това в Театър на Балюстрада – Divadlo Na zábradlí. Едновременно с това е студент по драматични изкуства задочно в Театралния факултет на Академията за сценични изкуства в Прага (DAMU). Първата му собствена пълнометражна пиеса, изпълнена пред публика, без да се броят различните водевилни сътрудничества преди това, е „Градинската вечеря“ (1963). Поставена в поредицата „Театър на абсурда“ в Театър на Балюстрада, тази пиеса му носи международно признание. Скоро след нея се появяват „Меморандумът“, една от най-известните му пиеси, и „Повишената трудност на концентрацията“, всички в Театър на Балюстрада. През 1968 г. „Меморандумът“ е представен и в Обществения театър в Ню Йорк, което помага за утвърждаването на репутацията на Хавел в Съединените щати. Общественият театър продължава да поставя негови пиеси през следващите години. След 1968 г. пиесите на Хавел са забранени в театралния свят в собствената му страна и той не може да напусне Чехословакия, за да присъства на чуждестранни постановки на свои произведения.[15]

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1960-те години неговата дейност в областта на политиката се засилва. Той става особено активен след началото на Пражката пролет. През 1977 г. неговата ангажираност с „Манифеста за човешки права“ (Харта 77) му донася световна слава на лидер на опозицията в Чехословакия, което довежда и до арестуването му.

През 1989 г. „Нежната революция“ издига Хавел чак до президентския пост. В качеството си на президент на Чехословакия, а след разделяне на страната – и на Чехия, Хавел повежда страната към многопартийна демокрация. По време на неговото 13-годишно управление страната преживява бурни промени. Въпреки неговото негативно отношение, именно при неговото управление, Словакия се отделя от Чехия и става самостоятелна държава. При неговото управление страната е приета в НАТО и започват преговорите за членство в Европейския съюз, които приключват през 2004 г.

„ Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско“, а друго – „десничарско“. И да си призная – все ми е едно. “

Вацлав Хавел

Вацлав Хавел (2010)

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1960 г. – Семейна вечер
  • 1963 г. – Градинско увеселение
  • 1965 г. – Съобщение
  • 1968 г. – Затруднена способност за съсредоточаване
  • 1968 г. – Ангел хранител
  • 1968 г. – Пеперуда на антената
  • 1971 г. – Съзаклятници
  • 1972 г. – Просешка опера
  • 1975 г. – Аудиенция
  • 1975 г. – Вернисаж
  • 1976 г. – Хотел в планината
  • 1978 г. – Протест
  • 1983 г. – Грешката
  • 1984 г. – Largo desolato (Безкрайно отчаяние)
  • 1985 г. – Изкушението
  • 1987 г. – Санитарно благоустройство
  • 1988 г. – Утре ще го пуснем

Основни политически есета

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1975 г. – Писмо до Густав Хусак
  • 1978 г. – Силата на безсилните
  • 1984 г. – Политика и съвест
  • 1985 г. – Анатомия на умереността
  • 1986 г. – За смисъла на Харта 77
  • 1989 г. – Слово за словото

Книжни издания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1964 г. – Антикодове
  • 1966 г. – Протоколи
  • 1983 г. – Писма до Олга
  • 1984 г. – За човешката идентичност
  • 1990 г. – Прояви
  • 1991 г. – Летни размишления

Памет

[редактиране | редактиране на кода]
  • На 5 октомври 2012 г. Летище Прага е преименувано на Пражко летище „Вацлав Хавел“.
  • През 2016 г. в Киев променят името на един булевард в чест на Вацлав Хавел, също и спирка на скоростен трамвай.
  • В началото на октомври 2016 г. във вътрешния двор на Националния театър в Прага се появява площад „Вацлав Хавел“.
  • На 8 октомври 2020 г. е именуван площад „Вацлав Хавел“ в София.[22]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.vaclavhavel-library.org
  2. ↑ crsreports.congress.gov
  3. ↑ www.fondation-del-duca.fr // Посетен на 9 юли 2020 г.
  4. ↑ www.vaclavhavel-library.org
  5. ↑ erasmusprijs.org // Посетен на 28 януари 2025 г.
  6. ↑ www.franzkafka-soc.cz // Посетен на 30 март 2015 г.
  7. ↑ www.friedenspreis-des-deutschen-buchhandels.de
  8. ↑ www.kunstkultur.bka.gv.at // Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)
  9. ↑ „Любовта спасила Хавел от смъртта“, standartnews.com, 4 юли 2003 г.
  10. ↑ Webb, W. L. Václav Havel obituary // The Guardian, 18 December 2011. Посетен на 18 December 2011.
  11. 1 2 Zantovsky, Michael. Havel: A Life. New York, Grove Press, 2014. ISBN 9780802123152. с. 16 (family accomplishments), 55 (marriage).
  12. ↑ Havel, Vaclav, Contemporary Authors, New Revision Series // Encyclopedia.com.
  13. ↑ ::.Václav Havel.::The official website of Václav Havel, writer, dramatist, dissident, prisoner of conscience, human rights activist, former president of Czechoslovakia and the Czech Republic // Vaclavhavel.cz. Посетен на 19 ноември 2013.
  14. ↑ Václav Havel – Prague Castle // Hrad.cz. Посетен на 19 ноември 2013.
  15. ↑ Václav Havel // The Telegraph. Архивиран от оригинала на 12 January 2022. Посетен на 19 ноември 2013.
  16. ↑ Les Docteurs Honoris Causa de l'université libre de Bruxelles // Université libre de Bruxelles. Архивиран от оригинала на 1 октомври 2012. Посетен на 1 октомври 2012..
  17. ↑ ((en)) The Club of Budapest: Awards – Václav Havel
  18. ↑ Jaroslava Gissübelová, L'ordre du Canada pour Václav Havel, Radio Prague, 4 март 2004.
  19. ↑ Docteurs Honoris Causa 2007 – Vaclav Havel, сайт на Лиежкия университет, 2007.
  20. ↑ Hommage à Vaclav Havel: Docteur Honoris Causa de Sciences Po en 2009, Paris, 2009.
  21. ↑ ((cs)) Cena Franze Kafky – první mezinárodní literární cena v České republice Архив на оригинала от 2017-01-13 в Wayback Machine., The Franz Kafka Society, Prague, 2011.
  22. ↑ Решение № 478 от 08.10.2020 година // Столичен общински съвет, 8 октомври 2020 г. Посетен на 26 нормври 2020 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Вацлав Хавел.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вацлав_Хавел&oldid=12939538“.