Стъклопис


Стъклописите се наричат също витражи (на френски: vitrage – „остъкление“ и на латински: vitrum – „стъкло“) и представляват цветни рисунки на стъкло. Те са декоративно и изобразително изкуство, използващо цветни парченца стъкло, които се подреждат в мозайка и изобразяват различни фигури.
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Стъклописите най-често заместват стъклата на прозорците в християнски църкви, изобразявайки библейски сцени или просто преплетени християнски символи.
Технология на изработка[редактиране | редактиране на кода]
За закрепване на парченцата стъкло в равен лист най-често се използва рамка от олово с двоен П-образен профил, наречена шпросна. Мекото олово се обработва лесно и позволява стъклата да се закрепят плътно, без опасност да бъдат спукани от напрежението на металната рамка. Друг вариант за прикрепване на парченцата стъкло е т. нар. „Арабски витраж". При него съединяването става посредством гипс, тъй като сплавите, с които се спояват шпросните, се топят при неособено висока температура, което изключва използването им за правене на витражи за места, където е горещо.
Готически витраж[редактиране | редактиране на кода]
Витражът е едно от основните направления на готическата живопис, който постепенно измества фресковата живопис. Техниката на витража остава същата, както през предишния период, но цветовата палитра става по-богата и цветна, а сюжетите по-сложни – наред с изображенията с религиозни сюжети се появяват витражи на битови теми. Освен това, във витражите почват да се използват не само цветно, но и безцветно стъкло.
Стъклописът е най-разпространената и престижна форма на живописта в Северна Европа до ХV век, когато е изместен от панелната живопис. Готическата архитектура осигурява в големите сгради обширни пространства, които да бъдат заети от стъкло. В началото на периода се използват предимно черна боя и чисти или светло оцветени стъкла, но в началото на ХІV век се увеличава употребата на смеси, съдържащи сребро, с които се рисува върху стъкло, след което се изгарят. Това позволява постигането на голямо разнообразие от цветове, групирани около жълтото. В края на периода започват да се използват все по-големи парчета стъкло, в които жълтият цвят е доминиращ.[1]
-
витраж от катедралата в Троа
-
Розета от Нотр Дам, Париж
-
Линкълнска катедрала – източен прозорец
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- The British Society of Master Glass Painters
- STAINED GLASS QUARTERLY OF THE STAINED GLASS ASSOCIATION OF AMERICA Архив на оригинала от 2017-07-01 в Wayback Machine.
- Preservation of Stained Glass
- Church Stained Glass Window Database recorded by Robert E berhard, covering ~2800 churches in the southeast of England
- Institute for Stained Glass in Canada, over 6000 photos; a multi-year photographic survey of Canada's stained glass heritage
- The Stained Glass Museum in Ely, England
- Stained glass guide of United Kingdom
- „Stained Glass“. Glass. Victoria and Albert Museum.
- Gloine – Stained glass in the Church of Ireland Research carried out by Dr David Lawrence on behalf of the Representative Church Body of the
- Church of Ireland, partially funded by the Heritage Council
- Stained-glass windows by Sergio de Castro in France, Germany and Switzerland
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Томан, Ролф – „Готика“:архитектура-скулптура-живопис,Konemann,2000