Балканска зора
Тази статия е за пловдивския ежедневник. За софийския вестник от 1912 г. вижте Балканска зора (1912).
| „Балканска зора“ | |
 Първа страница на брой 1 на вестника, 1 май 1890 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | всекидневник |
| Начало | 1 март 1890 г. |
| Край | 25 май 1894 г./4 октомври 1900 г. |
| Цена | 15 стотинки, годишен абонамент 36 лева |
| Главен редактор | Харитон Генадиев |
| Език | български |
| Политически | антистамболовистки (1890 – 1892), стамболовистки (1892 – 1894) |
| Държава | България |
| Балканска зора в Общомедия | |
„Балканска зора“ е първият траен ежедневен български вестник. Излиза в Пловдив от 1890 до 1894 година и от 1 до 4 октомври 1900 година.[1]
| Годишнина | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 – 286 | 1 март 1890 – 28 февруари 1891 |
| II | 287 – 569 | 1 март 1891 – 29 февруари 1892 |
| III | 570 – 856 | 1 март 1892 – 28 февруари 1893 |
| IV | 857 – 1130 | 2 март 1893 – 26 февруари 1894 |
| V | 1131 – 1192 | 1 март 1894 – 4 октомври 1900[1] |
Основател на вестника е Харитон Генадиев, който се мести в Пловдив след неуспешния опит да основе екзархийски вестник в Цариград в 1887 година.[2] Закупува печатницата на французина Едуард Дионе и издава успешното списание за преводни романи и разкази „Зимни нощи“.[2][3] Генадиев споделя идеята с брат си Михаил Генадиев и с баща си Иван Генадиев и привлича към идеята Иван Стоянович, който обещава да стане постоянен автор на вестника.[2] Редакцията на вестника е на Балък пазар, на стотина метра от Джумаята, срещу гръцкото кафене на улицата водеща към катедралата „Успение Богородично“, българска девическа гимназия и старата митрополия.[2]
Първата статия на вестника „Две думи“ определя посоката му:
| „ | Ние тържественно заявяваме, че при урѣжданието на „Балканска зора“ нѣма да се рѫководимъ отъ никакви партизански дертове и лични умрази... Нашата цѣль ще бѫде да дадемъ на читателитѣ си, до колкото ни бѫде възможно, по-избранъ и по-разнообразенъ материялъ, да ги държимъ въ течението на всичкитѣ събития и явления по вънъ въ политическо и научно отношение. В нашитѣ вѫтрешни, чисто политически въпроси, ние ше се простираме до тамъ, до гдѣто позволяватъ обстоятелствата и кризата, която прѣкарва България, или съ други думи ще се поставимъ на чисто информационна почва - ще съобщаваме безъ коментарии извѣстни фактове и събития, които е възможно да се обнародватъ безъ да се побърка на българската кауза... Сърбитѣ, които въ много отношения стоѭтъ по-низко отъ насъ, си иматъ свои ежедневни вѣстници. Нашето национално честолюбие би трѣбало да ни накара да имаме и ние.[4] | “ |
Основните двигатели са Харитон Генадиев и Стоянович. Михаил Генадиев пише:
| „ | тия двамата мъже със силна воля работиха неуморно. Стоянович пишеше преимуществено, компетентно и вдъхновено, статиите по политическото положение в чуждите държави. Харитон Генадиев имаше статиите по вътрешното положение, което излагаше с такт, коректност и без тенденция.[5] | “ |
За сътрудници са поканени и адвокатът Владимир Неделев, учителят Михаил Баламезов и главният инженер на Пловдив Петко Николов. Други сътрудници на вестника са Тодор Георгиев, адвокат от Хасково, художникът Антон Митов, емигрантът в Русия Гаврил Баламезов, Тодор Бурмов от Габрово, д-р Кръстьо Кръстев от София, д-р Теодоси Витанов от Видин, Петър Габе от Балчик. Към редакцията се присъединява и братът на Харитон Павел Генадиев, който замества Михаил.[2]
Вестникът обаче не успява да запази заявената в първия си брой неутралност и бързо минава в опозиция на управляващата стамболовистка Народнолиберална партия и критикува правителството на Стефан Стамболов. В 1890 година все пак вестникът, издаван от македонските българи Генадиеви, хвали Стефан Стамболов за постигнатите берати за български владици за Скопска, Охридска и Велешка епархия в Македония: „И така бератите са връчени, дванадесет години борба и сълзи на Македонците се обърнаха във вчерашния ден! Поклон на г. Стамболов от най-скептичния вестник на България!“. В 1891 година от Брюксел се връща братът на Харитон Никола Генадиев,[6] който от брой 341[1] поема управлението на вестника като главен редактор и той се радикализира в своя антистамболовизъм.[6] От брой 362 отговорен редактор на вестника е братът на Харитон и Никола Райчо (Ираклий) Генадиев.[1] Вестникът не напада министър-председателя Стамболов, но критикува произвола и беззаконията на режима и вестникът влиза в конфликт с правителствения орган „Свобода“.[7] Политическите критики обаче са съчетани с възхвали на икономическите успехи.[8] Вестникът се отнася отрицателно към социализма в България.[1] Във вестника се публикуват и литературни произведения – фейлетони, мемоари и други.[9]
В края на 1892 година изненадващо „Балканска зора“ минава на стамболовистки позиции[10] срещу 6000 лева платени от Стамболов на Никола Генадиев. По-късно Павел Генадиев обяснява обръщането на линията с факта, че Стамболов е съдействал на Никола да събере 12 000 лева за отпечатани реклами от Пловдивското земеделско-стопанско изложение. В резултат Иван Стоянович, Антон Митов и други престават да сътрудничат на вестника.[8]
Вестникът спира на 24 май 1894 година. Подновява излизането си на 1 октомври 1900 година с отговорен редактор Г. Дюстабанов, но спира след два броя на 4 октомври 1900 година след Временните наредби по печата.[1]
Името на вестника носи улица в Пловдив[11].
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Генадиевъ, Павелъ. Какъ се роди, живѣ и умрѣ „Балканска зора“ // Вестникъ на вестницитѣ XVI (124). 2 юний 1940.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 457.
- ↑ а б в г д Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 217.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 33.
- ↑ Двѣ думи // Балканска зора I (1). 1 март 1890. с. 1.
- ↑ Генадиев, Михаил. Как се основа и как се редактираше Балканска зора // Вестник на вестниците ХVІ (124). София, Издание на Дружеството на столичните журналисти, 2 юни 1940. с. 4.
- ↑ а б Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 218.
- ↑ Иванов, Димитър. От перото до ятагана. Книгоиздателска къща „Труд“, 2005. с. 166.
- ↑ а б Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 220.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 193.
- ↑ Иванов, Димитър. От перото до ятагана. Книгоиздателска къща „Труд“, 2005. с. 167.
- ↑ plovdivguide.com[неработеща препратка]
