Хуго фон Хофманстал

Хуго фон Хофманстал Hugo von Hofmannsthal
	австрийски поет, белетрист, есеист и драматург
	1893 г.
Роден	1 февруари 1874 г. Виена, Австро-Унгария
Починал	15 юли 1929 г. (55 г.) Родаун край Виена, Австрия
Погребан	Виена, Австрия
Религия	Католическа църква
Националност	Австрия
Учил във	Виенски университет
Работил в	драматург, либретист
Литература
Псевдоним	Loris, Theophil Morren
Жанрове	стихотворение, пиеса, приказка, есе
Течение	Млада Виена
Повлиян	Еврипид, Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке
Семейство
Съпруга	Гертруд Шлезингер
Деца	Кристиане, Франц, Раймунд
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Хуго фон Хофманстал в Общомедия

Хуго фон Хофманстал (на немски: Hugo von Hofmannsthal) е австрийски поет, белетрист, есеист и драматург, роден във Виена в семейството на банкер от стар аристократичен род.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Хофманстал завършва елитната Академична гимназия във Виена, където изучава италиански, френски, английски, латински и гръцки. Под влиянието на Фридрих Ницше започва да публикува (под псевдоним) още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Хофманстал следва право във Виенския университет, но скоро напуска и поема доброволна едногодишна военна служба при драгунския полк в Брюн (днес Бърно). После Хофманстал записва френска филология и завършва с докторат. Предприема пътувания до Венеция и Париж, където се запознава с Морис Метерлинк и скулптора Огюст Роден. Приятелство го свързва с Райнер Мария Рилке и композитора Рихард Щраус, с когото осъществява редица общи проекти в сътрудничество с режисьора Макс Райнхард.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хофманстал като младеж

Хофманстал в края на живота си

Ранното творчество на Хуго фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионния „югендстил“, е обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на „уморената кръв“, той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle за „чисто изкуство“ ^[1]. Хофманстал смята, че всеки човек, независимо от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена от съдба „пре-екзистенция“, която в сблъсъка с живота и в резултат на „деяния и страдания“ се превръща в осъзната „екзистенция“. Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи към различни културни сфери – в творчеството му се долавят влияния от Еврипид, средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност, но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке. Въпреки това многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален художествен изказ.

Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма „Вчера“ (1891), последвана от „Смъртта на Тициан“ (1892), „Безумецът и смъртта“ (1893) и „Жена на прозореца“ (1897), а също „Избрани стихове“ (1903) и повестта „Жената без сянка“ (1919).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В 1919 г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при следващите номинации не получава отличието.

Двамата

Тя стискаше бокала в крехка длан
- а устните ѝ се топяха в блян, –
тъй леко, сигурно вървеше тя,
че даже капчица не се разля.

Тъй лека, с мощ бе неговата длан:
той яздеше пламтящ жребец умело
и с жест небрежен го застави смело
да спре треперещ като закован.

Но щом от нейната гореща длан
пое бокала лек, за миг в тъмата
той тежък стана за една ръка,

Понеже двама тръпнеха така,
че всяка длан протегна се без свян -
и тъмно вино плисна на земята.

1895^[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Драми

Портрет на Рихард Щраус, 1918 г.

1892: Der Tod des Tizian
1893: Der Tor und der Tod
1893: Idylle
1897: Der weiße Fächer
1897: Der Kaiser und die Hexe
1897: Das kleine Welttheater
1897: Die Frau im Fenster
1899: Das Bergwerk zu Falun
1904: Elektra
1906: Ödipus und die Sphinx
1911: Jedermann
1921: Der Schwierige
1922: Das Salzburger Große Welttheater
1923 – 1925: Der Turm (1. Fassung)
1923: Der Unbestechliche
1927: Der Turm (3. Fassung)

Либрета

Музиката към всички либрета е на Рихард Щраус.

1908: Elektra
1911: Der Rosenkavalier
1912: Ariadne auf Naxos
1913: Die Frau ohne Schatten
1928: Die ägyptische Helena
1929: Arabella

Разкази и диалози

„Разкази“, 1949

1895: Das Märchen der 672. Nacht
1899: Reitergeschichte
1900: Erlebnis des Marschalls von Bassompierre
1902: Ein Brief (Brief des Lord Chandos an Francis Bacon)
1903: Das Gespräch über Gedichte
1907: Die Wege und die Begegnungen
1907 – 1908: Die Briefe des Zurückgekehrten
1910: Lucidor. Figuren zu einer ungeschriebenen Komödie
1911: Das fremde Mädchen
1919: Die Frau ohne Schatten
1925: Reise im nördlichen Afrika

Статии, есета, речи

Гробът на Хофманстал във Виена

1891: Zur Physiologie der modernen Liebe
1896: Poesie und Leben
1904: Über Gedichte
1907: Der Dichter und diese Zeit
1914: Appell an die oberen Stände
1915: Krieg und Kultur
1915: Wir Österreicher und Deutschland
1916: Österreich im Spiegel seiner Dichtung
1917: Preuße und Österreicher
1917: Die Idee Europa
1922: Gedichte
1922 – 1927: Neue Deutsche Beiträge
1926: Früheste Prosastücke
1927: Wert und Ehre deutscher Sprache
1927: Das Schrifttum als geistiger Raum der Nation

Роман (фрагмент)

1907 – 1927: Andreas oder Die Vereinigten

Стихотворения

1922: Gedichte

На български[редактиране | редактиране на кода]

Хуго фон Хофманстал, Съчинения в проза. Превод от немски Иво Милев. София: Захари Стоянов, 2002, 254 с. (ISBN 954-739-307-3)

За него[редактиране | редактиране на кода]

Koch, Hans-Albrecht. Hugo von Hofmannsthal. Dtv, München 2004, ISBN 3-423-31018-9.
Mayer, Mathias. Hugo von Hofmannsthal. Metzler, Stuttgart 1993, ISBN 3-476-10273-4
Gottfried, Paul. „Hugo von Hoffmannsthal and the Interwar European Right.“ Modern Age 49.4 (2007): 508+ online
Broch, Hermann. Hofmannsthal und seine Zeit – Eine Studie. Herausgegeben und mit einem Nachwort versehen von Paul Michael Lützeler. Bibliothek Suhrkamp. Frankfurt am Main 2001, ISBN 978-3-518-22342-0 (verfasst 1947/1948, първо изд. 1955)
McClatchy, J. D. (editor). The Whole Difference: Selected Writings of Hugo von Hofmannsthal, Princeton University Press, 2008, ISBN 978-0-691-12909-9. Chapter 1 contains a brief biography
Junk, Anke. Andreas oder Die Vereinigten von Hugo von Hofmannsthal: eine kulturpsychoanalytische Untersuchung. Hannover, Impr. Henner Junk, 2015, OCLC 1002264029
Schorske, Carl E. Fin-de-siècle Vienna: Politics and Culture, 1980
Stork, Charles Wharton. The Lyrical Poems of Hugo Von Hofmannsthal, 1918
Volke, Werner. Hugo von Hofmannsthal. Rowohlt, 1967
Weiss, Winifred. Comparative Literature. Vol. 25, no. 1. (Winter, 1973), pp. 60–67

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

↑ „Терцини за тленността“ в превод на Венцеслав Константинов
↑ „Двамата“ от Хофманстал, в превод на Венцеслав Константинов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] „Терцини за тленността“ в превод на Венцеслав Константинов

[2] „Двамата“ от Хофманстал, в превод на Венцеслав Константинов

[1]

[2]