Сецесион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сградата на Сецесиона, проектирана от Йозеф Мария Олбрих, Виена (1897 – 1898).

Сецесион (от немски: Sezession, „отцепване“) е наименование, прието от тези немски и австрийски художници от края на 19 век, които се противопоставят на системата на салона. Типът изкуство, наложен от тези групи художници, отговаря на стила югендстил. Изкуствоведите разглеждат термина сецесион като синонимен на ар нуво и модерн.

Отличителни черти: много декоративен, орнаментът придобива изключително значение, линията играе много важна роля, формата често се изгражда плоскостно, а в монументалните изкуства витражът отново става популярен. Сецесионът черпи вдъхновение от източното изкуство, особено от японската гравюра, а и от средновековните изкуство и фолклор.

Сецесионът в архитектурата[редактиране | редактиране на кода]

Павилион на станция на виенското метро Карлсплац, проектиран от Ото Вагнер, 1898.

Той възниква паралелно с еклектиката, един стил на смесване на различни традиционни влияния и форми.

Материали[редактиране | редактиране на кода]

Фасадите са с употреба на стъкло, което дава възможност за зимните градини. Стоманобетонът е в леко закръглените сводове на аркадите, вратите и прозорците. Желязото измества камъка от балконите и ги обгражда с извити ажурени парапети.

Плакат за изложба на Берлинския сецесион, 1912

За интериора са характерни еднотоновите гами от кадифеноплътни, тъмни цветове.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Стилът се развива в различни страни, където носи различни имена: в Германия – „Югендстил“, в Австрия – „Сецесион“, в Англия – „Либерти“, във Франция – „Ар нуво“, в Испания – „Модернисимо“, в Русия и други страни – „Модерн“. Някои го отричат, други го величаят. За едни той е стил, за други – упадъчно художествено течение. Но той е първата крачка към търсене на нови форми, които да премахнат илюзиите на еклектизма за изграждане на Идващото чрез средствата на Отминаващото и разчиства до известна степен пътя на съвременния интериор.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans-Ulrich Simon: Sezessionismus. Kunstgewerbe in literarischer und bildender Kunst, J. B. Metzlersche Verlagsbuchhandlung, Stuttgart 1976, ISBN 3-476-00289-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Беджев, „Интериорът през вековете“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]