Фридрих Дюренмат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Дюренмат
Friedrich Dürrenmatt
Friedrich duerrenmatt 19890427.jpg
Фридрих Дюренмат през 1989 г.
Роден 5 януари 1921 г.
Починал 14 декември 1990 г. (69 г.)
Националност швейцарец
Уебсайт Страница в IMDb
Фридрих Дюренмат в Общомедия

Фридрих Дюренмат (на немски: Friedrich Dürrenmatt) е швейцарски драматург, белетрист, поет и есеист, а също и художник.

Живот и творческо дело[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Конолфинген, кантон Берн, Швейцария в семейството на протестантски пастор.

Дюренмат следва теология, философия, естествени науки и литература в Цюрих, а после и в родния си град. Работи като график и театрален критик.

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

Цюрихският драматичен театър

Дюренмат си създава световно име преди всичко като драматург, който с моралистичен патос дири своята нравствена позиция отвъд идеологиите и класовата борба. На сцена излиза трагикомедията му „Писано е“ (1947), но успех му донася комедията „Бракът на господин Мисисипи“ (1952). Най-често поставяните му драми са „Посещението на старата дама“ (1956), „Франк V“ (1959), и особено „Физиците“ (1962).

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Литературния си път Дюренмат започва като прозаик. Пише разкази, повлияни от мрачните внушения на Франц Кафка и Ернст Юнгер. В тях се води мистична борба между световните сили на доброто и на злото. През 1950 г. излиза сборникът „Градът“ и първият му роман „Съдията и неговият палач“. Следват романът Подозрението (1951), прозаичната комедия „Един грък търси гъркиня“ (1955), новелата „Авария“ (1956) и романътОбещанието„ (1958). През следващите години Дюренмат публикува самостоятелно издание на новелата „Тунелът“ (1964) и повестта „Сгромолясването“ (1971). Накрая идва и книгата „Зимната война в Тибет“ (1981) – зловеща „антиутопия“, в която от хуманистични позиции се разглеждат последиците от една Трета световна война. Така Фридрих Дюренмат се утвърждава и като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Център „Дюренмат“ в Ньошател, Швейцария, 2004 г.

В последното десетилетие от живота си Фридрих Дюренмат публикува книга със стихове, в която се изразява като предупредител за нещастията, които дебнат страната му и човешкия род (стихотворението „Швейцарски псалм I“ [1]). Посмъртно излиза и „Възможното е страшно. Избрани стихотворения“ (1993).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1945: Der Alte
  • 1947: Es steht geschrieben. Eine Komödie
  • 1947: Der Blinde. Ein Drama
  • 1949: Romulus der Grosse. Eine Komödie
  • 1950: Der Richter und sein Henker. Kriminalroman
  • 1951: Der Verdacht. Kriminalroman (Подозрението)
  • 1952: Die Ehe des Herrn Mississippi
  • 1952: Der Tunnel. Kurzgeschichte
  • 1953: Ein Engel kommt nach Babylon
  • 1954: Herkules und der Stall des Augias. Hörspiel
  • 1955: Grieche sucht Griechin. Eine Prosakomödie
  • 1956: Der Besuch der alten Dame. Eine tragische Komödie
  • 1956: Abendstunde im Spätherbst. Utopische Komödie in einem Akt zur Phänomenologie des Schriftstellers
„Това се случи посред бял ден“ (1958)
  • 1955 – 1957: Die Panne
  • 1958: Es geschah am hellichten Tag
  • 1958: Das Versprechen. Requiem auf den Kriminalroman (Обещанието)
  • 1959: Frank der Fünfte. Oper einer Privatbank
  • 1962: Die Physiker. Eine Komödie in 2 Akten
  • 1963: Die Heimat im Plakat. Ein Buch für Schweizer Kinder
  • 1966: Der Meteor. Eine Komödie in 2 Akten
  • 1967: Die Wiedertäufer. Eine Komödie in zwei Teilen
  • 1969: Play Strindberg. Totentanz nach August Strindberg
  • 1970: Sätze aus Amerika
  • 1971: Der Sturz. Erzählung
  • 1972: Der Mitmacher. Komödie
  • 1974: Zusammenhänge. Essay über Israel
  • 1974: Nachgedanken. Eine Konzeption / Unter anderem über Freiheit, Gleichheit und Brüderlichkeit in Judentum, Christentum, Islam und Marxismus und über zwei alte Mythen
  • 1975: Die Frist. Eine Komödie
Църквата „Петър и Павел“ в Берн
  • 1981: Labyrinth. Stoffe I-III
  • 1983: Achterloo. Eine Komödie
  • 1985: Minotaurus. Ballade
  • 1985: Justiz. Roman
  • 1986: Der Auftrag oder Vom Beobachten des Beobachters der Beobachter. Novelle in 24 Sätzen
  • 1986: Rollenspiele
  • 1988: Achterloo IV. Komödie
  • 1989: Durcheinandertal. Roman
  • 1990: Turmbau. Stoffe IV-IX.
Посмъртни издания
  • 1991: Midas oder Die Schwarze Leinwand
  • 1991: Kants Hoffnung. Zwei politische Reden. Zwei Gedichte
  • 1992: Gedankenfuge. Texte aus dem Nachlass
  • 1993: Das Mögliche ist ungeheuer. Ausgewählte Gedichte
  • 1994: Skizzenbuch. Engel, Teufel und so weiter
  • 1995: Der Pensionierte. Fragment eines Kriminalromans
  • 1996: Gespräche 1961 – 1990 in vier Bänden
  • 2001: Das Nashorn schreibt der Tigerin. Bild-Geschichten

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Фридрих Дюренмат, Физици, Комедия. Превод от немски Димитър Стоевски. София: Народна култура, 1966, 138 с.
  • Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач, Новели. Превод от немски Георги Георгиев. София: Народна култура, 1968, 296 с.
  • Фридрих Дюренмат, Подозрението, Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. София: Народна младеж, 1972, 123 с.
  • Фридрих Дюренмат, Обещанието. Подозрението, Романи. Превод от немски Георги Георгиев, Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 228 с.
  • Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач. Подозрението, Романи. Превод от немски Георги Георгиев, Венцеслав Константинов. София: Народна младеж, 1989, 160 с.
  • Фридрих Дюренмат, Правосъдие, Роман. Превод от немски Александър Андреев. Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 189 с.
  • Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач, Новела. Превод от немски Георги Георгиев. София: Зодиак-ВН, 1991, 88 с.
  • Фридрих Дюренмат, Разговори 1961 – 1990, В 4 т., Превод от немски Генчо Дончев. София: ЛИК, 2002 (ISBN 954-607-545-0, ISBN 954-607-546-9, ISBN 954-607-547-7, ISBN 954-607-548-5)
  • Фридрих Дюренмат, Съучастникът: Един комплекс. Превод от немски Иво Милев. София: Захарий Стоянов, 2003, 349 с. (ISBN 9547393618)
  • Фридрих Дюренмат, Клетвата, Роман. Превод от немски Георги Георгиев. София: Унискорп, 2008, 160 с. (ISBN 9789543301324)
  • Фридрих Дюренмат, Избрани пиеси. Превод от немски София Тоцева. София: Рива, 2012, 336 с. (ISBN 9789543203970)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 г. писателят става почетен доктор на университета „Темпъл“ във Филаделфия, САЩ.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]