Хуго фон Хофманстал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуго фон Хофманстал
Hugo von Hofmannsthal
австрийски поет, белетрист, есеист и драматург

Роден
Починал
15 юли 1929 г. (55 г.)
Родаун край Виена, Австрия
Националност Флаг на Австрия Австрия
Професия драматург, либретист
Литература
Жанрове стихотворение, пиеса, приказка, есе
Повлиян Еврипид,
Шекспир,
Гьоте,
Стефан Георге,
Райнер Мария Рилке
Семейство
Съпруга Гертруд Шлезингер
Деца Кристиане, Франц, Раймунд

Подпис Hofmannsthal Signature.gif
Уебсайт Страница в IMDb
Хуго фон Хофманстал в Общомедия

Хуго фон Хофманстал (на немски: Hugo von Hofmannsthal) е австрийски поет, белетрист, есеист и драматург, роден във Виена в семейството на банкер от стар аристократичен род.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Хофманстал завършва елитната Академична гимназия във Виена, където изучава италиански, френски, английски, латински и гръцки. Под влиянието на Фридрих Ницше започва да публикува (под псевдоним) още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Хофманстал следва право във Виенския университет, но скоро напуска и поема доброволна едногодишна военна служба при драгунския полк в Брюн (днес Бърно). После Хофманстал записва френска филология и завършва с докторат. Предприема пътувания до Венеция и Париж, където се запознава с Морис Метерлинк и скулптора Огюст Роден. Приятелство го свързва с Райнер Мария Рилке и композитора Рихард Щраус, с когото осъществява редица общи проекти в сътрудничество с режисьора Макс Райнхард.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хофманстал като младеж
Хофманстал в края на живота си

Ранното творчество на Хуго фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионнияюгендстил“, е обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на „уморената кръв“, той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle за чисто изкуство [1]. Хофманстал смята, че всеки човек, независимо от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена от съдба „пре-екзистенция“, която в сблъсъка с живота и в резултат на „деяния и страдания“ се превръща в осъзната „екзистенция“. Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи към различни културни сфери - в творчеството му се долавят влияния от Еврипид, средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност, но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке. Въпреки това многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален художествен изказ.

Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма „Вчера“ (1891), последвана от „Смъртта на Тициан“ (1892), „Безумецът и смъртта“ (1893) и „Жена на прозореца“ (1897), а също „Избрани стихове“ (1903) и повестта „Жената без сянка“ (1919).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В 1919 г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при следващите номинации не получава отличието.


Двамата


Тя стискаше бокала в крехка длан
- А устните й се топяха в блян, -
Тъй леко, сигурно вървеше тя,
Че даже капчица не се разля.

Тъй лека, с мощ бе неговата длан:
Той яздеше пламтящ жребец умело
И с жест небрежен го застави смело
Да спре треперещ като закован.

Но щом от нейната гореща длан
Пое бокала лек, за миг в тъмата
Той тежък стана за една ръка,

Понеже двама тръпнеха така,
Че всяка длан протегна се без свян -
И тъмно вино плисна на земята.

1895 [2]


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Драми
  • 1892: Der Tod des Tizian
  • 1893: Der Tor und der Tod
  • 1893: Idylle
  • 1897: Der weiße Fächer
  • 1897: Der Kaiser und die Hexe
  • 1897: Das kleine Welttheater
  • 1897: Die Frau im Fenster
  • 1899: Das Bergwerk zu Falun
  • 1904: Elektra
Портрет на Рихард Щраус, 1918 г.
  • 1906: Ödipus und die Sphinx
  • 1911: Jedermann
  • 1921: Der Schwierige
  • 1922: Das Salzburger Große Welttheater
  • 1923/25: Der Turm (1. Fassung)
  • 1923: Der Unbestechliche
  • 1927: Der Turm (3. Fassung)
Либрета

Музиката към всички либрета е на Рихард Щраус

  • 1908: Elektra
  • 1911: Der Rosenkavalier
  • 1912: Ariadne auf Naxos
  • 1913: Die Frau ohne Schatten
  • 1928: Die ägyptische Helena
  • 1929: Arabella
Разкази и диалози
"Разкази" (1949)
  • 1895: Das Märchen der 672. Nacht
  • 1899: Reitergeschichte
  • 1900: Erlebnis des Marschalls von Bassompierre
  • 1902: Ein Brief (Brief des Lord Chandos an Francis Bacon)
  • 1903: Das Gespräch über Gedichte
  • 1907: Die Wege und die Begegnungen
  • 1907-08: Die Briefe des Zurückgekehrten
  • 1910: Lucidor. Figuren zu einer ungeschriebenen Komödie
  • 1911: Das fremde Mädchen
  • 1919: Die Frau ohne Schatten
  • 1925: Reise im nördlichen Afrika
Роман (фрагмент)
  • 1932: Andreas oder Die Vereinigten
Статии, есета, речи
  • 1891: Zur Physiologie der modernen Liebe
  • 1896: Poesie und Leben
  • 1904: Über Gedichte
Гробът на Хофманстал във Виена
  • 1907: Der Dichter und diese Zeit
  • 1914: Appell an die oberen Stände
  • 1915: Krieg und Kultur
  • 1915: Wir Österreicher und Deutschland
  • 1916: Österreich im Spiegel seiner Dichtung
  • 1917: Preuße und Österreicher
  • 1917: Die Idee Europa
  • 1922: Gedichte
  • 1922-27: Neue Deutsche Beiträge
  • 1926: Früheste Prosastücke
  • 1927: Wert und Ehre deutscher Sprache
  • 1927: Das Schrifttum als geistiger Raum der Nation
Стихотворения
  • 1922: Gedichte

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Хуго фон Хофманстал, Съчинения в проза. Превод от немски Иво Милев. София: Захари Стоянов, 2002, 254 с. (ISBN 9547393073)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Терцини за тленността“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Двамата“ от Хофманстал, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]