Направо към съдържанието

Антон Митов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.

Антон Митов
български художник и критик
Автопортрет, 1921
Автопортрет, 1921

Роден
Антон Стефанов Митов
Починал
20 август 1930 г. (68 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил въвФлорентинска академия за изящни изкуства
Работилучител, художник
Кариера в изкуството
Жанрпортрет
АкадемияАкадемия за изящни изкуства във Флоренция
Учителипроф. Джузепе Чаранфи
Направлениеживопис
Семейство
БащаСтефан Хаджимитов
Братя/сестриГеорги, Борис Митов
ДецаБорис
Антон Митов в Общомедия

Антон Стефанов Митов е български живописец, педагог, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).

„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), НХГ

Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. [1][2] Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия.[3]

В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи (1885). Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.

Антон Митов създава и редактира заедно с Иван Мърквичка списание „Изкуство“ (1895 – 1899).[4] През 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (1912 – 1918 и 1924 – 1927).

Творчеството на Антон Митов обхваща почти всички жанрове и техники на живописта.[4] Най-значим е приносът му за създаване на следосвобожденската битова картина и на едни от първите морски пейзажи в българската живопис.[4] Прави реалистични портрети, а също и картини със сюжети от Първата балканска война.[4] Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“ (1911 – 1912). Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца. Рисува стенописи и икони в Шипченския манастир (1902) и в Мавзолей-параклиса „Св. Георги Победоносец“ в Плевен (1905).[4] Илюстрира (с колектив) „Под игото“ (1894, 1896) и „Нова земя“ (1896) от Иван Вазов, прави проекти за театрални костюми.[4]

Автор е на първия български труд по история на изкуството – „Ръководство по всеобща история на изкуствата“, в осем части (1925 – 1927), а също и на много студии и статии.[4]

Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Един от най-изявените популяризатори на изобразителното изкуство.[4]

Един от основателите на Дружеството за поддържане на изкуството в България през 1893 г. и от организаторите на първите общи художествени изложби.[4]

Баща е на художника Борис Митов.[4]

Умира на 20 август 1930 г. в София.[5]

Портрет на княз Фердинанд, 1891
  • Първи морски пейзажи в българската живопис:
  • „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Златар на Софийския пазар“ (1898)
  • „Из Софийския пазар“ (1899)
  • „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
  • „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
  • „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
  • „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)

Антон Митов се изявява и като публицист[6]:с. 107 – 223. Още преди да замина да следва в Италия публикува първата си статия „По изящните изкуства“. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд). Те съдържат наблюденията му за България и българите, за политиците и демократичните нрави и пр. Друг кръг от въпроси са свързани с изящните изкуства, първите картинни изложби, музеите и паметниците на културата, Рисувалното училище. Публикува и статии и обзори като организатор на българското представяне и посетител на световните изложения в Париж, Венеция, Сейнт Луис, Мюнхен.

Неговото име носят улици в София, Пловдив и Казанлък.

  1. Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“
  2. Антон Митов (1862 – 1930 г.) // Художествена галерия Стара Загора. Посетен на 5 март 2018.
  3. Панов, Бойко. Представят рода Митови в НХГ // Сега. 5 юли 2001. Архивиран от оригинала на 2018-03-06. Посетен на 5 март 2018.
  4. а б в г д е ж з и к Голяма енциклопедия „България“, том 7, БАН, Труд, София, 2012.
  5. Парцел 2 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
  6. Рангелова, Бистра и др. Родът Митови в българското изкуство. София, Национална художествена галерия, 2001. ISBN 954-90914-1-4. с. 224.