Драгомир Асенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драгомир Асенов
български писател
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Литература
Известни творби „Рози за д-р Шомов“ (1967)
Гробът му в Централните софийски гробища

Жак Нисим Меламед е български писател (драматург, романист, разказвач), известен с литературния си псевдоним Драгомир Асенов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в гр. Фердинанд на 15 май 1926 г. Баща му е писар в мировото съдилище. След смъртта на баща му (1936) семейството се преселва в София. Там е 6 години в частно сиропиталище, след това учи в 6-а мъжка гимназия.

Като гимназист става член на РМС (1942).[1] С развято национално знаме е начело на 24-майската демонстрация на площад „Възраждане“ срещу подготвяната от правителството депортация на българските евреи.[2], изключен е от гимназията (1943).

Изселен е в Русе. Ръководи нелегална група, участва в Деветосептемврийското въстание, завършва средното и образование. Работи във в. „Дунавски отечествен фронт“, където публикува много статии, рецензии, очерци, репортажи, памфлети и др. Съосновател е на в. „Дунавски културен фронт“.[1]

Завършва „Право“ в Софийския университет през 1953 г. Член е на БКП от 1961 г.

Редактор е на вестник „Работническо дело“ (1953 – 1956). От 1957 г. е редактор, после – главен редактор (1956 – 1968) на списанието за ученици „Родна реч“. Заместник главен редактор (1968 – 1971) е на вестник „Литературен фронт“.

Под псевдонима Драгомир Асенов пише на съвременни теми пиеси, романи, повести, разкази и др. Член и секретар (1971) на Съюза на българските писатели. Умира от рак в София на 19 юни 1981 г.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на „Димитровска награда“ (1974)[1] и други национални награди и държавни отличия.

Драматичният театър в родния му град Фердинанд (дн. Монтана) носи неговото име.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Когато Тито награждава“ (1950)
  • „Съвест“ (разкази, 1956)
  • „Нашият взвод“ (повест, 1956, 1962, 1973)
  • „Пътищата се разминават“ (роман, 1959)
  • „Кафявите хоризонти“ (роман, 1961, 1970)
  • „Големият каменен дом“ (роман, 1963)
  • „Рожден ден“ (пиеса, 1965)
  • „Плодът на ветровете“ (роман, 1966)
  • „Рози за д-р Шомов“ (пиеса, 1967)
  • „Разходка в събота вечер“ (пиеса, 1969)
  • „Сурово възпитание“ (разкази, 1969)
  • „Горещи нощи в Аркадия“ (пиеса, 1970)
  • „Изпити“ (пиеса, 1970)
  • „Три пиеси. Рози за д-р Шомов. Разходка в събота вечер. Изпити“ (1972)
  • „Тази кръв няма да се пролее“ (1973)
  • „Биография на един вечен ден“ (1978)
  • „Най-тежкият грях“ (1980)
  • „Огнената межда. Летопис в 2 романа“ (1980)
  • „Най-тежкият грях“ (роман, 1980, 2001)
  • „Наградата“ (пиеса, 1981)
  • „Елегия за едно женско сърце“ (1981, роман)
  • Избрани произведения в 3 тома (1983 – 1986)
  • „Елегия за едно женско сърце“ (1984)
  • „Професия за ангели“ (пиеса)
  • „Златното покритие“ (пиеса)
  • „Краят на деня“ (пиеса)
  • „Когато срещнеш чудото“ (пиеса)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]