Сирак Скитник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панайот Тодоров Христов
Sirak Skitnik.jpg
Псевдоним Сирак Скитник, П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.
Роден 22 ноември 1883 г.
Починал 5 март 1943 г. (59 г.)
Професия писател, поет, художник, критик
Националност Флаг на България България
Панайот Тодоров Христов в Общомедия

Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 ноември 1883 г. Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903 – 4). През 1908 г. заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Леон Бакст (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).

Член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913 – 17 г. учителства в Асеновград.

Съредактор на сп. „Златорог“ – от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София 1923 – 24), където поставя през 1923 г. пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924 – 25 г. е библиотекар в Министерството на просвещението. Председател (1927) на дружество Родно изкуство, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ). На 25 януари 1935 г. Цар Борис III издава указ, с който се удържавява Радио „София“. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста главен ръководител на радиото и остава на него до смърта си.

Умира на 5 март 1943 г. в град София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през 1905 г. със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, Демократически преглед, „Наблюдател“, „Слънце“, „Българан“.

Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите.

Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, Златорог, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“– 1919 г.; „Тайната на примитива“ – 1923 г).

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Сирак Скитник (вторият) с Михаил Герджиков (петият) и приятели
  • Изповеди. Кн. 1. Стихове. 1910.
  • Избрани статии (1920 – 1942), 1981.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]