Съюз на българските художници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от СБХ)
Направо към: навигация, търсене
Академик Светлин Русев обявява награди за млади художници в зала на СБХ. Третият от дясно наляво: Любен Генов – председател на СБХ към 2016 г.
Изложба на млади художници в СБХ

Съюзът на българските художници (СБХ) е българска организация, професионално сдружение на художници.

СБХ е образуван през 1932 година при обединяването на няколко дружества, най-старото сред които е основаното през 1893 година в София – Дружество за поддържане на изкуството в България, чийто инициатори и основатели са Иван Мърквичка, Иван Шишманов, Йосиф Миланов. Първи председател е Иван Шишманов с подпредседатели Иван Мърквичка и Антон Митов. През 1902 г. се преименува на Дружество на художниците в България.[1] Сред основателите на Съюза на дружествата на художниците в България са следните дружества:

До 1944 година се нарича Съюз на дружествата на художниците в България, а от 1944 до 1953 година – Съюз на художниците в България. През 1953 г. приема сегашното си име.

Висш ръководен орган е Общото събрание, което се свиква веднъж на три години от Управителния съвет.

В съюза членуват около 3000 художници и критици от всички творчески генерации. Членството е индивидуално и е структурирано в 17 секции: живопис, графика и илюстрация, скулптура, критика, карикатура, рекламен дизайн, сценография, реставрация, монументални изкуства, дизайн, керамика, графичен дизайн, секция „13“ – неконвенционални форми, дърворезба, бижута, текстил, комикс.

В страната има представителства по териториален принцип. СБХ подпомага реализацията на творческите проекти на своите членове; осигурява информация за значими събития и форуми от национален и международен характер и съдейства за осъществяване на творчески контакти. Всеки художник, член на Съюза, може да се ползва от социалните програми и възможностите за защита на професионалните интереси и авторски права, да участва в различни конкурси, симпозиуми, пленери.

СБХ притежава изложбен комплекс за съвременно и класическо българско изкуство – залите на ул. „Шипка“ 6 и салона на галерия „Райко Алексиев“ на ул. „Г. С. Раковски“ № 125. Изложбената политика е отворена за идеи и проекти от различен характер. В салоните на СБХ се провеждат различни изложби – самостоятелни, колективни, юбилейни, ретроспективни, гостуващи, а също и авторитетни международни прояви и авангардни форми.

СБХ членува в следните международни организации: АИАП, ИКОМОС, ИКОГРАДА, АИКА. 

Председатели и главни секретари[2][редактиране | редактиране на кода]

СДХБ

СХБ

СБХ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1863.
  2. История. // СБХ. Посетен на 29 юни 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]