Вацлав Хавел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Вацлав Хавел
Václav Havel
чешки писател и политик

Роден
Починал
18 декември 2011 г. (75 г.)
Политика
Партия Граждански форум
Литература
Жанрове драма, пиеса
Семейство
Съпруга Олга Шплихалова
Дагмар Вешкърнова[1]

Подпис Vaclav Havel Signature.svg
Уебсайт www.vaclavhavel.cz
Страница в IMDb
Вацлав Хавел в Общомедия

Вацлав Хавел (на чешки: Václav Havel) е чешки драматург и политик.

Той е един от първите говорители на Харта 77, водеща личност в политическите промени през ноември 1989 г., последен президент на Чехословакия (1989-1992) и първи президент на Чехия (1993-2003). Автор е на около 20 пиеси и значителен брой есета, преведени в чужбина.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1960-те години неговата дейност в областта на политиката се засилва, като той става особено активен след избухването на Пражката пролет. През 1977 г. неговият ангажимент към Манифеста за човешки права Харта 77 му донася световна слава на лидер на опозицията в Чехословакия, което довежда до неговото арестуване. През 1989 г. „Нежната революция“ изстрелва Хавел към президентския пост. В качеството си на президент на Чехословакия, а впоследствие на Чехия, Хавел повежда страната към многопартийна демокрация. По време на неговото 13-годишно управление страната преживява бурни промени, включително отделянето на Словакия, което той не одобрява, приемането в НАТО и започването на преговорите за членство в Европейския съюз, които приключват през 2004 г.

Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно.

— Вацлав Хавел

Вацлав Хавел (2010)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Лиежкия университет.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1960 г. – Семейна вечер
  • 1963 г. – Градинско увеселение
  • 1965 г. – Съобщение
  • 1968 г. – Затруднена способност за съсредоточаване
  • 1968 г. – Ангел хранител
  • 1968 г. – Пеперуда на антената
  • 1971 г. – Съзаклятници
  • 1972 г. – Просешка опера
  • 1975 г. – Аудиенция
  • 1975 г. – Вернисаж
  • 1976 г. – Хотел в планината
  • 1978 г. – Протест
  • 1983 г. – Грешката
  • 1984 г. – Largo desolato
  • 1985 г. – Изкушението
  • 1987 г. – Санитарно благоустройство
  • 1988 г. – Утре ще го пуснем

Основни политически есета[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 г. – Писмо до Густав Хусак
  • 1978 г. – Силата на безсилните
  • 1984 г. – Политика и съвест
  • 1985 г. – Анатомия на умереността
  • 1986 г. – За смисъла на Харта 77
  • 1989 г. – Слово за словото

Книжни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1964 г. – Антикодове
  • 1966 г. – Протоколи
  • 1983 г. – Писма до Олга
  • 1984 г. – За човешката идентичност
  • 1990 г. – Прояви
  • 1991 г. – Летни размишления

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за