Драгомир Асенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драгомир Асенов
български писател
Роден
Починал
19 юни 1981 г. (55 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Известни творби „Рози за д-р Шомов“ (1967)

Драгомир Асенов е литературен псевдоним на българския писател и драматург Жак Нисим Меламед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Монтана на 15 май 1926 г. Учи гимназия в София, но през 1943 г. е изключен за антифашистка дейност и е изселен в Русе, където ръководи нелегална група.

Завършва право в Софийския университет през 1953 г. Член на БКП от 1961 г.

Редактор на вестник „Работническо дело“ (1953 – 1956). От 1957 г. е редактор, после – главен редактор (1956 – 1968) на списание „Родна реч“. Заместник главен редактор (1968 – 1971) на вестник „Литературен фронт“.

От 1971 г. е секретар на Съюза на българските писатели. Пише на съвременни теми разкази, повести, романи, драми.

Умира от рак на 19 юни 1981 г. в София.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Театърът в родния му град Монтана носи неговото име.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Когато Тито награждава“ (1950)
  • „Съвест“ (1955)
  • „Нашият взвод“ (1956)
  • „Пътищата се разминават“ (1959)
  • „Кафявите хоризонти“ (1961)
  • „Рожден ден“ (1965)
  • „Рози за д-р Шомов“ (1967)
  • „Най-тежкият грях“ (1980)
  • „Елегия за едно женско сърце“ (1981)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]