Иво Милев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иво Милев
български писател, продуцент и преводач
Роден
25 ноември 1971 г. (52 г.)

Учил вСофийски университет

Иво Марков Милев е български юрист, писател, продуцент, преводач, изкуствовед и куратор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 ноември 1971 година в Ловеч. Завършва Ловешката немска гимназия. Следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Юрисконсулт на продуцентски компании: SIA Advertising, „Камера“, „Еф хикс камера“, „Чучков брадърс“, изпълнителен директор (до 2010) на SIA Advertising (компанията продуцент на филма „Мисия Лондон“ и сериала „Стъклен дом“).[1]

Заместник-директор е на Националната художествена галерия от 2013 до януари 2015 година,[2] когато подава оставка в знак на протест срещу сливането на Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство.[3][4][5] От 2020 до 2023 година отново е неин заместнк-директор, ръководи изложбената и проектна дейност.[2] Куратор на много изложби в Националната галерия и в страната.[6]

Иво Милев е автор на романи, на монографии за български художници, преводач, сценарист и продуцент. Особено място заема книгата му „История на българското изобразително изкуство“, създадена въз основа на архива на Кирил Кръстев.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Ников 1924 - 1989. Един парижанин в София. НХГ, 2013
  • Животът и смъртта на Людмила Живкова. 2018, 736 с., 2 прераб. изд. 2022
  • Тодор Цонев. Художникът в сянка. МДХС, 2018[11][12]
  • Илия Бешков. Биография. Книгомания. София, 2021 [1]
  • История на българското изобразително изкуство. Кирил Кръстев. Състав. Иво Милев. Лист, 2021[7]
  • Владимир Димитров - Майстора. Биография. Книгомания, 2022 [2]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Изложби (частично)[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Иванов. 1909 – 1975 (2019)[15]
  • Лика Янко. Рисунки. Ретроспективна изложба (2019)[2]
  • Никола Танев. На път (2020)[2]
  • Образът на Майстора (2022)[2]
  • Майстора и родното изкуство (2022)[2]
  • Чапкънов. Алхимикът. Ретроспективна изложба за 80-годишнината на Георги Чапкънов (2023)[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2011 г. – номинация за наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“[16]
  • 2020 г. – Награда на София за постижения в областта на културата за изложбата "Лика Янко. Рисунки", Национална галерия [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иво Милев // ciela.com.
  2. а б в г д е ж Димитрова, Диляна. Иво Милев: Националната галерия още не е излязла идеологически от социализма // ploshtadslaveikov.com. 22 декември 2023.
  3. „Оставка – протест срещу БГ Лувъра (Новият музей е обречен на неуспех и морална смърт, твърди зам.-директорът на НХГ Иво Милев)“, „Площад Славейков“, 21 януари 2015 г.
  4. „Ето с какво ще напълним Българския Лувър“, webcafe.bg, 23 януари 2015 г.
  5. „Българският Лувър“ е мъртвороден“, интервю на Калоян Константинов, offnews.bg, 13 февруари 2015 г.
  6. Бачийска, Пламена. Иво Милев: Бешков е най-ярката еманация в биографиите, които описвам // bnr.bg. 28. юли 2023.
  7. а б История на българското изобразително изкуство. Кирил Кръстев. Съставител Иво Милев // listbooks.bg.
  8. „Случаите на инспектор Тюхчев“ – първа книга на Иво Милев“, БНТ 1, „Денят започва“, 14 юли 2010 г. (видео) (мъртъв линк)
  9. „Иво Милев издава роман, вдъхновен от филма „Бон шанс, инспекторе“, btv.bg, Минути за култура, 12 юли 2010 г.
  10. Проф. Инна Пелева: „Искрено уважение например заслужава Иво Милев заради „КБ“ – тук няма особен опит в подобен тип разказване.“ във „Вашето литературно събитие на 2011“, анкета на „Литературен вестник“, бр.41-42,14 декември 2011 г.
  11. Занаятът му е да се вре в най-големите мръсотии // ploshtadslaveikov.com. 22 юли 2021.
  12. Милев, Иво. КАТАЛОГ „ХУДОЖНИКЪТ В СЯНКА“ ТОДОР ЦОНЕВ // Музей на хумора и сатирата.
  13. „Иво Милев: „Стъклен дом“ беше замислен като криминална история“, интервю на Димитър Николов, в. „Новинар“, 9 юли 2010 г.
  14. „Криминалната драма „Отплата“ на Нова ТВ дебютира с бляскава предпремиера снощи в Cinema City в Mall Sofia“, cinefish.bg, 14 март 2012 г.
  15. Антиохов, Милен. Иво Милев: Тъжно е, че изкуството вече няма величието от предишните епохи // sofialive.bg. 31 октомври 2022.
  16. Летни номинации 2011 за награда „Хеликон“, сайт на награда „Хеликон“