Драгомир Асенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драгомир Асенов
български писател
Роден
Починал
19 юни 1981 г. (55 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Известни творби „Рози за д-р Шомов“ (1967)

Драгомир Асенов е литературен псевдоним на българския писател и драматург Жак Нисим Меламед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Монтана на 15 май 1926 г. Учи гимназия в София, но през 1943 г. е изключен за антифашистка дейност и е изселен в Русе, където ръководи нелегална група.

Завършва право в Софийския университет през 1953 г. Член на БКП от 1961 г.

Редактор на вестник „Работническо дело“ (1953 – 1956). От 1957 г. е редактор, после – главен редактор (1956 – 1968) на списание „Родна реч“. Заместник главен редактор (1968 – 1971) на вестник „Литературен фронт“.

От 1971 г. е секретар на Съюза на българските писатели. Пише на съвременни теми разкази, повести, романи, драми.

Умира от рак на 19 юни 1981 г. в София.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Театърът в родния му град Монтана носи неговото име.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Когато Тито награждава“ (1950)
  • „Съвест“ (1955)
  • „Нашият взвод“ (1956)
  • „Пътищата се разминават“ (1959)
  • „Кафявите хоризонти“ (1961)
  • „Рожден ден“ (1965)
  • „Рози за д-р Шомов“ (1967)
  • „Най-тежкият грях“ (1980)
  • „Елегия за едно женско сърце“ (1981)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]