Антон Митов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.

Антон Митов
български художник и критик
Автопортрет, 1921
Автопортрет, 1921

Роден
Антон Стефанов Митов
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Националност Флаг на България България
Образование Академия за изящни изкуства във Флоренция
Професия учител, художник
Кариера в изкуството
Академия Академия за изящни изкуства във Флоренция
Учители проф. Джузепе Чаранфи
Направление живопис
Семейство
Баща Стефан Хаджимитов
Антон Митов в Общомедия

Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), НХГ

Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. [1][2] Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма у нас, автор на учебници и директор на прогимназия[3]

В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.

Той създава списание „Изкуство“ през 1895 г., а през 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (от 1912 – 1918 и от 1924 – 1927). Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“. Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца.

Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).

Известни картини[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на княз Фердинанд, 1891
  • Първи морски пейзажи в българската живопис:
  • „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Златар на Софийския пазар“ (1898)
  • „Из Софийския пазар“ (1899)
  • „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
  • „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
  • „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
  • „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“
  2. Антон Митов (1862 – 1930 г.). // Художествена галерия Стара Загора. Посетен на 5 март 2018.
  3. Панов, Бойко. Представят рода Митови в НХГ. // Сега. 5 юли 2001. Посетен на 5 март 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]